Почти всички сте чели за тракийските олтари, които аз ще нарека правилно - Арьски Олътари. Дали аз ги наричам правилно, по-долу ще разберете, че е така. Какви ли не глупости съм чел за тези кръгове, които разбира се, олицетворяват Слънцето, съ истински словоред и значение - Сълнъ, Солнъ, по Силнъ, в умалително число Сълнь"це - Солнь"це, която Сила - Сеила, се обяснява фасулски с коренът Сияла - СиꙗЛъ  (сииа лъч, сияещ лъч - сила). По него са българската титла ВаСилео (въ сили, си - се лео - излива), също име ВаСили - ВоСил (въ, во сили). По него е БоСилек (болий сиЛеКъ, голямо се излива към, или голям си лек). По силата - Сълньце, е дадена още думата ВъСеЛие-НаЯ, въ се излива върху - Я, азъ - мен, или просто ВсеЛиеНаЯ - всичко се излива върху мен, или ВъСелиеНаЯ, въ сила върху мен, още - въ сияеш лъч върху (нъ, на) мен. Гръцкото Слънце Хели(ос), е по пеласгийското жреческо (жАреческо) племе Сели, което се обяснява с индоевропейския корен - seh₂u-el (сеуел - сияел), а римското божество Соли, е по българска Сол"нъ (силНъ), Сило. Sun (Сън), е съкратена форма от Съ(л)нь. По езика се разбира, кои всъщност сме ние, и колко древни са корените ни.






















Слънцето със седем лъчи и орелът (ярък лъч) върху слънцето (силата). Българския (тракийски) арьлъ - орьлъ, винаги гледа надолу от слънцето, за разлика от римските и гръцки, които гледат ногоре в тавана.







Орелът над слънцето, автоматично се заменя от българската буква А (ተ - ࿕), дадена по неговата форма (аружа, двойна секира - меч). Линеарна, руническа и глаголическа бука - А. Всички християнски символи са езически, барабар с езическата вяра по варъ (горещина, зной, жаръ - аръ).












Слънцето (силата) е Бакикос, бикъ - бликъ (Загрей), а ярък лъч - арьлъ, арелис, бог Ара - Арес. Те са в основата на нашето име ВолГарь (гръцко предаване ВоулГар), БлъгАрь, по корен Блег(Скъ) - блесък, блъскъ, също Блиг(скъ) - блискъ, бликъ - бикъ. Арь - Ꙗрь (арка - яркост, ярост).

Защо Ви разправям всичко това? Защото те винаги вървят под ръка - заедно! Орелът (Ара - Арес) стъпил върху Слънцето, или Бакикос, телето - тело, основа (ядро - тьло), която огнена земЛꙗ, се е зародила от Слънцето. Това са го знаели нашите предци без никакви технологии, а от дълги наблюдения, следене на Слънцето и лъчите.









Тъй като ние сме деца на Слънцето, или използваме неговата Сила, а ние самите се самонаричаме Ора - Ара (орьли - арьли, ярки лъчи).

Това, което пишат разни вещери като Овчаря, че на олтарите се извършват жертвоприношения, макар думата да означава - жар, твар - творение, приношение, не е вярно, тъй като нашите ора са ценили всички живи същества, ограничавайки се до минимум с тяхното месо и кръв (кровь).

Олтарите наподобяват Слънцето, в което се е изливало вино, което наподобява Слънчевата кръв (Руменъ - зачервена), но и наша, тъй като сме негови творения. Жертвената кръв е заменяна от вино, ограничавайки жервите. Виното е директно свързано с Бакикос, формата на грозда и каната, която форма е по волската глава.









Бакикос и Арес са най-древните и най-почитани божества на мизо-гетите, които създават ВолГарите - БлъгАрите. Като мизите, в частност долиони (доли - долу, Дуло) са почитали ДивоНисо (чудо, сила ниско), а гетите бог Ара - Арес, орел, горе - гори, сиреч Герос (Херос). Гърците са го изписвали Херос, а не Герос, защото герос на данайски е Старец.

В олтарите се е изливала жертвена кръв (заменена от вино), която се е палила по бликъ на Слънцето, като олтара наподобява също орлово гнездо (бащино огнище), където се водят жертвите за изяждане. Гнездото на орелът символизира бащино огнище - Слънцето. Колкото по-нависоко е димът (духът), или по-близо до Слънцето, толкова делата на дадени Ора ще са по-извисени, или казано - по-велики.















НестинАрьския празник символизира ората орьли (ярки лъчи), върху - въ бащиното огнище (огнезди - гнездо) - Слънцето, които ора в древността са ходили по бликаща жараВа.






Слънцетото, или олъТара (изливащ бик - блик, тура), или диалектно ВолъТара (во лъч, бик - блик).









Трите крака на волъ символизират трите орлови приста, или тройката въ Савазий (съвазати - връзката), Сабадий (свобода, саБода - соБода), Арес - духът, неговите деца - ората (синове), телето Бакикос - тело (основата), отецъ на всички.






























Днес понятието от църквата е отвратително изкривено на Рай и Ад, или агели (огнени лъчи, сиреч орьли - арки личи) и диꙗВоли, а самите ние сме по средата. Няма нито Рай (горе), нито Ад (долу), просто след смъртта си оставяме костите под земята, а духът ни се завръща обратна въ Силата (Слънцето), чакайки да се прероди отново въ жар птица - орьлъ (ярък лъч). Раят е тук на Земята, ползвайки се от всичките му БЛАГА, разберете го!


ОлъТар, волъТар (волТар).







Главата на бикъ (Бакикос) символизира каната (горе на симката с одриски монети), в която се излива виното (гроздът символизиращ главата на Бакикос) за олътара. Самите древни монети символизират олтар, слънцето, или бащиното огнище на орлите. За формата става въпрос. Вижда се и уЛея (уЛей - у излива).

Самите могили са с формата на орлови гнезда, или бащини огнища. Пазете бащините огнища!