Някои от Вас вчера са чели, че днес ще представя една специална таблица с българските руни, която подготвям от месеци, която доказва също, че ние сме изконните създатели на най-древната писменост позната на света. Буквите и лигатурите се различават съвсем малко с тези от линеар А, но са същите от култура Винча и Дупяк. Разликата се дължи на това, че инструментите на труда се променят с вековете, а една част от буквите са точно оръдия на труда. Буквите и лигатурите са пеласгийски, пелаСги познати като пелаРги (бел-арки), сиреч пелгари (белгари). Или вол-гари (вол-ари, воло-вари), които на къра са ги създали.

Тук ще вметна, че линеарите разчитани от гръкомана Вентрис, никога не са били разчитани. За отправна точка е използвана българската глаголица, на принципа на шумерския клинопис - сричково. Преди век се е смятало, че първата развита цивилизация е възникнала при шумерите, но през последните десетилетия стана ясно, че балканската цивилизация предхожда шумерската с цели четири хилядолетия, като оттогава са окрити хиляди артефакти на Балканите от 7-о, 6-о, 5-о, 4-о хилядолетие пр.н.е. От 7-о хилядолетие пр.н.е. са и нашите букви, като има такива в пещерата Магурата на 8 хиляди години пр.н.е., грешно сравнявани от някои хора с крилическите звукови стойности, които са претърпѣли множество редакции поради политически и религиозен характер. АсБука-та е била абсолютно фонетична с множество лигатури. Такава каквато е и днес.

Нашите предци първоначално занасят символите в Китай около 6 хиляди години пр.н.е., в 5-о хилядолетие в Индия, а в края на 4-о хилядолетие са занесени и в Египет, където се срещат навсякъде по стените, но тях ще ви покажа в друга тема, която ще направя отделно. 


Днес ще разберете, кои животни и оръдия на труда стоят зад буквите и лигатурите. Абсолютно същите са като тези от линеар А, но там Вентрис е надробил голяма "Манджа с грозде." Отне ми 5 години разчитане на българските руни, като не малко съм правил и аз грешки пред ваша светлост, били сте ми свидетели. След упорития труд идва и самата наслада. Ето и таблицата, в която всичко написано ще бъде обяснено на прост благ-арски език. Направена е за HD дисплеи, така че като чукнете два пъти върху екрана на телефона, тя се помества на цял екран с местене надолу и нагоре, тъй като буквите и лугатурите са мночко, а между тях са поместени и самите произхождащи предмети, а корените (наименования) под тях, съм написал с руническите букви.




Виждате сами, че първата буква А (𐊛 - ϸ), е дадена по *арьлъ (орьлъ), също *арьмъ (орьмъ) - яремъ, или единичен *арьмъ (арь мен) по едно крило свито на *арьлъ (арь лъч).


Втората буква Б (𝈰), е дадена по бикъ (буки, бики) - *бъйкъ, или половината от неговата глава. Тоест, главата с едното ухо и рог.

Първата буква А, е по бог Арис (арилъ слънце), а втората Б, е дадена по бог Бакикос (бъкъ месечина), въведен за египетски бог Букис по времето, когато мизите (мешеуш - месеч) управляват Египет. Мизите носят неговото име мосочени (mosocheni) - месечини (ме сече), още мушки (mushki) - мушка (мушкам). Представени са заедно върху пеласгийска монета като Свастика (арилъ слънце) и Минотавър (Менес бикъ). Посоката на българските руни е правилна и свързана с това, че слънцето Арис (Херос Перкон) идва от запад към изток спрямо месечината Бакикос (Менес), или съзвездие Орало (секира орел) - отляво, и съзвездие бик - отдясно. Ето така е правилно представена сцената.






Следваща буква В, е тази по *въ-прагъ, по-стар корен въ-пред-зати (върху пред и зад). Оръдието на труда е дадено по цялото тяло на орелъ с неговите криле.

Има и друга форма, по другия впряг! В линеар Б е поставена звукова стойност JA (джа), което е пълен цирк.






Следваща буква е Г (Y), която е по гега (дърво Дионис), или глава на говедо без ушите, тоест череп с рогата. С ушите на говедото - обърната глава, е звезда (Минотавър) - "АС-тери-он" (арилъ слънце облял със светлина бики - биги). В руните и кирилицита е лигатура ГЬ по ГосподЬ (Ұ - Ꙉ).

Следваща буква е Д, а тя е сложена символично за *домъ. Представлява рогата на бик (твердо - основа), а отгоре орелъ (окров - покрив). Домъ, основа и покрив (бикът и орелъ). Тя е същата на лигатурата ОТ. Тьло (твердо) по буква Тъ, преминава в меко Дъ.


Буква Е е по ерилъ, въждате сами. Всички гласни букви са по орелъ (арилъ, ерилъ, ирилъ).

Буква Ж е по жиечи (жиежи - зиези, жешти - зести) - жꙗжи, като жиечи преминава във *жичи - *жечи. Става въпрос за слънцето Жечко. В линеар Ц (киприот) се наблюдават поредните глупости като в линеар Б. Буква Ж е 𐆖 (𐠂), без значение колко лъчи има слънцето. Това 𐠂 се среща в кирилически надписи и навсякъде по стените на Египет.






Букви ДЗ и З са по дзмея и змията, сиреч по Земела (земя - dʰйǵʰōm), виждате сами. 

Едната буква И е по ижица (нишка - материя), секири (орли) - хора, другата е по секирата Арис, български род Сакар-Арис, друга по *игла и *игълина на впряга, а тази другата е по Иго (𐠏), която се среща на монограма на княз Исперихъ (испе-ри, испърви, горе - гори). Тя е по двете кучета, които заедно с орелъ и бикъ орат звездния небосвод. В линеар Ц (киприот) отново смешки. 








Буква К (Х), е по *куръ (пѣте-лъ, пѣти лъч), пеещ по лъчите. Неговата форма е подобна на арилъ, като *куръ (петел) и *коръ (орел) - хорос, са с общ корен - покровители (кор-въ, кро-въ) - кри-ло.


Буква Л е по *лоно (крака - скут), корен лог (лог - *log), свързан с *лег (крак), още лѣзѫ (качвам). Качвам, кача - крача. Лозе има значение качва се.







Двете форми на буква М (𐅢) са по *мушица (муха) и *мъшица (комар).









Буква Н (N - И) е по *нога (крак), изписана от българите в правилната посока ето тук. Буквата N се представя в линеарите за звук СИ. Смешка!







Сега ще обърна внимание на буква О (А - 𐀄), а после ще взема малка почивка. Буквата е по *остен. Буквата не е А (а), нито линеарна У, а българска О по *остен. Може да я видите на българския рунически надпис "ЛОЗИ" по-горе, но и долу на ИП-ОС-ТАСЪ. До края ще я видите и на други рунически надписи. Показан е остен навсякъде, а аз не зная откъде Вентрис е измислил това У. Връщам след час с продължението!