Гърците жестоко ще плачат, когато чужденците разберат, че символи, писмени знаци, кръв (кровь - крило, покрив - покрива), традиции, култура на местните пред-гръцки племена, са свързани именно с българите и техния език, истинските наследници на тъй наречени трако-пеласгийци. Бе създаден изкуствен етнос славяни, за да се скрие тази древнобългарска идентичност. Българите бяха разделени на булгар (някакви митични тюрки) и булгЕриан (трако-славяни), при които не е останало нищо от древните българи, освен името им. Всичко това са късни лъжи, които започват през 19-и и 20-и век, след освобождението от османската тирания, като чуждите са очаквали българите вече да са с промито самосъзнание като румънците, забравили всичко, включително техен език, култура, бит, етническа принадлежност. Има обаче една малка, но съществена подробност, наречена исторически анали и извори, в които пише, че ранните склавиги, склавини, последвали славини, славяни са старите гети, тракийско племе. В старите извори пише, че древнобългарите са най-вече мизийци (месеч, месек, мосочени - месечини), самонарекли се блъгаринъ, също тесалийски миръМИдонесъ (мизийци) - светлина ми донесе, водени от мизиецът Акилъ (як лъч), Акирея (яко реещ).



Още, че са пеони по бог Пеан (пеещо слънце), по корен *пѣние (пеене), който бог гърци и ромеи наричат с по-късното име Аполон (опело).



Още, че са илири по корен *илъ (кал), онези на богинята Кивела (ковела, кова - коба, съдба), богинята Майка (Маꙗ), майка на бог Ерми (Хермес), в случая Кадмил (Кадмос - Кадъм), кавирски (коварски) ковашки бог.



Също, че са дакийци, латинско предаване *даки от *дави, давос (давя), споменати от Страбон със старото си име *даос (давя - вълк).



Всички тези извори и корени са ви спестени, като ви лъжат с някакви късни тюрки, като такъв етнос никога не е съществувал, а става въпрос за езикова група - тюрки, а не етнос. В България по време на древнобългарите, за жалост, не се срещат тюркски топоними, а са фалшифицирани такива като тюрски, след грешни преводи и нагаждания от гръцки език. Беше измислен фалшив тюрски бог Тенгри, машинация на Бешевлиев от заличен български надпис с гръцки букви, забележете къде, точно на Мадарския конник, който в случая е Херос Перкон, бог Арес, споменат в три древнобългарски рода като Ерми-Арис, Куви-Арис (Ковач-Арис, Велканос-Арис, бог Вулкан, Хефест - Кевест, ковешт - Арис), Цакар-Арис (Сакар-Арис, Секира-Арис) - Тсекури-Арис, фалшифицирани в БАН на Ерми-Ар, Куби-Ар, Чакар-Ар.





Точно по секирата Арис (*АРА - арилъ, орелъ), наше слънце секира - Ꙗрило (Арило - Орило), са всички скални светилища в България, носила името до 19-и век Блъг-Ария (блага Ария), или това на древна Ария (гръцки екзоним Тракия) по бог Арис, а същите светилища Секири са изобразени на нашето слънце от Плиска, или 7-те секири на бог Арис, негови синове, познат още като Япет (пробиващият, слънце), Яфет със седемте синове, еропейски родове, от които е този и на Месеч (мизите - блъгаромъ), негов син. Секирите (лъчи) са насочени, разбира се, към земята, идващи от слънцето Арис (Ярило) - орел секира. Нашето слънце секира няма аналог в света, защото е творение на местните трако-пеласгийци, предци на блъг-арите, същите деца на Блегий (Бакикос - Дионис) и Арис.








Секирата символизира крилата (перки, крило - крия) на орелъ (арилъ - арък лъч). Единична или двойна, няма никакво значение. Единична символизира руническа буква Ъ (Δ) - Ер (Херос) голям, по корен *ѫглъ - *ѫгль (ъгъл - въгъл), също Ер (Херос) малък в руните, или половин Δ (триъгълник), казано седмица "7" - секира, числото и буквата на нашето 7 лъчево слънце секира. 







Хората по бог Хорос - Херос (Хорус), са изобразявани като орли (арии), двойна секира, или наша изконна руническа и глаголическа буква И (Ⰻ, Ⱛ) по Исѣщи - Исека, Ижица - Ижеса (материя, нишка). Хората (ора - орли) - секири, се обясняват само чрез българския език и никой друг от същата група, които говорят и пишат на старобългарски. Хората са част от секирата слънце, създания и творения на секирата слънце - Арис (Хорос Пернатия), слънцето, което ни перка с лъчи - секири.








Ние обаче сме деца на Арес и неговия син Блегий (благия Баал, Бел - Телегон), в случая бикът Бакикос (Месечината - Месеч, Менес), Телегон (Озар) и (Ю)ницата ИО (Изида). ИО (Исис) е аргоската Месечина, женска форма на Телегон (Озар) - Дионис, които Блегий (Дионис) и Арис носим в името си Блъг-Ара. Ето защо нашия стар герб е по нашето име и се среща при нашите отци пеласги много често, които пък са истинските строители на Египет. Въ ляво е нашия герб, въ дясно е нашия родови символ иГи - ιΥι (огън, иго - гнет), бик с два орелъ (игли - огнени лъчи), а върху рогата секирата е заменена със слънце. 








Същото изображение при пеласгите с рогата на Бакикос и слънцето (Арес), с два орелъ отстрани.



Същото изображение по-късно във Франция, човек с волски рога оре с два орелъ, което най-вероятно е поставено от галите на богинята Кивела (Ковела), галите от Фригия в редиците на Римската империя. 




Нашето Слънце (секира) и Месечина (бик) са поставени за съзвездия Орало (орелъ, Ори-он - оре той, секира - исека) и за съзвездие Бик (Бакикос). Горе пеласгийски надписи, а долу от българските руни. Слънцето, което оре (грее) чрез Месечината, или Слънцето "секира", което съсича (облива) Месечината със секири (лъчи, копия). 






Нашите предци са смятали, че произлизат от птиците и рибите, което в еволюцията на човека всъщност е много вярно. Хората произлизат от рибата ръкоперка (И-перке-раки-он), замазано на И-пер(п)е-раки-он (Перперек), името на бог Раки (Ра) - Перкос, казано Арес. От рибата ръкоперка произлизат земноводните, които в случая са птиците и хората.






Прави също голямо впечатление, че птицата, която владее най-много човешката реч носи името Ари (ара, аро), а името не е сложено случайно. Той е по-малка версия на орел харпия.






Ето и реалната етимология на името Ара от местния мезоамерикански език, а не разни гръцко-латински измишльотини. Много преди испанците да посетят Мезоамерика, червенокосите секири трако-пеласгийци (морски народи) са посетили местните, познати там като белите богове великани - теотиуаканци, сиреч балканци. Има достатъчно сведения за тях от местните.

Araci Tupi (АраСи Тупи),
Произлиза или от Tupi arasy „майка на деня“, самото произлизащо от ara „ден“ и sy „майка; произход, източник“, и по този начин се отнася до слънцето, или от Tupi aracк „изгрев, изгрев, сутрин“

Ара (Ara) от Гуарани...
Означава "небе, небеса" на гуарани.

Арареса (Araresa) Гуарани...
Означава "око на вселената" на гуарани.

Арами от гуарани...
Умалително от гуаранската дума ara, което означава „небе, небеса“.

Арандерай от гуарани...
„Първата малка светлина за деня, малката.“

Аранду от Гуарани...
Означава "мъдър" на гуарани.


Почвате ли да загрявате защо бог Ара носи също името Мадарски (мъдър) кон-никъ (начало никнещо)? 

Аръ в българския език има значение ꙗръ(къ), ꙗрос(тъ), абсолютно същото значение. Как и защо, има много сведения за червенокосите трако-пеласгийски бели богове в Мезоамерика, носещи орлови шлемове със змия върху него (пернати змии), същите, които са носили и конкистадорите, носени и в Римската империя, погрешно взети от местните за старите богове трако-пеласгийци. Онези от езерото, което се превърнало в море. Сведения има, ама няма кой да чете и да свърже две с две. За трако-пеласгите в Мезоамерика ще направя отделен пост, който ще е много дълъг, защото нещата са твърде много, а никой не пише за тях и си мислят, че Колумб е открил топлата вода.