Отдавна изучавам старобългарските месеци, които видимо са разместени навсякъде, а причината е, че нашите гледат от чуждото разместване, слагат месеците където им падне и дават на онези променени месеци много смахнати значения, които нямат нищо общо с главния мозък. Дори си измислят нови месеци от наличните по-стари въ Именникът на българските князе, и ги слагат където им падне.

Такъв пример е месец "тревень," предаден в Именникът като втиремь, твиримь, тверимь и т.н., която грешка ясно се забелязва с просто око за месец тревень (тревимь). Друг месец е Шегоръ (ще горя), който видимо е червен (жетва). Друг такъв е варени (варъ - горещина, зной), който е заревъ (жаревъ). И т.н. 

Ето за какво говоря и пиша. Това е въ официалната страница на порно сайта Уикипедия!



Да зададеш месец Коложег (колада, коледа, клада), за месец януари със сначение - горящ дънер, трябва да си изумително глупав и без капка мозък. Какво да кажем за Изокъι (из окъι, отъ и сякаш - отсичащ), зададен за месец май, който реално е месецът на Еньо (Слънцето) - Той, което Слънце отсича времето, или казано - лятно слънцестоене, което време в древността е отсичало високосния ден на всеки 4-ри години - лятно слънцестоене, което отсичане (засичане) се прави днес в месец февруари. Да сложиш Тревния месец (Май, Маꙗ - маика), богинята покровителка на Земята, майка на бог Ерми (Хермес), за месец Юни, също е трагикомедия. Да наречеш месец Заревъ - рев на елени, познат в други славяски езици като месец Зари, което видимо е името на богинята Зари (Зора), тоест Зеринтия (Хекати - Никати, Нике, Афродита, Венера - Вендис, и т.н.), най-горещата планета (жаревъ), отново говори за психични отклонения. Да изпишеш месецът Руинъ (руина) - Руен (жълто-червен), то трябва да си много луд със слаби познания по български език.


Ето и малко информация от нашите славянски братя за месеците, които видимо и там са размествани многократно от незнание, тъй като не те са първите славяни и не те са давали имената на месеците.







Ето и реалната картинка при нас българите!





Първия месец е именно Студенъ със синоним Лѧд (ладно - студено, лед). Това е и месецът на бог Ладо и българското ладуване. Той е изписан с български руни на монета от 7-ми век, редом до Солна (силна - Сълньцето).




Втория месеч е на Сечко (Месечината), изписвана грешно Мѣ-сѧчина, като такъв корен "сѧчина" не съществува. Има сѣчинъ (сечинъ - сꙗчинъ), като видимо са разместени с "ЦЕЛ" двете лигатури Ен (Ан) и Ят. Правилно думата трябва да се изписва МѦ-СѢЧЬНЪ (ма - ме, мАН - мЕН) - сече. МѦ-СѢЧЬ (мене сеч, Мене-се, Менес), което име е това на мизите (ме-сеч). Месечината е бог Якхос - Ях, Озирис-Ях (Дионис-Якхос), в процесията с три воя (три-фони) - Якхе, Якхе, Якхе, чийто празник Трифон Зарезан се празнува именно в месец - Сечко. Рогата на бог Бакикос (Букис - Якхос) - бик, чиито символизират Месечината.


Следващ месец е Пролити (първо изливащ) - Протальник (пролет), на зараждащата се природа, или този на Слънцето бог Марс (Арес). В негова чест се празнува баба Марта (дядо Марто), или бог Арес с женско съответствие богинята Арина.


Следващия месец не е Брезов, а Браздив (бразди), в който се оре и засява земята, тоест Април. Месецът на волъ бог Бакикос (бик).


Май месец е на богинята Майка (Маиа) - Земля, или Тревен.

Юни месец е Из-окъι (корени - из, от, сякаш), из-сичащ - от-сичащ, или този на Слънцето (Арес - Ярко), лятно слънцестоене.

Следващия месец е на бог Кронос - Жетва (жътва), богът със сърп и житен клас в ръце.

Месец Август е Заревъ (жаревъ - жарава), горещия месец на горещата майка Зеринтия (Венера - Афродита) - Зорница (Звездица - Хекате), или Зорница, Деница и Вечерница с ключове и огнени факли в ръце, отключваща небесните порти за Слънцето, или за нейния любим бог Арес.


Девети месец е Руинъ (бедствие, разрушение, разруха, опустошение, гибел) на замиращата природа, или синоним - гибель, или името на бог Гебелейзис.

Десети месед е Груден (градя), по който корен е също гроздът, сложен месец Гроздобер от сърбите за девети. Точно този месец е месецът на гроздобера, или месецът на бог Дивонисо (Дионис), богът на веселието и виното.


Единадесети месец е Листопад на падащите листа, вече мъртва природа, месецът на бог Ерми (Хермес), също Херманубис, месецът на вълчите празници и влъшебства (влъхви - влъки), или пазитетелите на мъртвите души.


Последния месец е Коло-жег (колело жега), разпалващото се Слънце, бог Сури - Арес, зимно слънцестоене.