99% от българите си нямат представа какъв е този лъв, представен от простите тюркомани представители на БАН първоначално за пантера. Лъжат, че нашите царе почитали пантерата-лъв в чест на силата, но нашите царе, в действителност изобразяват не лъвове, а кучета в старите ръкописи. Тоест вълкът Давос, Дивонисо. Представителите на БАН даже ни учат за посоки, цветове, корони на българския герб, но хал хабер (никакво понятие) си нямат, какво е това животно и откъде идва, изобразено и на пръстена на цар Калоѣнъ (каленъ). То може да се проследи чак до потопа, за който пишат в Шумер, или с появата на първите 7 богове, наречени 7-те мъдреци, като става въпрос за един конкретен върховен бог с наименование Мъдрия, създал останалите 6. Вече се досещате кой е, нали? Изображението е на друг бог, който изобразява върховния Мъдрец.


Изображението е свързано със старата ни древна вяра, която българите (пелгари - пеларги) са разнесли чак до Индия, Шумер и Египет. Английски лъвове няма, защото тези три лъва са изконните три български вълка, триглав Дионис, изобразяван и като двуглав Дионис волъ-волкъ. Вълците по-късно на изток са заменени от лъвове, защото мургавите хорица повече се страхували от кучетата, отколкото от лъвовете. И днес мургавите араби и африканци не обичат кучета, като кучетата не обичат тях. Това не е заради цвета на кожата, а заради тяхното лошо дивашко отношение към кучетата, които кучета никога не забравят. 


Паисий пише нещо много интересно, как българите насила приемали християнската религия 100 години, после се връщали към стара 150 години, и така до падането ни под Османско робство. На онези с църквите обаче не им изнася думите на Паисий, затова и лекочко винаги ги прескачат. 

Доказателство за думите на Паисий са българските царски печати и монети с еретически (Ерес - Арес) символи върху тях, които са по произход пеласгийски, сиреч изконно български. Те продължават в християнско време с цар Петър I, на който печат е изобразен орел (кръст) - Арис, върху рогата на Дионис, с навъртяна змия (Земела) в основата (тьло) на рогата.







Символът с кръст (орел) между рогата на бик (наш герб по името ни) се повтаря върху български монети на наши царе чак до 14- и век, но има една много специална монета със всички символи на свещената тройка (Светата троица) - Арис, Земела и Дионис, или Слънцето, Земята и Месечината.




















Това на обратната страна на българската монета с дългите уши, не е лъв, а кучето Дионис, но по важна е стойката и откъде произлиза. Същото животно е изобразено и на пръстена на цар Колоенъ, а това е кучето Дионис със слънца или месечини върху него. По него е кучето Хиена, което име е пряко свързано с Геена, огнената земя на Баал (Белос). Реално, не лъвът е цар на саваната, а кучето хиена. 









Кучето винаги е с обърната глава, тоест към слънцето, така както е в българските ръкописи. Става въпрос за хрътката Белос (Дионис), Давос (вълк).

































Става въпрос за Белос (Дионис), бял вълк със слънца или месечини, етруски бог Калу, Чарон, Аита - Хадес (Адес), изобразен с три бели кучета, чийто лик със солило (купичка) на глава, е на Сер-Апис (Осирис-Хапис), сиреч Дарзалея (Дерзала) - Дионис. Или Хефест (Кевест - ковещ), бог ковач Волк-ан, Велча-нос (Дионис), с чук в ръка. Сиреч Аита - Чарон. Вдигнатия крак на вълкът изобразява Тракийския коннник (Мадарски - Мъдреца), а понякога изобразява и свастиката, същия бог Арис (арилъ).


















Гръцкия Херакъл (Алкади - финикийски Мелкарт), е чиста имитация на бог Дионис, като вълкът е заменен с азиатски лъв. Стойката на бог Аита (Дионис) с вълча глава, е стойката на бог Анзу, познат още като бог Ламасу, богиня Лама.















Бог Ламасу първоначално не е озобразяван като лъв с орлови крила, а като бик с орлови крила.






Последната снимка е на скитите, или бог Дионис (Бакикос - Ламасу, волъ - волкъ) около бог Арис (арилъ). Бог Ламасу (Дионис) е по-стария Хумбаба (Хубаба - Кубаба), Минойски бик (Мино-тавър), Менес туръ (месечина волъ - волкъ), който имитира свастиката - бог Арис (орел слънце секира).










Този, който съсича Бакикос (бика), е бог Арис, или този който е стъпил върху него. Слънцето, което съсича Месечината със секири (личи), тоест облива с лъчи. По-късно бика е заменен от лъв. Същия Атис (Арис - Митра), който съсича Бакикос (Дионис) с кинжал (лъч).










Сцената я има и върху финикийски монети, които финикийци са каананци (хаананци - хети), сиреч, КАНЕСИ пеласгийци (българи) от КАНЕСА (Канеша). 



Хумбаба е бог Ламасу (Анзу), сиреч Дионис (Менес - месечината) - Минотавър, волъ-волкъ, изобразяван волкъ като лов(къ) - лъвъ (ловък - лукав, влъка), по който е думата лов и улов. Ламасу (Хумбаба), познат още като Хубаба, е богинята Кубаба (Кибела), изписана още Куве-лея, или женска форма по бог Волканос (Велчанос), ковач (кува - кути) - Аита (Хадес - Хефестос).

Declension
Thematic
singular
nominative *wĺ̥kʷos
genitive *wĺ̥kʷosyo
Derived terms
*wl̥kʷнh₂s (“she-wolf”)
Descendants

Proto-Anatolian:
Hittite: 𒉿𒀠𒆪𒉿𒀸 (wa-al-ku-wa-aš)
Luwian: 𔑪, 𒌨𒈤 (walwa/i, “lion”) (only attested in personal names)[5]
Lydian: 𐤥𐤠𐤩𐤥𐤤 (walwe, “lion”)[6]
Proto-Balto-Slavic: *wilkas (see there for further descendants)





Богинята Кибела (Кубаба), първоначално е изобразявана с вълци, а не с лъвове. Тя е още богинята Гула с гали последователи, или Кибела с гали последователи.












Нейното пастирско (овчарско) куче - пазител (пьса, песа - паса), по-късно е заменено от лъв. Това е сторено неумишлено, която прилика е изключително голяма.








Същото овчарско куче с главата на бог Велчанос (Дионис - Менес), пази трите пирамиди от съзвездие Орало, или трите звезди - ъгълъ (въгълъ) в колана на съзвездие Секира (Орало), сочищи натам. Сиреч, съзвездие Голямо куче - Сириус (Осириус), познато и като Сотис от Сотирис (сатър - сатуро, сатири - са три), а близнаци на Осирис са бог Сети (сече - къса), още Анубис по двулик Янус, в случая двулик Бакикос (ЙОани - юньць, уньць) от Тесалия (тесало - сече).









Сет и Анубис имат шумерски съответствия по имена и вълча природа, за които вие не знаете, занесени там от българите. Сети и Анубис (Янус) са волкъ-волъ (Дионис).








Осирис (Дионис) не е разкъсан на 14 части от Сет (Дионис), а от бог Ра-Хорати, Сак-Арис, Сок-Арис, Сек-Ерис, Месечината (Осирис - Дионис) разкъсан от Слънцето (Арис).


Нека видим сега, кой бог гони (огонь) бог Ламасу (Анзу) - Дионис?




Това е бог Мардук (Marduk), познат още като Мартук (Мартис - Марис, Арис), сиреч Мадара (Мъдрия).

Texts from the Old Babylonian period support the pronunciation Marutu or Marutuk, with the shortened spelling Martuk or Marduk attested starting from the Kassite period. His name in Hebrew, Merodak, supports the longer version,[6] and First Millennium Assyrian and Babylonian texts employ the long spelling when the circumstances call for the precise form of the name.[7] The personal name Martuku is not to be confused with the god Marduk.[8] Marduk was commonly called Bēl (lord) in the First Millennium BC.[

Текстове от старовавилонския период подкрепят произношението Маруту или Марутук, като съкратеното изписване Мартук или Мардук е засвидетелствано, започвайки от каситския период. Името му на иврит, Меродак, подкрепя по-дългата версия,[6] а асирийските и вавилонски текстове от първото хилядолетие използват дългото изписване, когато обстоятелствата изискват точната форма на името.[7] Личното име Мартуку не трябва да се бърка с бог Мардук.[8] Мардук е бил наричан обикновено Бел (господар) през първото хилядолетие пр.н.е.

Етимологията на името Мардук обикновено се разбира като производна от damar-utu-(a)k, което означава „бик на Уту“.[7] Сомърфийлд предполага, че това се използва, за да обясни името Мардук в Енума Елиш като „Той е „синът на слънцето“ на боговете, сияен е той“.[11] Въпреки че името може да предполага връзка с Шамаш, Мардук няма генеалогия с бога на слънцето.[12] Вавилон обаче е бил тясно свързан с град Сипар през този период, което може да е причината за името.

Като епитет, представка или прилагателно може да означава „мъдрият“; използван е като епитет за боговете Еа и Мардук, просто тълкуван като „мъдрец сред боговете“ или подобни форми. Прилаган е и за Енлил, Нинурта и Адад.

Бог Мардук (Марту) не е никакъв бик, а орел изобразяван като орел (Apkallu). Той е слънцето и същия Шамаш (Самас - Shamash (Akkadian: šamaš[a]), also known as Utu (Sumerian: dutu 𒀭𒌓 "Sun) - слънчев върховен бог, сиреч бог Самазис, епитет на бог Арис (Марис, Мартис - Мартук). 

Бог Мардук (Мартук) е с епитет Мъдрия - Апкалу (Apkallu), в случая бог Арис (арилъ - арък лъч), с лик на бог Арис. Онзи в средата около Ламасу (Дионис) на скитския артефакт горе. Ламасу (Анзу) имитира него с жестовете, или повдигнат крак на Мадарския конник, или поставени лапи (ръце) върху седем лъчевото слънце, свети - цвети, гребен със седем лъчи.








Нещо да ви е познато от пеласгите (българи)?








Кванвиг (2011) разглежда случая Адапа като един от или име на един от Апкалу. Те отбелязват, че макар някои текстове да съдържат игра на думи между термините „adapa“ и „uan“ и предполагат, че „adapa“ може да е епитет, въпреки че в самия мит за Адапа вероятно е собствено име. По отношение на името на първия Апкалу, те смятат, че и двата термина „adapa“ („мъдър“) и „ummanu“ („занаятчия“) заедно образуват цялото собствено име. Освен това, те отбелязват по-близки прилики между 7-ия Апкалу Утуабзу, за когото се казва, че се е възнесъл на небето (в Бит Месери), и мита за Адапа, който също е посетил небето.

В няколко контекста Апкалу са седем полубогове, понякога описвани като частично човек и частично риба или птица, свързани с човешката мъдрост; тези същества често се наричат ​​в научната литература Седемте мъдреци. Понякога мъдреците се свързват с конкретен първобитен цар. След Великия потоп (вижте Епоса за Гилгамеш) се изброяват още мъдреци и царе. След потопа мъдреците се считат за хора и в някои текстове се отличават с това, че са наричани Уману, а не Апкалу. Друго използване на термина Апкалу е, когато се отнася до фигурки, използвани в апотропейски ритуали; тези фигурки включват хибриди риба-човек, представляващи седемте мъдреци, но също така включват фигурки с птичи глави и други фигурки. В по-късен труд на Берос, описващ Вавилония, Апкалу се появяват отново, описани също като рибочовеци, изпратени от боговете, за да предадат знания на хората. В Берос се казва, че първият от тях, Оан (вариант на Уана), е научил хората на мита за сътворението, Енума Елиш.


Седемте мъдреци - богове, са седемте (сечемъ) - секири богове, от българската (пеласгийска) митология.









Българския лъв, всъщност е българския вълк (Дионис) с орлови нокти, който имитира бог Арис (Мадарския конник), в друг случай - свастиката орел слънце, същия върховен слънчев баща отец



Над огнения вълк с орлови нокти има българска корона от рогата на Дионис и три ъгълъ - въгълъ, Три-гаранос (Три-гон, три огонь, три горящи орела) - Зарезан (секири - лъчи), същите от Тарвос Тригаранос, бик с три орела.

Разбрахте ли откъде произлиза този лъв, сиреч вълк (Белос), понякога огнен (кървава месечина), и кой точно бог олицетворява? Честито на тези, които са проявили търпение и са прочели всичко! Вас вече никой не може да Ви излъже, дори онези неграмотните тюркомани от БАН.