Ще започна така: Тъй като в българските групи на Фейсбук има твърде (да не кажа), 80 процента фалшиви профили, без снимки, със снимки тип: на бабите им тапетите, профили с фалшиви български имена представящи се за българи учили в България - чужденци, също чели-недочели, публикацията която бях пуснал - беше спряна!

Случайно попаднах на публикацията във фейсбук, която ни представяше османска сабя (сабле, оттам и сабле-зъб, сабя зъб), с кирилица от 17-и век! След като се зачетох по гравюрата, установих, че тя е написана на български език, нищо общо с другите славянски езици. Пише си на старобългарски, в периода от 14-и - 15-и век, като на нея (гравюрата) има изобразена Богородица с дете (богинята Аринна варун - Ира, Хера). Някои хора така се напъваха да докажат, че посланието не е свързано с мечът, а с Богородица, макар да не знаят пред-историята на Богородица, позната още като Оранта, още по-рано като Ерине (Ира, Хера), една от трите сестри, която знаем на гръцки като Мегера. Тя е пряко свързана с думата меч и оружие.

Също така срещнах слова от типа: Това не е меч, а сабя! Явно повечето хора са възприели сабята като полу-месец, а мечът като прав (лъч). Всъщност и двете думи са с неясен произход, сабя (саблер) свързана със славянските, но и тюркските народи, та оттам и с османлиите полу-месец - сабя. Втората дума "меч" е свързана със славяните (българите), но и с готите, които всъщност са гетите. За думата меч имам обяснение и ще го изложа по-долу. Точно по тази причина писах: Български меч, а не българска сабя (сабле).

Ето я и самата нея, след изчистване на снимката, която нарочно някакси беше пусната с ниска резолюция във фейса. Не за друго, ами да не разберем, ние българите.








Мечът се намира в музея на полската армия.






Ще използвам думата меч (мьчь, мечь, Proto-Slavic *mečь), пряко свързана и съкращение от МѣСѧЧЬнъ (мѣ-чь), но също и със СКАЛме - секал ме (секлъ, секла, сечь ме - мѣ). Затова МѣСѧчьнъ е със значение Ме Сече, Мен Сече - секла (Сечко), но и със значение Скала (скалы́), гето-СКЛАвините с разместен словоред от гето-СКАЛвини (скала, сека - вия), скални светилища. Ето защо думата меч се среща и при готите, сиреч гетите. Скалните орли - гето-СКАЛвини. Mѧ също е енклитична форма на местоимението Азъ. Да не забравяме също и маса-гетите Сака (сека - сѣкъ, сѣка)!





А всички сте чували за МахАйрата (гръцки - битка въздух, български - мах арел - ωрел, също и скал-ме?





Самата дума оруЖИе (орел жив е), хОрус, от хетски хАрас - орел. И ето защо българската руническа и глаголическа буква е във формата на †рьлъ (арелис), но също и ωрьлъ (ωрелъ). Формата на оружие - мьчь, мечь. Там идва и оружието на труда Орало (рало), по името на Vрел (ωрел). Руническа ω (V).


Ето и какво пише на мечът!

СꙋДИ (СЪДИ)

ГДИ (КОГАТО - КОГИ), ДИ (числена стойност 12), сребърника - апостола!?

ωБИДѦЩѨ - МѦ (ОБИЖДАЩИЯ МЕ)

ПОБОРИ

БОРИЩI-МѦ (БОРИЩ МЕ)

: I I

ТИ МИ

ωРꙊЖѤ (ОРЪЖИЕ)

И

ЩИТꚘ (ЩИТО)

И

ВОСТАНИ (ВЪСТАНИ)

В ПОМОЩ

МωЙ (МОꙖ - МОЯ) 


Съди когато обиждащия ме побори, борещ ма/ме: Ти си оръжие и щита, и въстани в помощ моя.

Както разбирам, се отнася за мечът, като на него има Богородица, която е Оранта, също така - Ерини (ерелис, арелис - орел), мИра - светлина, Furies, или светия дух при шумерите. Мегера - олицетворение на гнева и отмъстителността.











Светия дух - орелът (Феникс, син на Аген-ор, аган орьлъ) срещаме на езическият ни стар герб - огнен вол (бик - буки - бог Bukhis), връз които рога срещаме огнен кръст, наша руническа и глаголическа бука - А (арел - ωрел). АСъБика (АЗъБука), арел, Сълньце, бик.















За да схванете на стария герб какъв е този кръс на рогата на бика, сложих Феникс, сиреч баща му АгенОр (Арес и Перкуна), или Светия дух. Същата троица срещаме при Тешуб - Тесуб (тешѫ, тешеши, тесати, тесали - СЕКА), и до Савазиос - Съвѧζати (СВЪРЗАВАМ), с три пръста.







Жена на Тешуб (Зевс) е именно Аринна Варун - сему (Бого-родица) - Митра варун (майка горещина, зной).






Какъв обаче е този изплезен наш бик с орел, а после лъвчета? Това е Пари (Париан - Париас). Отново с орел, бик и Слънцето (Отец).





Пари от Мизия, по-късно става Горгона Медуза - Ерини (Мегера) с вдигнатите ръце със змии. Тук съпоставена с бог Сварожич (СъВароЖеч, Сълньце горещо жечко).














Или Перната Змия - Кетцалкоатъл, по-късно на календара на маите и ацтеките.

Маите!









Ацтеките (астекали), наследили пирамидите и божеството на теотиуканите, никому неизвестни от над 2 метра размери, открити в Америка.





Символът срещаме и при ликийците, Перната змия. Трите лъвчета са ни тикнати по-късно, разбире се 3 на брой, символизиращи тройката по-горе (Светата Троицата). Това се е получило, защото старият ни герб се е водил езически, заменен от три лъвчета.




























Да не забравяме, че Хера (Ира - Ηρα) е въплъщение на Зевс (Тешуб).


Как мислете сега, аз ли Ви заблуждавам или някой не Ви казва истината или просто са слепи за действителността? Нима мислете, че Колумб е открил Америка?  



Ето тук и Пернатата змия (Пари - Горгона) на колона от Старо Търново!








Пернатата змия от 4-ти век и 1-ви век пр.н.е. в Анкира, плюс символът на род Доило (Дуло).









Старо Търново и Свещари.









Вече се разбира, че символът Y е Мегера с вдигнати ръце, Горгона Медуза (Пареща), пернатата змия (небето и земята), а отдолу под ръцете 2 вола, или крава и вол, Iωница и Iωньць - I. Просто ιYι, или - ιVι, или - ιУι. Символът на род Доило (Дуло), символизира тройката - орел (дух), Отец, и Богъ (въплъщение в бик огън). Княз Исперик (Испор), ни е оставил символът орел със змия символизиращ - перната змия. Орлите със змии не са римски, а чисто - гетски.

Точно това ни показват шлемовете на гетите - пернати (перки).