Какви ли неща не съм чел за тези тъй наречени СЛАВЯНСКИ МЕСЕЦИ, които разбира се, са чисто СТАРОБЪЛГАРСКИ МЕСЕЦИ, както църковно славянския език, е старобългарски. Културно исторически дадености от блъгарωмъ.

Нека хвърлим един поглед на самите месеци (ме, мен сече)!




Първия месец е наречен ПроСиньць - прьво син, първо син, имащ също значение - просяк. Тук ясно се касае за бог Ерми (Хермес), още от линеар Б - Емаха (Емати) по български корени Емати - Имати, възема - въ земя, възима - въ зима, взима. Разбира се, по сезон - Зима. Той е същия Хемус - Емус, Ему - Емаа. Значение още зЕмя, змея, който държи българската сурвачка - кадуцея. Арес (свети, светлина Гьорги - гори) убива лъва на Мадарския конник, а не змея! Ерми е познат още като създател на огъня, въплъщение на Прометей, водач в подЗемнито царство (въЗемати - Емати, Имати), познат още като крадец, преобличащ се в стари дрипи, изкусен стар измамник, защитник на хората, абсолютен Просяк - Просиньць. Той е бог на възпламеняващият се огън, бог на подземното царство, просещ тарикат, със символ петел - покровител (на хората). Епитетът на кънязъ Крова (Ковра) - покрив, покровител, КурТъ - петел този. Месец Просиньць, месецът на Петльов ден.


Втория месец е на Сечко - Сҍчьнъ, отсеченият месец с 28, през четири години - 29 дни. Месецът на МеСечината, Силена - Селена (Сила - се излива), още Мене. Носи името по Мене, която сила - светлина, всички ние отразяваме (изливаме) до сетния си Дъх (Дух - ДохСъ).





Третия месец е наречен Соухъ - сух, той е посветен на Бендида - Βένδις, правилно Вендис от вЕНзати - вЕзати, вАзати (вѦꙁати) - свързвам, вение - вҍнѥ, вейка - клонак. През този месец връзват дръвчетата, цветята и зараждащата се природа. Връзваме също Пижо и Пенда по дърветата. Пенда е ПентеСилея, пЕНта - пета (пѦта - пЕНта, пЕта - пАта), също път - пат (пѪть - пЪть, пАть, пОНть), но и числото ПЕТ (от гръцки - пенде). Оттам и Подъ - под, също пОНчина (пѪчина), пЪчина - пАчина, морска дълбина - дъно. Пижо още го дирим, но и него ще открием. Та баба Марта, всъщност е баба Вендис. По нейното име са Венедаите - венети. Също етруско (мизийско) име Венеция - венец.


Та, да не се отнасяме много, че месеците (слънчеви лъчи), са доста и само 12 на брой.

Следващият месец, 4-ти по ред, е Брҍꙁнъ - бреза върху (нъ - на). По името на дърветата бреза, което дърво е Бромий (Брама - ДивоНисо), чудо - сила ниско, бръмчаща - бриз. Той е бикъ (Бакикос) - бликъ, култ слял се с Аполон (пеещото Сълньце - силно), Аполон - Априлис (отВаря - от горещина, задаваща се жар - жиВОтъ, жич, жеч въ този). Бакикос - телето, символизира тялото - дърво.

Убий Сабадий - Бакикос! Отрежи дървото, и няма народ, няма проблем.




Петия по ред месец, е месец Тревен по майката на Ерми (Хермес), звездицата (плеяда) Май(к)а - Маꙗ, месец - Май(ка). Покровителка на Земята - Семела. По този месец е името на нашия къняз Тервень (Тервил - тревил).




Следващ по ред месец, е този с име ИЗоКъ. В превод - Из от къ (към). По него е дадена една от посоките на света ИЗтоКъ - ИСтекъ (И Сълньцето - Силата тече). Месецът на лятното слънце стоене. Из - от - към. Това е богинята слънце Аринна, Ира (Хера - Ера), етруска Уни (Uni), римска Юнона.





Седми месец е Червена, месецът на Слънцето - Солнъ (Соли - Сол). Тоест Сълнъ- Силнъ, месецът на Силата.





Осми месец на старобългарски носи името - Заревъ, или Жаревъ. Месецът на богинята Зорница, Деница, Звездица, Ищар (Инана) - Венера.



Деветия месец носи името Роуинъ - Руинъ. Месецът е свързан с богинята майка Да-Мате (мати - майка) в линеар А и Б - даваща майка (ДеМетра), още Дева, оттам и числото Девет. Нищо общо с латините "Убий Бакикос" и месец Септември, от септем - седем, по българска дума - сетеМъ - седМъ, нали?






Следващ по ред е месец ЛистоПадъ - ЛистОгонъ. Значение на листи - лити (излива), също Лъч, или Лъч Огонь, месецът на бог Ара - Арес (арьЛъ - орьЛъ, среЛъ - ореЛъ, ярък лъч). Това е истинския месец на бог Арес - Марс, с рефлексно име Перкос. Перка Ви с листа (меки лъчи), но Вие не се усещате, мили орелчета. Време е за Оран! 




Следващ по ред е Гроудьнъ (значение - неравен), на замиращата природа,  свързана с бог Гебелейзис - Гибел, познат още като Залмоксис, богът на молитвите.


Следващ и последен е месец Студенъ, това е месецът на бог Ладо, познат още като КоЛад - коло лҍт (колело на времето). Лето - Лꙗто, произлиза от Ладо - Ледо (лѦдо). Оттам КоЛедари и КоЛеда. Познат е още като Кронос, Сатурн, Кумарби и т.н. Някои организми на земята използват леда за проход във времето. Жалко, че ние още не сме узнали как се прави този велик номер. Има време!

Бог Лад (ЛተД) на монета от 7-ми век, който надпис се разчита лесно с наследника на Българските руни - Глаголица.








Ето това скъпи българи е истинското значение на българските месеци, създадени от нашите интелигентни предци по заобикалящата ни природа.








Обещах и четирите посоки на света!


ИСтекъ - ИЗтокъ, изтекъ - изтичам, съкращения от - И Сълньцето Токъ - и слънцето (силата, сиялъ, сияещ лъч) тече. Всички се досещате, нали?


ЗаПад - запада, като не е използвана думата заЛязва, защото Лҍꙁо е имала значение - Изкачва се, обратното на заПада, започна да пада.

















Посоката Югъ има вариант също Угъ. Българска е, спокойно. Лигатурите Ю и У (Ꙕ), са съставени символично от букви ИО (IO - Ю), също ОИ (У - OI - Ꙕ), като Югъ се чете Иогъ и Оигъ, като втората Угъ пръсъства в името СЪварУгъ (Сваругъ), разбира се по СЪварОгъ (слънце, сила, гореща - огън). Югъ означава - И Огън. О Игъ (Угъ - ОУгъ), по Иго - Гнет, горещина  - ЯреМъ (ярь мен).




Последната посока е СҍВеръ като произлиза от вече забравената СеВҍтръ, като е отпаднала буквата Т. Или Се ветрове, Все ветрове. Посоката е по Ворей - Борей, ветрило - ветрове. Или СеБори - СъБори. Оттам и Боуря - боирꙗ. Името СиБир оттам произлиза.




Надявам се поста да Ви е отворил поне малко очите за стария произход на блъгарωмъ, деца на Арес и син на богинята Земела - Бакикос?

За посоките, относно изток и запад и аз стигнах до извода , че са свързани с движението на Слънцето От изток се източва, на запад- запада.....
Правилно си свързал с ветровете юга и севера
Аз смятам , че може да се прави паралел и със север, латинското понятие- строг, суров, безмилостен! А на френски юг е жюг!