Много хора гледат като Теле в зеле (телешко със зеле), без да предполагат, че данайците са гепали едни имена за народностното си име, без да могат да ги обяснят, или просто не разполагат със съответните корени и близки думи по значение (етимология). Един данаец може да се фръцка пред целия свят колко голям Елинас (хеленик) е, също голям Греко, която дума се предполага, че е латинска от Граеци, тоест екзоним за Елините. Нито думата Хеленик е данайска, нито пък Граеци е с латински произход, но пък двете са изконно български.

За да стигнем до същността, нека разгледаме и името Пеласги, което е изписано още от гръцки Пеласти (πελαστοι), по египетски - Пелесет, от еврейски засвидетелствани - Палаш, а от асирийски Палищу. Веднага си личи по всички думи, че става въпрос за Палищи, Палеше, Пеласти - Пелесети (Палити).






Това са варварите, наричани от данайците по български корен Варъ (горещина, зной, жаръ - аръ, яръ). Обсолютно и само на български ВаръВаръ (горещи - горещи, жарки - жарки, арки - арки). Варъ е сродна на Палити по значение. Освен Варъ и Палищу (пеласги - пеласти), жреческото им племе е Сели. Думата Жрец е съкращение от Ж(а)рец. Тъй както СлаВа - Сила Ва, Во, Въ. Или СлоВо - СилоВо. А големият майтап в случая е, че Сели произлиза от българска Сила, Сеила - Силнъ, което е името на нашето Сълнъ, в умалително число Сълнь"це - Солнце, Слънце след 14-и век с разместен или съкратен словоред. Сила - Сеила, произлиза от корен Сияла - сияещ лъч.




Сели се обяснява много лесно посредством старобългарската частица Се и Лиа, Лие, Лиъ, Лити, Лии - излива. Се излива. Или казано - СеЛо, СеЛа, също СеЛя"Нъ - СеЛꙗ"Нъ - СеЛиа"Нъ, съ значение Се Излива Върху (Нъ - На). Лигатурата и звук Я, е съставена от буквите и звуци ИА - Ꙗ. 


До тук виждате, че това са старобългарски (църковно славянски - гетски) корени, които са изконно наши, а данайците не могат да обяснят с никой техен корен, думата Хели, крадена директно от Сели. Хели е чуждица от Сели. ХелеНик, е нищо повече от СелеНикъ, се излива - никне, сияещ лъч никне, сила никне (корен - Никати). От нашия корен Никати (никъ - никне), проНикне, произлиза гръцката Ника - победа (поБода, своБода - съВОбода, сълнъ - силнъ, сила Во бода, проНикне - поБода - своБода).


Тук идва и трето название Граеци - Греко, с първоначален корен - Грае - Граꙗ, или казано отново български корен - Грея, по Грети - грѣти (гретси - греци), като се чете още гряти. ГреКон (греещо начало).

Разбира се, забравих да добавя, че коренът Грея, произлиза от Гори, а Грҍти от Горити (горѣти - грѣти).










Та освен, че дананайците са крали чужди думи, латините също. Та граеци - греци, е на чист български - грети (грея). Хеленик, чисто български СелеНикъ (сияещ лъч - сеила никне).


Ха честито! И когато цҍ-сарь (цялиние, целение жарь, цяр - цар)  ИО АС-енъ изписва - БлъгАрωМъ (блясък, блик ярък мен) и гръКОмъ (грея, посока - начало, коМ - къМ мен), е имал предвид всички - ВаръВари (горещи - горещи, жарки - жарки, арки - ярки). За онези асимилираните от данайците - събратя.


Ако знаете, колко е хубаво човек да познава родния език, който е много древен, толкова древен, че ако го познавате, никой не може да Ви манипулира, сиреч - лъже.