На днешния ден празнуват всички българи, които носят името на ЙОница (вол или крава) Дионис (ЙО), също тези, които носят името на същия бог познат и като Велканос, или тези с име И-велин, И-велина и т.н.

Общо взето всички, които носят име свързано с ЙОнецът (вол) бог Дионис, или букви И и О в по-късна лигатура Ю, сиреч Юнец. По-старата формата е Унец (уньць), лигатура У от букви О и И, или Ꙕнец. Женска форма Уни и по-късна Юни (Юнона).

Самото име ЙОан Кръстител има значение ЙОнецът (волът) с кръст на глава, или бог Арис - арилъ, наша изконна глаголическа и руническа буква А (𐊛), по който са българските орли хора. Казано хора орли (𐊛) играещи орлово хоро в ледените реки на речния бог Ладо, същия Дионис, което ЛУДО хоро (оро) се върти в ледените води от *люди (луди) - хора, в чест на Господ-арят Слънце.







Орфей - Бакикос, е Орлей (орел) Арис и Бакикос. В седмия ден (сетемъ - сечемъ) на Господ-арят секира орел Сакар-Арис, или седмия от ладуването, в който се ражда неговият син Болг, сиреч Бог, познат още като Бага с по-стар корен Бака, казано Бики (Биги) - блик огън (месечина), запалена от Господ-арят слънце, негов изконен отец. Познат е още с името БагаЙО, БакаЙО (бикът йонец). Именно със съкращението ЙО по женската форма на Дионис - ЙО, аргоската месечина ЙОница - крава, Исис (Изида - кравата), жена на месечината Осирис (Дионис), е изписан ЙО-анъ (ЙО-янъ, ЙО-енъ) Кръстител. 





ЙОанъ Кръстител с баща Закария, името на бог Сакар-Арис (тЗакар-Арис) от род Аарона, български род Арон от аринъ, в името блъг-аринъ. Закария е име на остров Крит от древността, още това на планина Загрос (Закрос), Загарос Слънцето, Сакарос Слънцето - Арис. ЙОанъ Кръстител е познат на мюсюлманите с името Яхия, който в случая е египетския бог месечина Ях, български Якхос (якост), прозвище на бог Дионис, или Осирис-Ях, Дионис-Якхос. 


Разбирате добре, откъде са крали евреите и данайците за новата си религия с нови лица, но стари български имена и богове, която православна религия лежи върху основата (*тьло, тело - теле) на много древната българска (пеласгийска) - вѣра, корен *варъ (горещина, зной, жаръ, аръ).


Същото съкращение ЙО по аргоската месечина ЙО, носят нашите цѣсари (цѣкари) ЙО АС-ѣнъ, не по ЙОанъ Кръстител, а по българския изконен древен бог Дионис (ЙОнец - Янус), двулик Янус (Анубис) от Тесалия, или двулик Бакикос (Дионис), волъ - волкъ, символизиращи животни - месечината.





Името Кало-ѣнъ (*кало енъ - янъ, *калъ енъ - янъ), е същото име ЙО-аница, със значение *кален вол, или богинята Кали, по-древна Кула (Гула), в случая Куви-лея, кувачка (ковачка), женска форма на ковача бог Велчанос (Волканос) от българския род Куви-Арис, бог Дионис - Велчанос и Арис. Именно затова на пръстенът на цар Калоян, който носи името на бог Дионис, има изображение на волъ-волкъ Дивонисо, хрътката Белос.









Богинята Лада е женска форма на бог Ладо, или ЙО и Теле-гонъ (теле огонъ) - Дионис, български бик огън от българския герб, в случая Исис и Осирис. 








Бог Ладо и богиня Лада са по-старите познати Ламо (Ламасу) и богиня Лама. Волове или вълци изобразявани с орлови крила. Бог Ламо (Ладо) е Хумбаба, критски минотавър, речен бог Манес, Минос, Менес - месечината бик Дионис. Манес - речен бог, по който са меоните, са последвали *лиди (луди - люди) по бог Ладо. Едно и също лице. Речния бог Ладо, е речния бог Манес (Менес - месечината).












При индийците има една игра с име Пачиси - Ладо (Лудо), позната ни по късно като: "Не се сърди човече," която реално е свастиката (кръст) бог Арис, или лабиринта, който пази (паша) Минотавъра бик Дионис. Хоро - хора, е същото люди - луди (играещи хора - орли). 

Лудо (/ˈljuːdoʊ/; от латински ludo "играя") е стратегическа настолна игра за двама до четирима играчи, в която играчите се състезават с четирите си жетона от началото до края според хвърлянията на един зар. Подобно на други игри с кръст и кръг, Лудо произлиза от индийската игра Пачиси.

Чаупар/Чаупад: Още по-стар, по-сложен вариант на Пачиси, понякога наричан Паша (Pasha), игран от фигури като император Акбар.

Паша в случая е по Пашупати (Дионис). Пашупати е още пастирът Осирис (Дионис). Върху рогата му има същата пеласгийска (българска) секира.






















Българите играят "не се сърди човече," Пашо, още Ладо (Лудо), по български богове и митолигия - без да го осъзнават, тръгнала игра от Балканите и българските земи.

Днес българите почитат бог Ладо (Дионис), като хвърлят кръст (орел) в реката, играейки (лудо) слънчеви хора в ледените реки на Лѧдо. Празникът няма нищо общо с евреите и техен бог Йешуа, а с древните българи и техни древни богове Дионис и Арис. В месец Просинец (първо синец - син), в число сечемъ (седем) - секира (7). Освен число 7 (сечемъ), има и такова десати (десет, Old East Slavic де́сѧть, deseti - desati ) по по-стар корен *тесати (сеча - секира, *tesаti), или буква И (𐅡) и числена стойност 10 по Исѣщи (сеча - тесати, десати). По-късно буква тесати 𐅡 (десет) е заменена от ромеите с подобната руническа българска буква К (Х), защото римляните нямат буква десет 𐅡. Число седем (сечемъ) - 7, е наша руническа буква Ер малък (Херос малък), бог Херос (орел - секира), заменена от буква Ж по жарко (жич) слънце, същата секира слънце с числена стойност 7.

Всичко е българско, свързано с българите и техни древни богове - светила. Събудете се българи! Да Ви е честит, българският светъл празник!

Пеларгите!


Пелгарите, пулгари, пал-хари (палещи орли - хора)!

Индийците обожествявайки Дионис, ограмотил ги с четмо и писмо /санскрит/ го наричат БУДА.