Така както македонци, които се сърбеят, но носят българска кръв, така и древните македони, които се гърчеели са носили българска кръв. Сърбите не знаят, че древното им име е сърпи (сърпове - секири), а името им се споменава в няколко древни ръкописа. Разбира се, много след българите. Гърците пък упорито твърдят, че древните македони били гърци, но те са толкова гърци, колкото северните гърци, наричани от атиняни в национален телевизионен ефир - вулгари. 

За древните македони има сведения, че покоряват атиняните, като посичат не малко атиняни, които им се дърпали. Това става след като атиняни отказват да се присъединят към Македонската държава, и след като на Александър Велики е отказана честта от същите атиняни да участва в олимпийските игри. След като ги посича и покорява, Александър е допуснат до олимписките игри, но си останал варварин, което име Олимпия носи и неговата майка, която е имала претенции, че е от рода на Ахил, водил миръмидонеси (светлина ми донесе) - българите. Самото име Олимп е с български корен *олюпя (беля - чупя), които две планини в Македония и анатолийска Мизия, носят още древното име Белос (беля), синоним на Олюпя (беля), споменато от Омир. Белос (Баал) - благия, е Дионис (Блегий), син на Арис. Има данни също, че Александър е общувал с войската си на варварски език, тоест различен от гръцкия.

Гръци, а? 

Ако българите се абстрахират от гръцките измами, повтаряни от папагалите ромеи, ще стигнат много близо до истината.

Името Александър е с протопит Аре-каса-дара, името на бог Арес - секирата (сече - къса) - дара (дървото Дионис).

𐀀𐀩𐀏𐀭𐀅𐀨, a-re-ka-sa-da-ra

В персийските източници Александър Велики е известен предимно под името Искандар (на персийски: اسکندر, на латиница: Iskandar или Eskandar).


Името Искандар е поредната фалшификация от:

Сикандар (Sikandar): Друг вариант на името, който е особено популярен в региони на Южна Азия (като Индия и Пакистан), повлияни от персийския език.


Името отново е свързано със секирата - Сакар-Арис, Аре-каса-дара, орел сече дара (дървото), или слънцето, което облива месечината (Дионис дървото) с лъчи (секири). Той, разбира се, много често е изобразяван като Тракийския конник - бог Сакар-Арис (Херос Перкон), на който носи името, познат бог още като АС (арилъ слънце) - Доилито (делити - секира) - Дулито, по който мизийски род са долионите (дулони - долони), откъдето произлиза римската дола-бра, съкращение лабрис. Наричани още пеласгийци, сиреч пеларги - пелгари, не данайски щъркели, а пал-хари (палещи орли - хора), същите палхари от паметника на княз Котраг, синове и дъщери на бог Ара (арилъ - арък лъч), с епитет Херос (Хорос - Харас), индоевропейски корени *хер, *хор, *хар (орел), по който са българските хора. Или *ер, *ор, *ар.












Нека обаче да се върнем в началото, защото мекедоните не се появяват с Арекасадара Велики - Сикан-дар, видимо носещ и името на сикелите - сикани, български жаргон *ай сикана (ай секира), сикани - сикели, име по бог Сакар-Арис, познат още като гиганта Орало (Орион), съсякъл острова от сушата, който има формата на секира, обитаван изпърво от пелгарите (пеларги). Или бог Марис (морето) съсякло сушата. Великия македон отвсякъде носи български имена.






Македоните се простират в 8- ми век върху стара Тракия, сиреч Ария (Перки), древна Ематия, още от гръцки Иматия, по български корени *емати (*имати), още върху древна Мигдония, откъдето вземат името си. Още древна Пеония по бог Пеан Соранос (пеещ Сури - сукури, орел слънце), с истинско име Перо(не) (Перкос) - Перки, от което име е изкарано само буква Р и от Перон стана на Пеон.

The name Apollo—unlike Paean, the related older name—is generally not found in the Linear B (Mycenean Greek) texts, although there is a possible attestation in the lacunose form ]pe-rjo-[ (Linear B: ]𐀟𐁊-[) on the KN E 842 tablet,[9][10][11] though it has also been suggested that the name might actually read "Hyperion" ([u]-pe-rjo-[ne]).

Името Аполон — за разлика от Пеан, свързаното с него по-старо име — обикновено не се среща в текстовете на Линеар Б (микенски гръцки), въпреки че има възможно свидетелство за него в лакунозната форма ] пе-рьо- [ (Линеар Б: ]𐀟𐁊-[) върху таблетката KN E 842,[9][10][11] макар че е предложено също така името всъщност да се чете като „Хиперион“ ([у]-пе-рьо-[не]).

„Ифидаман дойде, чийто дядо Кисей „го е отгледал“, казва Омир, в Тракия, която сега се нарича Македония.“ - Strab.VII, fr.24

"Iphidamas came, whose grandfather Cisseus "reared him," Homer says, in Thrace, which now is called Macedonia." -Strab.VII, fr.24

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7Fragments*.html


У-пе-рьо-не, е българско ОПЕРЕНИЕ.

Сега разбирате ли, че бог Пеоне (Сури - сукури), е фалшификация от Пе(р)оне до планина Пирин по бог Перуне? 


Именно затова българите - палещи орли (хора), са същите пернати (слънчеви хора) - орли (ора)



Вече знаете и кои са пеоните, действителни перони (перуни) по бог Перьоне, Херос Перкон, Аполо Соранос (Перьоне Сури - сукури), сиреч Херос Пер-кон, орел перкащ с кон.


Изписвано името Масе-дони е правилното сатем, от гръцко-римско кентум Маке-дони. Масе е името на мизите (маса, маша, месеч), а старите автори пишат, че мизите и тевкрите покоряват всички свои братя и онези земи преди "Троянската война," върху които по-късно се появяват месе-доните, мизите долиони.

Самото име Масе-дони, произлиза от това на фригите (бриги), чието най-изпърво име преди троянската война е Мис-дони (миси-долиони), променено от гърците на миг-дони, ето защо асирийците и евреите ги наричат каподокийски мосочени (месечини), също мушки (мушка) със столица Мазака (Ма-сака, мен секира, ме сеч - месеч, азъ секира). Фригите са 100%-ви мизи, а много често писмени каменни плочи са определяни за мизо-фригийски.

In the Bible, Meshech or Mosoch (Hebrew: מֶשֶׁך‎ Mešeḵ "price" or "precious") is named as a son of Japheth in Genesis 10:2 and 1 Chronicles 1:5.

Another Meshech is named as a son of Shem in 1 Chronicles 1:17 (corresponding to the form Mash in Genesis 10).

Japhetite tribe, identified by Flavius Josephus with the Cappadocian "Mosocheni" (Mushki, also associated with Phrygians or Bryges) and their capital Mazaca.




Старите автори пишат още, че мизите, меоните, и фригите (мисдони) са едни и същи хора, които имат право да се молят в мизийските храмове. Сиреч братя. Те всички носят името на мизите (месеч). Меоните по Менес (месечината - мосочини), фригите - мисдони, наричани мосочени (месечи), още мушки (мушкам - сеча), му-скам (му-сакам).

Македоните носят същото име масе-дони (мизи-долиони), ето защо са българи, а мизите (месеч) и долионите със съкращение дони, са пеларги, сиреч пелгари, палхари (палещи хора - орли), а в онези земи винаги са живели българи. В държава Пеония (Перуния - Перки), населена с пеларги - пелгари (белгари). 

Μακεδών (Makedуn) is related to the Greek μᾰκεδνός (makednуs, “tall, slim”).[2] Both adjectives traditionally derive from the Indo-European root *mak- or *meh₂k-, meaning "long, slender", cognate with poetic Greek makednуs or mēkedanуs "long, tall",[3] Doric mгkos and Attic mẽkos "length",[4] Makistos, the mythological eponym of a town in Elis and an epithet of Heracles, Avestan masah "length", Hittite mak-l-ant "thin", Latin macer "meagre" and Proto-Germanic *magraz "lean, meager". The same root and meaning has been duly assigned to the tribal name of the Macedonians,[5] which is commonly explained as having originally meant "the tall ones" or "highlanders" in Greek.

Μακεδών (Makedуn) е свързано с гръцкото μᾰκεδνός (makednуs, „висок, строен“).[2] И двете прилагателни традиционно произлизат от индоевропейския корен *mak- или *meh₂k-, означаващ „дълъг, строен“, сроден с поетичния гръцки madeknуs или mēkedanуs „дълъг, висок“,[3] дорийския mгkos и атическия mẽkos „дължина“,[4] Makistos, митологичният епоним на град в Елида и епитет на Херакъл, авестийския masah „дължина“, хетския mak-l-ant „тънък“, латинския macer „оскъден“ и протогерманския *magraz „слаб, оскъден“. Същият корен и значение са надлежно приписани на племенното име на македонците,[5] което обикновено се обяснява като първоначално означаващо „високите“ или „планинците“ на гръцки.

Индоевропейския корен Mehk произлиза от Meshek, авестиския Masah, което не е от гръцки дължина, а от авестийски - ВЕЛИК (ВЕЛИКАН).

Reconstruction notes
The LIV notes that the only satem language evidence for the palatal *ḱ comes from Avestan 𐬨𐬀𐬯- (mas-, “great”) and its derivatives. The LIV attributes this word to a dialectal variant of Avestan 𐬨𐬀𐬰- (maz-) from *mйǵh₂s. This would also help explain the short root vowel found throughout the Avestan forms. If Avestan does not belong here, then *meh₂k- could very well be the correct form.

Бележки за реконструкцията
LIV отбелязва, че единственото доказателство в сатемския език за палаталния *ḱ идва от авестийската 𐬨𐬀𐬯- (mas-, „велик“) и нейните производни. LIV приписва тази дума на диалектен вариант на авестийската 𐬨𐬀𐬰- (maz-) от *mйǵh₂s. Това би помогнало и за обяснението на кратката коренна гласна, срещана във всички авестийски форми. Ако авестийският не принадлежи тук, тогава *meh₂k- би могла да бъде правилната форма.

Велик (великан) в случая е бог Велканос (Волканос) - великанос, познат още като Менес (месечината) - Дионис.

Гръцкия корен е директно свързан с българския *меся (месец) - сеча.

East Slavic:
Old East Slavic: мѣсити (měsiti) (12th-13th century), мѣситисꙗ (měsitisja) (11th century)
Belarusian: мясі́ць (mjasнcʹ)

Ancient Greek
Etymology
From μαγῆμαι (magкmai) + -ια (-ia), the former component from μάσσω (mбssō, “to knead”).[1]

Pronunciation

IPA(key): /mвːz.da/ → /ˈma.za/ → /ˈma.za/
Noun
μᾶζᾰ • (mвză) f (genitive μᾱ́ζης); first declension

barley-bread or cake; lump, mass


Произношение

IPA(ключ): /mвːz.da/ → /ˈma.za/ → /ˈma.za/
Съществително име
μᾶζᾰ • (mвză) f (родителен падеж μᾱ́ζης); първо склонение

ечемичен хляб или торта; бучка, маса

Greek: μάζα (mбza)
→ Abkhaz: амажәа (amaẑʷa), амаҙәа (amaźʷa)

Защо ви показвам всички тези корени? Защото авестийския *велик (великан) - masah, е директно свързан с *масивен, което не е нито от френски, нито от латински, нито от гръцки, а от български *мошть (сила).

Думата „масивен“ произлиза от френската дума massif (масив, планински масив, голям, плътен). Тя означава нещо едро, плътно, голямо и тежко, като в български език се използва за предмети като "масивна сграда" или "масивен пръстен". Френската дума пък идва от латинското massa (маса, буца), което показва връзка с идеята за маса (тълпа, маса) или голямо количество.

Думата „маса“ има два основни етимологични корена: единият означава религиозна служба, идващ от латинското missa („уволнение“), производно от mittere („изпращам“), произлизащо от последните думи Ite, missa est („Върви, изпраща се“); другият, означаващ голям обем материя, идва от латинското massa (тесто, буца) и гръцкото maza (ечемичена пита, буца), свързано с massein („меся“). И двете значения са навлезли в английския език през средноанглийския, развивайки се в съвременни значения за религиозна служба, голямо количество или плътно струпване на материал.

Обаче масе-дони нямат значение масивни (великани - велики, мощни) - хора, а ма-се, съкращение от ма-сака (ме-сеч), дони съкращение от долиони (дели) секира, или мен (азъ), сече - секира. Има и друг корен на съкращението *дони, а то е донесъ (донасям). Или аз (ма - лично местоимение), се (сече - секира) - донесе. АЗ СЕКИРА НОСЯ. Месеч има значение азъ секира, а маседони има значение азъ секира донесе. 

Pronoun
мѧ • (mę)

accusative of азъ (azŭ)
Declension
Old Church Slavonic personal pronouns
Old East Slavic
Alternative forms
мене (mene)
Etymology
Inherited from Proto-Slavic *mę.

Pronunciation
IPA(key): /mɛ̃/→/ma/→/mene/

Pronoun
мѧ (mę)

accusative of ꙗзъ (iazŭ): me

Мигдоните (мис-дони) и македони (масе-дони) са мизийци, сиреч мушки, мосочени, ето защо навсякъде в техните земи се появяват мизийци, тъй като самите те са мизийци, а мизите са българите (пеласгийци). Миръмидонесъ също са пеласгийци, носещи светлина, предци на маседоните, носещи секири, същия Сакар-Арис с епитет Светулен, донасящ светлина (секири), слънчеви лъчи. Всички живо на Балканите е носело имената на бог Сакар-Арис и Дионис (Бал - балтия), като: скити (секити - сечити), сака (сека), секла-виги (склавиги) - секира бога, сатъри (сатири - сатуро), долиони (дели), цекери (tjeker), месеч (азъ сече), перкуни (перкащи), палишту (палишти, палики, палици - секири) и т.н. и т.н.




Що се отнася до тевкрите, за тях вече също съм писал, което име също е фалшифицирано от морския народ Тджекер (Tjeker), чуждо предаване на Цекер, бог Сакар-Арис (Цакар-Арис, Tzakar-Aris), египетски бог Секер, Сак-Арис, Сок-Арис, които цекер (цекари) са от планина Сакар (Цакар), обитавали Анатолия около река Сакар, фалшифицирана от гърците на Сагарис, същата секира. 

Sokar (/ˈsɛkər/; also spelled Seker, and in Greek, Sokaris or Socharis)