От дълги години данайците се готвят да присвоят балканската древна писменост, която няма нищо общо с тях и, която днешна азБука - букАрь (алфаВитико), с която пишат, не е техно дело, които букви и лигатури са с неясен гръцки, че дори финикийски произход.

Данайската щипната писменост, или да я наречем арийска (тракийска - гръцки екзоним), започва началото си в края на 5-и век пр.н.е. върху монети. Преди това, символите са меонски, мизийски, ликийски, карийски, троянски, фригийски, а всички те според Херодот са братя - тракийци (арийци). Това е някаква лудост да се твърди, че траките нямали писменост. А тези в Анатолия - марсианци ли са? Със сигурност са и марсианци по бог Марс - Арес. Тук ще вметна нещо, че азиатското наименование арийци, е по арите от Ария (гръцки екзоним Тракия), синове и дъщери на бог Ара - Арес (стар корен - арелис, арьлъ - арък лъч, аружа - оружие, ара - ора, орли - хора, ярки лъчи), но и тъй наречена жАръ птица (Феникс) - Ярило, която се преражда. Прераждащи се ора! Самото име ФиНикъ, дори ПалМа са с българско значение, плам никне, или пала мене (плам в мене). Същата тази писменост (символи) се среща в Индия, дори Китай, като най-рано се срещат на Балканите, разбира се, като те са тръгнали от Балканите. 

Когато китайците и индийците, правилно име брамини по Бромий (Брахма - брамча, бръмча), са пишели с тези символи, данайци от Дановия клон не са съществували. Еврейте се появяват на световната карта 12 века пр.н.е., точно тогава, когато мизите (мешвеш) са управлявали Египет и са докарали тази долна измет на Балканите под формата на роби, които роби по-късно ги асилмилират, крадат културата им, писменост, митология, че дори народностни имена като Сели - се лие, излива (Хели), Грае (Грее), греКон (греещо начало).


Първите писмени символи са в пещерата Магурата на над 10000 години, с които някои бедни хорица злоупотребяват. Символите не са по редактираната Кирилица, а не редактирани Български руни. Пускам символите без нанесените грешно кирилически символи върху тях.









Тук ще пусна веднага една българска таблица с рунически, глаголически и последвали кирилически символи, с добавени корени за произход на буквите и лигатурите, които са с български, а не гръцки или финикийски произход.

Правилно старите автори пишат, че арите Орфей (орел пей) и Лино (лио - излива) от Ария, са тези, които дават буквите на данайците. Кадъм (кадя - клада), е арийско име по КадМиЛъ, един от великите богове на кабирите на СамоТраки, баща на Земела (земи лия - земЛꙗ) и дядо на Бакикос (Дивонисо). Всички тези митологични фигури нямат нищо общо с данайците, като финикийците са Хети - Несили (име по Диво-Нисо), коята земя на Несите е принадлежала на Мосох - Месех, отецът на мизите, отците на блъгаромъ - ВолГари (волАри). Ето защо и едните, но и другите са изобразявани като волове с орлови криле - пера (Перки).


Събрал съм тези глаголически символи от различни таблици, които отговарят на руническите, но не се срещат в една таблица, а разпръснати форми в няколко глаголически таблици. Тук ще благодаря на някои хървати за предоставените глаголически таблици, които те наричат правилно - илирица (илъРия, кал рия), изринати, изрязани букви и лигатури в изпечената кал (глина - гали).


Някои от езическите букви са променени от българите Църко (Църхо) и Страхота, с канонични имена Кирил и Методий по нареждане на Борис I, заради императорска титла, обещана от римо-данаидите, която в последствие не дават на същия. В последствие Климент Охридски (мизиеца) връща някои от важните езически рунически букви и лигатури на мястото си, други - не, за съжаление. В таблицата са поставени онези архаични кирилически букви и лигатури, с които са пишели нашите цҍсари - първоначално. Все пак да благодарим на онези българи, които са ни оставили българските руни, не засегнати от чуждата ръка. Дори малкото налично количество, на мен ми помогна да дешифрирам голяма част от българските руни - буки и лигатури!






Тази таблица е много специална, коятно ми отне твърде дълго време за съставянето ѝ, която ясно показва, че разлика между глаголически и рунически символи - няма, с изключение на 5-6 символа, нарочно заменени, за да скрият произхода на българите в тяхното съставяне - творение. Аз сторих онова, което БАНда интелектуалци не успяха дълги години, подвластни на данайци и россняци за шепа жълтици.









След известна почивка, ще продължа с буквите и лигатурите, защото темата ще е дълга и ще изисква време. Дотогава ѝ се насладете - на таблицата, като сами разберете, кои букви не са на мястото си в глаголицата и кирилицата! Въведени са и корените за произхода на буките и лигатурите, или оттам откъдето са получили формата си. До сутринта темата ще е пълна.


П Р О Д Ъ Л Ж Е Н И Е . . .


Сега нека докажем това, което е пред очите ни.


Започваме с първите две букви А (ተ) - (ϸ - α).


Едната е дадена по арелъ - аружа, или двойна секира.





Съответно двойната секира е над орелъ (Арес), а гроздът буква И (Т) над каната, или главата на Бакикос (бика), или в лигатура ͰО, сиреч Юньць. Това се потвърждава и от нашия герб, като пеласгите (палищу - палищи), са ни обяснили ясно с изображения. Това, разбира се, е... и линеАРна (Линос от АРия), буква А. За нея съм писал много пъти.








Мошеникът Вентрис, също гръкоман с гръцко име, е използвал за некадърното сричково дешифриране на линеарната писменост, коя мислите азбука? Разбира се, това е глаголицата. Няма по коя друга азбука, бъдете сигурни. Аз го знам, ще го разберете и Вие.

Другата буква А - α, или ръкописна - а, е по арьмъ, арьмо (арь мен - мъι), или последвал ꙗреМъ (ярь, яркост мен - мъ).






Букви Б (Ⰱ - F), с два или три рога (таврос - тур, триГаранос - три орелъ, игЛи, огнени лъчи), това е Бакикос, в Египет при Птолемеите, които наследяват царството от мешвеш (мизите), Букис, Бака (Bukhis - Bakha). Ето така се появява името в Египет за бика Апис - Мневис, последвал СерАпис (Озар, Дивонисо - Апис). Те носят 7-те лъча на нашата звезда - слънце, което Сълънце - СеЛио (ХеЛиос) се излива, се среща най-рано върху мизийски златни монети от 7-ми век пр.н.е. Думата бикъ от бликъ, бака - буки, бъιкъ няма нищо общо с тюрките, които не са съществували по онова време.






Бакикос с три орелъ (игЛи - огнени лъчи, рога, тур - триГаранос). Буква V, е наша руническа О, а не латинска У, или гръцка И. Тя е по Орало (V), оре-лъ.





Буква Б с два рога - F, или специална мека Бь - Ⰱ, с три рога (три орелъ - ярки лъчи, игЛи - огнени лъчи, триГ-аранос). Тя, разбира се, съществува в линеарите, но не е добавена от гръкомана Вентрис, защото линеара е нагласян за данайците, без звук Б, макар тези създали линеарната азбуката преди данайците, да са имали звук Б. Звук Б не съществува в линеарите (макар буквата да е там), вече разбирате ли защо? Тук в линеар А, виждам освен буква Б (Ⰱ), три лигатури на АС - аз (ተС - Ꚛ -ተО), буква Т ( [ ), Щ (Ψ), И (Ⰹ), Ꙁ (Ꙃ), буква Ъ (Δ, ъгъл - въгъл), също А (ተ).





Нямало буква Б в линеарите, а? Хайде де. Ето защо официално линеар Б е гръцки, а скоро и А, под къртищите зимен съм БАНанови чукундури - безродници продажни. Буква Б има във всички анатолийски азбуки, нали? А те произхождат от линеара.


Продължаваме с буква В (β), или водити - водач (яремъ), тоест двоен.





Абсолютно по същия начин са я изписвали нашите цҍСари (цяление жарь - цяр, цар) - отдалечени Оковите от товара (буква т - тело, тьло - основа), като добре са знаели откъде произлиза. Виждате долу на посланието на цар ИОан Асен, нали?






Дълго време се чудих за една буква в руните приличаща на А, обърната настрани, но доста заоблена, която не се чете А, а О, после видях върху двойния ярем (В) - Оковите (буква Ω - омега, която е от оковъ - *okovъ), а тук пише ЛОЗИ, а не ЛАЗИ. Значение от Лози(ѥ) - лозе. Навсякъде в руните буквата се чете О. Дори ни е показано лозето между буквите.





Ето за този символ става въпрос - Оковъ!




Нека добавим и другите две букви О - оковъ!











Ха-ха, какъв майтап, нали?

Днес ще уча академиците БАНанаджии на старобългарски езиКЪ!


Първите три букви не означават Азъ, Буки, Вҍдҍ, а АреЛъ (ярък лъч - оръдие, орало), яреМъ (яркост мен), Буки - бикъ (бликъ) - Водити (води). Точно това ни показват старите изображения от Балканите до Египет. Моля!






















Продължавам с буква Г (Y) и говедаря (господаря - Пашупати) с гегата в ръка.







По същия начин като гегата на снимката е изписана буква Г (Y) на задната страна на розетата. Няма грешка.










Другите две форми, които виждате на снимката - горе, не са буква Г, а старата буква П по пъдарица на пъдара, или още позната като - палица (жезъл). Забравил съм да добавя корена в таблицата до Покрив, другата буква П от руните.

Следваща буква Д, тя е лигатура от V (окровъ - покровъ, покривъ), и тьло - основа ( [ ).

Един от вариантите виждаме на монетата от 7-ми век с български руни, но и другия. Горе в таблицата!





Ето същия вариант като тази в дясно, където пише ЛተД (бог Ладо). На зум се вижда ясно на монетата!






Буквата Е от ерелис, формата в полет на орел я пропускам, като продължавам с буква Ж, която в руните е обърната наобратно, в правилната посока от Жичь - Жечь (жега - жар).






Тук си пише Жiч от СъВароЖич (сълнъ, силнъ горещина жич - жечка).





В руните виждаме откъде е взет варианта за глаголицата.

Пише също ИЖ (който).








Има и трети вариант, а тук пише Жиж.





СЬДЕ ЛЖИ-ТЪ (тук лежи този) КЪНАДЗЬ - КЪНЯЗЬ.



До тук колко надписа от руните ви разчетох? Ще има и още до самият край.


Продължаваме с буква З, Дз, която Дз е символична на З, тоест всички тези букви са З - Ӡ, Ꙁ, Ꙃ, Ꚃ,  като само тази е от Ꙃмей или от Ꙁмия с орлови крила. Символика орел със змия (небе и земя). Ꙃ - 🐉





Само буква З - Z, ζ, Ӡ, Ꙁ, Ꚃ.




Горгона, сиреч перната змия (Кетцалкоатъл - Виракоча - Хумбаба), или свети Георги, хЕрос - Герой, Горящ - орелъ (бог Ара - Арес). Негово данайско съответствие е Ираклис (Херакъл - Херкулес), Ироас (ηρωας - герой), в превод от български - Иро (светъл - миро, свет), Ас (аз).

Горгона - Хумбаба (със седем аури) или седем змии - лъчи, който заменя в случаи бог Сол (Солце), върху мизийска монета от 6-и век пр.н.е.











Буква Z се обяснява само с българския корен - Zmiꙗ.

Продължаваме с буквите И.

Първата е от игла - i, тоест карфица.






Следващата е от иглата на яремъ. Докато открия свързващата игълинъ (игла), доста зор видях. Отстрани има и други игли - куки!




Другата буква И - Ⰻ, която прилича на пясъчен часовник, е бил древен ярем кръстосан - раменНикъ, тоест рамен - арьмъ, от което име рамен, произлиза името Румен. РаменНикъ - Иго (яремъ), виждаме по стари изображения на Орфей и Пентесилея.











Игото - Ꙗремъ, е свързан с двойната секира - аружа (оръдие).










Същата секира (оружие - иго) с дръжката, е поставена за буква Ъ и Ь в глаголицата, които не съответстват на руническите. 


Следваща буква е К (Х), като в глаголицата е поставена буква Ꙁ, от змия. Тя е по кръст - кръстосване.

 Тук пише КЪ (ХΔ), стъпили върху буква Й, или КЪЙ.






Тук ако не се лъжа пише К-ОМ-КА (КЪ). Най-долу. С лигатура накрая А/Ъ (ተΔ).








Буква К (Х) срещаме и в гръцки надписи. По същия начин изписват и Х - удължена.





Буква Л (Λ), я срещаме навсякъде, като в глаголицата е добавена и една друга форма. Буква Л произлиза от Лоно - скут (скита), или крака.





Формата в глаголицата, обаче е в обратната посока и я срещаме ето тук!












По същото това Лоно - вътрешност, крака, е буква М, или раждаща Майка.




Буква Н (N) я пропускам, също О (V) от орел - оковъ, включително П по покрив и палица (гега), Р от ръце, С от слънце, солило - кръгла паница, сьрпъ, като се спрем на Т. Тя е по тьло - основа, тело (ядро). Позната като Твърдо. Ето я върху мизийска монета.
















Когато имаме предвид Тяло, имаме предвид тялото на теле - бик. Оттам и израза - здрав, як като бик (теле). Виж какво теле си? 

Тук пише - цъеио ѝтй (чий, кой върви).








Циъй имаме и на друго място!




Да отскочим и до буква Щ (Ψ), защото много напредна времето. Тя е по Щитъ, шишъ - шия (вила - вилица), която срещаме ето тук.


МОЙОЕ ЩЪОО (щъоо - щъркел).





По човката и тялото се разбира, че е щъркел (щъоо).








Нека споменем и буква Ш по шиш - шия (Шиш-ман, шиш мен, шиш аз).


Тук пише ШОЛОЖИ (положи).





Както сами виждате буквите са с български произход, а не гръцки или латински. Голяма част от буквите са видими в глаголицата, но и архаичната кирилица. Какво още дешифрират тези идиоти от БАН, аз лично не зная, но не искам да Ви пускам техни дешифрирания на руните, че ще се спукате от смях. Нищо общо с действителността.

Лигатурите в глаголицата изобщо не отговарят на руническите, а това се вижда с просто око. За Ен - Ан, Он - Ън, иЪн, иЕн става въпрос.

Ето и едно интересно изображение на критския бик, който е Хумбаба - Горгона Медуза. От другата страна е свастиката, буква А - орелът.












Хубав Ви ден!