Тъй като дълго време използвам един сайт - ewikibg, който все още поддържа архаичните кирилически букви, но отскоро е почнал да изчезва много често за по няколко дни, аз ще добавя едни много интересни знаци, които най-вече са използвани в църковните литургии и, които са много важни за всички нас!



Благодарение на тях и на хърватските глаголически такива, изписвани до 18-и век, разбихме митът за руническите български букви и лигатури, които нашите - продай БЛЪГАРИЯ ИСТОРИЧАРЧЕТА, гласяха за такива на алтайските народи за ОРХОНска писменост, име идещо от една титла АРХОН(т), идеща от българската АРКОНЬ - СВЕТЛИНА НАЧАЛО и КРАЙ, която е позната и като АРКЬНАСЪ - ΑΡ-CANESV, ΑΡ-ΚΑΝΑΣΥ - ΒΙΓΙ, ΒΗΓΗ.

Дефакто преди и сега, децата на Тюрук Макто пишат с български древни букви, стигнали до тях благодарение на БЛЪГАРИТЕ СЛАВЕНИ ора! Използвуват българо-славени букви и лигатури. Факт е, че и днес алтайците пишат с кирилица! :)


И, за да не се изгубят в небитието както всичко българско и свято от ПРОДАЙ ИСТОРИЧАРЧЕТА, аз ще ги запиша тук, като ще добавя и тяхната митология, която произхожда от българските руни, изконно Дунавска първописменост, наследство от нашите древни предци. ПСЕВДО - Глаголицата и Кирилическа АСбуки са образци на една и съща Руническа писменост, които Ви ги представят за византийски лъжи, без да имат обяснение същите, за техния произход и звук.





Ще напиша основните, които са значими за нас! Повечето са РУНИЧЕСКИ ЛИГАТУРИ, но в Кирилицата с различна звукова стойност, наложени ни от Християнските Канони. Някои от тях, явно са ги смятали за ЕЗИЧЕСКИ (ЕРЕТИЧЕСКИ), затова тяхната звукова стойност е заличена, посредством Глаголицата и Кирилицата.



Да започваме!


Буква: [Ꙁ] - [ꙁ], която знаете като Ꙁемлιa, която реално иде от Ꙁмии - змия, змей. Изписвана е също и така: ζ. А в руницата така  . Дефакто, едното изписване е огледален  вариант на буква И - N.



Буква: [Ꙃ] - [ꙃ], която знаете като ДЗело - ДЗяло, от Цело - Цяло, още и Много. Но всъщност тя идва пак от ДЗмии, ДЗмия, ДЗмей, оттам и нарицателното ДЗвер. Изписвана също като буква S - змия, дзмия. Звезда, ДЗвезда.



Буква: [Ꙉ] - [ꙉ], която ни я представят за Сръбска ДЖерв, от български - ГЕрв, тоест ГЕена, еврейския АД. Реално тази лигатура в руните е от буквите И (T) с О (V), която присъства навсякъде в руните и символизира езическото Слънце - крава ИО (Исис - Изида).  Тя се среща в Египет и в старата балканска писменост, 2000 години преди това. В линеар А и Б - също.




Буква: [Ҁ] - [ҁ], но също и уж гръцкото [Ϙ] - [ϙ], които ни ги представят за гречешко КОпа! Случайност ли е, че двете форми се дублират с един и същи звук? Аз не мисля, защото съм хванал лъжите им. Реално тези две форми са лигатури на руническите букви С (О - С) с I (И), имащи руническа звукова стойност СИ, местоимение - Тази, Този.



Буква: [Ѻ] - [ѻ], която ни я представят за широко О, но всъщност това е руническа лигатура O (С) с I (И) с I (И), местоимение СИИ, Този, Тази, Тези.



Буква: [ꙋ] - [Ꙋ], която ни я представят за лигатура Ук  - У (ОИ), която пък била идвала от гречешката У - ȣ, които две форми коренно се различават. Докато руническата буква ꙋ представлява руническата О, то гръцката е лигатура от две наши рунически С (С - О), която лигатура символизира съзвездието Вол-Бик на Слънцето - О, регистриран символ във Вавилон - Шумер.


Руническа буква О - нормално.








Буква: [Ѡ], която ни представят за Ωмега, която всъщност е руническа обърната буква М, представяща ни я за О (Ωмега), която пък Ωмега е лигатура от С-И-И (СII), отново местоимение - СИИ, Този, Тази, Тези.



Буква: [Ѿ], която ни я представят за ОТ, или гречешко Ωмега и Те (Той), но всъщност тя представлява руническата лигатура М (m) с И (Т), местоимение МИ (Мен).




Буква: [Ѣ] - [ѣ], средновековно руско наименование Ят, което по-рано носи звукови стойности Я - Е, представяща ни е за дълго Е, а всъщност е руническата лигатура на букви Ъ (D) с А (†). Най-смешно е, че от трите рунически знака за буква Ъ (7, Δ, D), двата от тях са звукова стойност Д, при гръци и ромейци. А руническата лигатура от Ъ с А или А с Ъ е местоимение ЪА - АЪ, запазело се в руския речник, но не е зададено значение. Има също и друга версия, която ни я представят за Йотиран Ят - [Ꙓ] - [ꙓ], но реално е лигатура от И-Ъ-А.





Буква: [Ꙕ] - [ꙕ), буква Ю, най-ранната форма на изписване, но после се сетили, че може да разберем каква всъщност е била нейната роля, и затова са я обърнали така - Ю. Тя не се различава по нищо от Укъ (ꙋ). Нейната кирилическа стойност е ИО - ОИ и, които думи с буква Ю откриваме в старобългарския речник на буква У (ОИ). Реално знакът е лигатура от руническите букви О (С) с I - Τ (И), сиреч СИ. Буква Ук и Ю са със символични лигатури, които изобщо не отговарят на звук У и Ю, а руническата буква И (Y - У) по-късно замества стария знак Ук.










Буква: [Ꙗ] - [ꙗ), която ви я представят за близнак на Ят (Я - Е), но всъщност лигатурата изобразява най-ранното изписване на буква Я (IA), с която лигатура е изписван (IAкхос - Загрей). Лигатурата е словосъчетание от руническите букви I (И) с V (О) с I (И), или I (И) с У (ОИ). Тройна лигатура! Точно буква А (V с I по средата) е буква Ук в руните. Заменена е с руническата О (ꙋ), за да се скрие факта, че в нашите руни тя е носила звукова стойност ОИ - ИО, което ще рече ИОньць, млад вол - бик. Ама не просто фойникийски бик (вол), а блъгарьски - МЛАД БИК. Което ще рече, че вече рогата идеално пасват за символ - А.




Буква: [Ѥ] - [ѥ], която ни я представят за Йотирано Е, но всъщност тя е лигатура от I (И) с Е (Е), което I (И) в руните изобщо не е буква Й-ота. Тя е съвсем друга!



Буква: [Ѧ] - [ѧ], която ни я представят с руско наименование Малък Юс, имаща звукова стойност А - Е, по-рано АН - ЕН. Тя е руническа лигатура от буквите О (V) с И (Т), която е идентична на А. 







Буква: [Ѩ] - [ѩ], която ни я представят са Йотирано А - Е - йотиран малък (Ю)с, но в руните тя има звукова стойност И - И - О, И - О - И, сиреч буква - Ю.  









Буква: [Ѫ] - [ѫ], която ни я представят за руски Голам Юс от звуци Ъ - А, по-рано ЪН - ОН, но в действителност е лигатурата ЪЕ (Δ с Е), оттам и изписването ѪГЛЪ, с по-ранно значение ЪНГЛЪ - ОНГЛЪ, откъдето иде и ОНГЪЛ - ΔГЪЛ. Също и Пѫтъ - пОНтъ, по-късно - пЪтъ. Реално, руническата лигатура ЪЕ отново е местоимение. 



Буква: [Ѭ] - [ѭ), Йотиран Голям Юс, който реално е руническите - И-Ъ-Е.





Буква: [Ꙝ] - [ꙙ], която ни я представят за Затворен Йотиран Малък Юс, всъщност е руническа лигатура I-I-Δ, тоест отново местоимение И-ИЪ, И-ЪИ.





Буква: [Ꙛ] - [ꙛ], която ни я представят за Затворен Смесен Юс, всъщност е руническа лигатура от букви Ъ (Δ) с О (V заоблено) с И (Т), тоест Ъ-ОИ, Ъ-ИО.





Буква: [Ѯ] - [ѯ], която ни я представят за гречешко КСИ - ξ (Ξ), всъщност е лигатура от букви Е (ε) с И (ι), отново местоимение ЕИ - ИЕ като Ѥ, със значение ГО.





Буква: [Ѱ] - [ѱ], която ни я представят за гречешко ПСИ, всъщност е лигатура от рунически букви И (У) обърнати една до друга - огледални, и със звук ИИ.





Буква: [Ѵ] - [ѵ], която ни представят за Ижица, реално е руническа буква ОТВОРЕНО - О (V). Точно нея ни е представят за словосъчетание на Ук от ОИ (О с Ѵ), но в действителност това е НОРМАЛНОТО - О (ꙋ), с което е изписано името на кьнасъ Кровъ на 3-те му пръстена. Пуснал съм ги горе на Ук! Ето и руническата Ижица -  със стойка отдолу, тъй като се дублира с О (V).


Руническо отворено О (ω).





Буква: [Ꙟ] - [ꙟ], румънско Ин, Им или просто И, което ни представят, че идвало от греческото ПСИ (Ψ), което всъщност е руническо българско ИИ. Буквата Ꙟ (Ѝ с ударение) е неизменима част от българските руни. На единия лъч на розета от Плиска, срещаме Е с Ꙟ, от КОЕТО, но също като лигатура за символ към бог Арис (Марс) ♂, буква С (О) с И (Ꙟ), но също и ♀ за Исис (ИО) с букв С (О) с И (Т), сиреч Анкх. И двата символа с звукова стойност СИ - ТОЗИ, ТАЗИ.


  - 



Буква: [Ѳ] - [ѳ], която ни представят за гречешко ФИТА, всъщност е руническата буква Т. Казват, че произлизала от фойникийската ТЕТ - ⴲ, но това е долна лъжа. Двете букви нямат нищо общо.





Буква: [Ꙩ] - [ꙩ], монокуляр, който ни представят за Око, всъщност е руническата буква С (О) - Слънцето, символизираща бог Ра - Ре. От сайта е премахната, защото освен в Египет между две ИОньци (крава и вол) спирали (Осири и Исис) се среща в Дунавската първописменост, но и в руните ни. Тя е изконно българска буква.





Буква: [Ꙫ] - [ꙫ], а с Бинокъл ни омайват за 2 очи, но дефакто е Слънца с два лъча.





Буква: [ꙮ], а тази ни я представят за Многоочичии, а всъщност символизира 7 лъчевото ни Слънце.






Буква: [Ꚙ), която ни я представят за двойно О, но в руните тя е била двойно С.







Буква: [Ꚛ] - [ꚛ], което ни го представят за Кръстосано О - ОК, а в руните всъщност е лигатура местоимение АС от букви А - лично местоимение (†) със С - Слънцето (О).

АС - ИО










Точно на Кръстосаното фойникийско ТЕТ се вижда как се е изписвала буквата К (Х - кръст), която е в окръжност О (слънцето), а лигатурата е била КС.






Качих тези архаични букви, за да се запазят, а и някой може да има полза от тях при изписване на древни текстове. Дори съм дал митология на тези АРХАИЧНИ ЛИГАТУРИ, словосъчетания от букви, изконно български, наследство от нашите предци.


  НЕ съм слагал курсив на Лигатурите (букви), защото някой може да иска да ги копира - изчистени!


Забелязохте ли, че повечето архаични кирилически букви са всъщност: лигатури - местоимения? 




Ето и буквата И (Т) в ъгловата глаголица! Ⰹ - Y. Идат от Иго и Yaрем.









А гърците лъжат света, че това е било ранната гръцка азбука, а всъщност представят букви и лигатури от Дунавската първописменост, също от линеар А и Б!

Използвай няколко търсачки за влизане в блога. Firefox почти не го лови бота !
Успех !

Знам къде е проблема, но занапред, ще си пиша текста на спокойствие в текст файл, а после ще го копирам тук и ще добавям снимките допълнително. Не е свързано с браузър, а с държава. А, че сайта си има бъг - има го, когато големината на поста расте, а за да се върнеш да поправиш някоя правописна грешка, се получават някакви аномалии, като раздвоява буквите, като за целта си слага какъвто си иска знак, но не и този, който се натиска на клавиатурата. И там съм изнамерил един номер на бъга, но е супер дразнещо.

Благодаря все пак за съветите! Наясно съм с тънкостите, но причините може да са съвсем други.

наистина са трудни.

Не са! Просто за 44 букви са сложили 20 рунически букви и лигатури, като са им обръщали посоката, а братята Кирилис и Методас са ги замазали със Слънца в краищата. И не 24 са гръцки графеми, а 15 са рунически лигатури още от Дунавската първописменост, линеар А и Б, български руни, които използват лъжливите гречи (данайци).


Едни и същи букви са глаголическите и кирилическите, а те всички присъстват в българските руни. Просто стойките за дублиране на едни и същи букви, с които са подчертавани като различни звуци, братята шменти Кирилис и Методас, ако в руните за дадена буква е долу, в глаголицата те я слагали горе. Искали са да ни замажат очите и да забравим. Уви, свърши тая!


24-ти май, трябва да бъде обявен за позорен ден на българската писменост! За най-голямата мошенгия, сътворена от Борис I, Михаил III, барабар с Киро и Мето.

Има логика в написаното ! Подходът е професионален, но, все пак, аз не съм специалист!
Смятам, че все пак, трябва да се търси връзката, а не цялостното отричане! Днешната азбука е приета на държавното ни ниво и подобни епитети за съставителите и са адресирани и към нея!
И трудът ти, безспорен, става сравним с писания на просто калпаци!?
Слънцето присъства в името Райо ,Рая,Райчо.Има места в България, където се нарича Райчо!
Оттам и Рай-Слънчево МЯСТО!
Вероятно французите, които ни наричат БогРи, от нас са възприели думата за Рай- паРади!?