През годините сме се нагледали на чудни обяснения за символът ιΥι на род Дуло. Повечето наши лингвисти и историци без да са погледнали глаголицата и българските руни, бързаха да заявят, че символът е буква И (Y) с две хасти острани, или три иИи, което изобщо не е вярно. Символът се изписва с български руни, а не с латински и гръцки букви, тоест звукови стойности на буква Y (У). Тези, които не са чели добре, явно не знаят, че именно гърците запазват оригиналните форми на малките ръкописни букви от анатолийските писмености. Именно буква "γ" (г) е запазила първичната си форма и звучност. Това се отнася също за букви "σ" (с), "ς" (с), "φ" (ф), "π" (п), "α" (а), и т.н. Точно със същия звук "Г", е руническата и глаголическа българска буква Y (У), което означава, че символът се чете иГи, а не иИи. Символът е директно свързан с коренът Иго, *ярьмъ (ярь мен), стар корен *арьмъ (арь мен), още значения гнет, огне-тъ (огън този), като реалното значение е *огън (огнь), с безброй предшестващи корени - иги, иго, ига, ага, аги, аго, ого, оги (Огнян), еге (Еге маре), и т.н.. Забележете, хора наричани от гърците *волгари (вулгари), казано - волари (воловари)! Вол-гари (вол гори, горе, оре, орелъ), наричани така, не защото гърците нямат звук Б (ΜΠ), също думи Боро (мога), Бозуки, Ба, Бордело и т.н., а защото името вулгар (волгар), със значение - в из-блик на ярост (яркост) - ВУЛГАРЕН, е наимениванието блъг-арь (блигскъ арък), също блак-арь (блик арък). Името е било споено много здраво преди много лета, точно по тази причина както и да кажете: блъгарь, блакарь, волгарь (болгарь), вулгарь (булгарь), то има едно и също значение, или блескаво ярък, деца на боговете Бакикос и Арес, тоест блесъкъ (бликъ, бикъ), и яростта (яркостта) на огнените местни трако-пеласгийски богове. В действителност името блъг-арь (волгарь), е двусъставно от боговете Бакикос (Дионис) и Арес, като Бакикос, познат в Египет като Букис (Бака) е бикъ, а Арес (Херос), е арилъ (харас - орелъ, орьлъ). Именно пеласгите с истинско име палишту (*палити, палишти), предците на българите, почитат тези две божества, като изобразяват символът в действителната му форма - говедо с две двойни секири (орли) - отстрани, които секири: *исѣщи (ⰻYⰻ) са заменени с две копия ιΥι, или две *иг(л)и - IγI. Казано атрибутите на бог Арес - секира (Ⰻ) - *исѣщи, и копие (I) - *иглъ, и тези на Бакикос - тирс (палица) - гега (Υ). Изписван символ иГи (огън) - ιΥι (ⰻYⰻ).






Ако не сте запознати с българските руни, там има същото изписване и изобразяване на символът иГи, но не с буквите от Игли (I), а от Исѣщи (Ⰻ), което изписване ⰋY (ИГ), олицетворява съзвездие Орало (двойна секира - Арес) - Орион, и съзвездие Бик (Бакикос). Не става въпрос за никакъв ловец с лък и куче, а за двойната секира Арес (Херос Перкон) с неговото куче.

Горе са пеласгийските символи, а долу от българските руни.







Виждате добре, че богинята Майка държи рогата на бика, а в тях двойната секира изобразена като наша руническа и глаголическа буква И. Двойната секира символизира орелъ, обърната с дръжката надолу символизира буква А († ), с дръжката настрани символизира буква И (Ⰻ), или по точно буква Й (Ⱛ) - ижица. Този символ е нашия стар герб по нашето име, който символизира съзвездие Орало и Бик. Горе на герба са добавени и 7 ъгъ-лъ (ъгъла - въгъла), които символизират 7-те плеяди (искрици), още атлантиди, океаниди, нисиади, менади и т.н., като една от тях е именно Тиона (Земела), или кърмачките и последователки на Бакикос (Дионис).




Тук кръстът буква А (двойна секира) - липсва.




Изображението срещаме и при индийците, или това на арийците от древна Ария (Тракия), при походите на Бакикос (Дионис), познат там като Брахма (Брама) с брамини, по бог Бромий и корен *брѣмѧ - бряма, бреме, бряме, брема (време), още *тежест (гнет - иго), свързан с корен варъ (ври - вре, време, врене - варене). Болг и Брем.





Най-рано изображението на хора - двойни секири (орли - ора), с бикове хора, се среща в пещарата Магурата, като символиката е същата, Арес (съзвездие Орало) и Бакикос (съзвездие Бик).




Най-старите изображения на секири - хора (орли - ора) са изобразявани върху керамика на Балканите от новокаменната ера (светлина), или такава от земите на Румъния, бивши български земи.





След това, секири - хора (орли - ора) се изобразяват при пеласгите, или предците на българите, като по-долу ще ви покажа едни и същи символи при пеласги и българи с едно и също значение. Ще разберете и много други неща, които не са ви ясни изобщо.












Последните две изображения са на бог Арес (орелъ - слънце), или Сол (Солнъ - Сълнъ - Силнъ, Сълньце - Солнце) с два коня и седем лъчи, или седемте звезди на съзвездие Орало (Орелъ - двойна секира). Двата коня символизират конь (начало) и коньць (край), лятно и зимно слънцестоене.








Никой обаче не забелязва, че нашата розета - Слънце, е именно със секири вместо лъчи, която сама по себе си е уникална и без аналог в целия свят. Слънце не с лъчи, а секири за лъчи. На розетата съм изобразил трите съзвездия Орало, Бик и седемте Искрици (плеяди - плискащи звезди, блискъ звезди). Отново се чете ИГИ (ⰋYi). Исѣщи (секира - Ⰻ), Говедо (бикъ - Y), и 7-те Искрици (иглицa - i). 



Другите букви И са по ето тези игли на яремъ!




Същите тези лъчи-секири са изобразени в тракийските земи върху скала като светилища. Или първите познати на човечеството секири (сечива, аружия) от скала (кремък).







Шок и ужас! Нашите 7 секири върху розетата (Слънце), са същите тракийски светилища под формата на секира. Това от монетата също символизира Арес и Бакикос (Орало и Бик).








Това също символизира двете съзвездия (Орало и Бик), или божествата Арес (Слънцето - секира) и Бакикос (Месечината - мен сече, Менес съсечен от секирата - слънце). Казано, времето секунда (секира - слънце) и минута (Менес - месечина). Минута изсечена от/на секири - секунди.







Идват и общите символи между пеласги и българи, но никой не е видял този символ върху каменното яйце от Плиска и пеласгийската керамика. Сега вече ще го видите.






Другия символ символизира секирата (жарко слънце) в ладийка под формата на буква Т (Ⱅ), по корен тьло (тело, теле, основа, ядро, твердо), обърната прилича рогата на бик.




Най-ясно формата на ладийката се вижда при морските народи (трако-пеласги), като египетските вместо тяло-рога на бик, имат лъвска глава, родното място на лъва. Ето кои лъвове пронизва Хероса с копието си. Данайците с етиопска кръв не правят изключение. Пеласгите носят прическа на секира (орелъ), а сердите (sherden) шлемове с рога. При тевкрите (ткр) шлемът е комбиниран - рога със слънце. Тези със слънце по средата не са на сердите, а на тевкрите. Едните са сердите, а другите тевките (текру), които постоянно ги бъркат, като западни историци се опитват да изкарат тевкрите - серди, а сердите - сардинци, за да препишат заслугите на ромеите, а не на нашите предци - траки (тирси) от Таруиса (Вилусия), градът на турове (бикове) и волове.













После разбрах, че ладийките (кораби) с форма на обърнато тяло на бик и платно с греда (двойна секира с дръжка), символизират отново двете божества и съзвездия.










Много добре вече ми е ясно, че воините от монетата с български руни Солна и Лад са боговете Арес и Бакикос, като бог Кол-Лад, е комбинация от Колъ - колело (Арес) и Лад (ладия), лет (време - бреме, Бромий), или титаните Япет (Арес) и Кронос (Бакикос), наричан от римляните Сатурн по името на сатуро - са бикове (сатирите) на Бакикос (Дионис). Сатурн е Звертурдо до Ямба Дули (Идамате, Деметра, Стимула, Земела) на просвещенски надпис, а на друг Ас Дулито (Арес), пази дървото (Бакикос), върху, което има сатуро (сатири), които берат гроздовете, сиреч... българския род Дуло (Ямба Дули и Ас Дулито със син Звертурдо, звер туро - бик)- Слънцето, Земята и Месечината, със звезден символ иги - огън (ιΥι, Орало - Бик и 7-те плеяди).





Да продължим сега със значението на съзвездие Орало, Бик и 7-те плеяди. Според нашата фолклорна митология съзвездие Орало е изградено от 8 звезди, което впряга съзвездие Бик и оре небесния звезден небосвод. Това не е вярно, защото звездите са 7 на брой, а съзвездието е Двойна секира с колъ (колан), която буква В от Въпрѧꙃати (впряг - двоен ярем), наподобява тази на Исѣщи (двойна секира). Така разбрах точно какво символизира другата буква И по игълинъ (иглен - остен) пред символът ιΥι. Тя е изписана също на орелъ и монограма на княз Исперих (изперих - оперих) - ИСПЕ (VOПЕ), чието име е по корени *из и *перих (изпрьво - изпърво), или изпрьво (отъ горе, нагоре), или испрь - горе (гори). Ето този надпис!









Буквата е от Игълинъ (остен), зададена в линеар А и Б като буква У. Буквата е по съзвездие Малко и Голямо куче (игълинъ - остен), който държи двойната секира (впряга - двоен яремъ), за да впегнат бика и да орат небесния звезден небосвод.






Точно ето това нещо! Правилно, че съзвездието е Орало, което впряга бика и оре, а не някакъв данайски ловец с лък, които иска да убие бикъ. 






Последната буква от руническия надпис, която е по орелъ, руническа и глаголическа О (Ꙋ), кирилическа У, много прилича на съзведие Пегас (конят Бега) с Андромеда.






Да кажем сега и нещо за каменното бяло яйце от Плиска, който символ по-късно навлиза в християнство с приказки за Ала-Бала от пещерата на Али Баба , които празници Великден и Гергьовден (Херосът, Арес) се засичат, като яйцето реално символизира слънцето (бяло-червено) бог Арес, или това на орелъ (слънцето). То е изсечено така, че да символизира орелъ-слънце, разделено на 8 части (посоки на света). Има 8 рунически надписа, като аз самият съм видял само четири от тях. Нямам достъп до другите страни, а съм далеч от България, за да видя в музея какво още пише на другите четири страни с български руни, които вече съм разчел. На самото яйце има изобразен и орел с две крила от по 7 лъчи. Яйцето е с приблизителни размери 6 сантиметра с това на орелъ от 5.7 до 7.6 сантиметра. 










От едната страна има изпасано ВИГИ, като една от буквите И е изписана отново с тази на исѣщи (секира). Трети рунически надпис с буква И (Ⰻ) по съзвездие Двойна секира (Орало - Орелъ).



Това не е единственото яйце. Ето едно такова на трако-пеласгите под формата на каничка от 6-и век пр.н.е, орел-яйце. Каничката, разбира се, символизира Бакикос (Дионис).





Едно такова *аице от земите на Казахстан (бивши тракийски) символизиращо съзвездие Орало и Бик (Арес и Бакикос). Орелът (слънцето) стъпило върху бикъ, което тяло е наша буква Т (Ⱅ), която буква винаги се поставя в ръкописите над други букви за числена стойност. Символизира пеласгийския символ и линеарна буква ТА. 



















Друго такова *аице е на богъ орелъ Анзу (Арес).










































Общо взето е това, но сега ще ви пусна един от надписите и новата завършена таблица с руни, която съм сътворил за всички вас. Изписан е и надписа Щи (щь, щъ, ще, ща, искам - желая).






























Ето и самата завършена напълно от мен руническа българска таблица.






За още символи от етруския за сравнение, ето тук!