Според западналата историография, богинята Ника била гръцка победа, някакви там народи, бръщолевения на едни етиопци, крали богове от българите (пелгари, пулгари, палхари), които те наричали пеларги с разместен словоред, които пък били щъркели, но на пеласгийската керамика няма никакви щъркели, а са изобразени единствено палещи орли - хора (пал-хари), или такива като секири, която секира хералдически е по формата на орелът секира слънце - Харас (Херос, Хорос), египетски Хорус. Сиреч - Арас, Ерос, Орос, Орус, арилъ, ерилъ, орелъ, оролъ, по който са абсолютно всички гласни букви.


Проблемите със западналите и с гръцките богове щипнати от българите, идва оттам, че западналите не познават българския език, а тези, които го познават, се правят на паднали от небето, виждайки добре, че гръките думи по произход са със старобългарски корени. Гърците не могат да ви обяснят откъде произхожда думата "победа - *ники," тъй като е щипната от българите (пеларги). Самата богиня е българска - пеласгийска, носеща българско име и корен. Изобразена е с орлови крила държаща венец (вение - клончета), име венец по винения Дионис - дърво (клон).




Името на богинята е по-старо от данайците дошли от Етипия с няколко хилядилетия. Как е възможно тогава да е гръцка (данайска) богиня? Много просто. Тя не е гръцка богиня, която видимо носи епитетът на бог Арис, атрибут (белег) на бог Зеус (Арис), съкращение от Загреус, по който Загарос (Закарос) е думата Сакарос (секира). Точно по тази причина слънцето Загарос (загряващо) е изобразявано като Сакарос (секира), а това отново е епитет на бог Арис от българския род Сакар-Арис, египетски бог Сак-Арис, Сок-Арис, Сек-Ерис, Сек-Ер, от местността Сакара, име по българската планина Сакар, до която срещаме и името Загора, което е същото. В самото име За-гарос (За-грей), срещаме коренът *гарос - грей, по-късен *гори - горе, който е по корен *ори - орелъ (орьлъ), в случая бог Арис (арилъ), Харас (орелъ). Богинята Ники е още атрибут (белег) на богинята Атина, женска форма на бор Арис, познатата ни богиня Арина (Атина), който орел слънце е също Атъ-къ, Отъ-къ (отецъ), токъ - текъ в ИС-текъ, ИЗток, посока дадена по Ирилъ Слънце (ИС) Ток - тече (сече). Думата "тече" произлиза от "сече." Това, което тече - сече.




Богинята Ники, или Ника, е същата Атина (Арина), или Ира (Хера - Херос), мъжка форма на Арис (Атис) - Херос, Загарос - Сакар-Арис, изписан в българския род като тЗакар-Арис (Закар-Арис, Загар-Арис, Цакар-Арис) - Загрей-Арис, загряващ ари-лъ (арък лъч) - сълньце (силнъ), сие-лъ - сия-лъ (сияещ лъч).


Името Ника е по български корен *ника-ти (никне тази), никъ (никне), със значение още про-никва, в случая синоним на *по-бода (по-беда) - сво-бода. Разбира се коренът *бодъ е по сина на бог Арис - Дионис, който бодъ е богъ, в думата про-божда, сиреч Божа, познат още като Богъ (Болгъ, благъ - блясък) - блик огън, Бака (Бага), Бики (Биги), Букис (Буки), Бакикос. В Индия и Китай е познат като Буда, което будене е чрез *бодъ (*bodъ).


Богинята Ника (никати) със значение никна, още проникна, е епитет на бог Арис (Слънцето) - проникващият (пронизващият), като Ника е женска форма на проникващото слънце Арис. 

Dryas was a son of Ares and a brother of Tereus. But according to Hyginus" Fabulae, he was also called the son of Iapetus ("the piercer"), probably an epithet of Ares.

Дриас е син на Арес и брат на Тереус. Но според „Фабулите“ на Хигин, той е наричан и син на Япет („пронизващият“), вероятно епитет на Арес.

Разбира те ли какви чутовищни измами са сътворени с българската история и език от представителите на БАН?

Оказва се, че гръцката Ника произлиза от българската Ника-ти (никне, проникне, прободи, пободи - победа). Ха честито!