Постинг
09.01 15:15 -
Представителите на БАН, шарлатаните тюркомани!
Представителите на БАН, шарлатаните тюркомани, които станаха новоизлюпени персомани, никога не са предполагали, че ще бъдат разкрити от българите в безскрупулните им лъжи. Те не работят в полза на българите, а на всички останали от отвън, наши врагове. За какво иде реч ще разберете по-долу.
Българите бяха срамно обявени за алтайско племе от дебрите на Китай, с тюрски корени, нищо че няма нито един исторически извор, който да потвърди техните лъжи и тези на западните им господари, измислили "тюркската теория" за българския народ. Най-срамно бе обявено, че името БЪЛГАР означавало на тюркски БУЛАМАЧ, нищо че до 17-и век то е изписвано от българите - БЛЪГАР. Не бяха взети и други изписвания като ВОЛГАР, ПУЛГАР, ПАЛХАР, БАЛХАР и т.н.
Изписано в различните разцветки, името е свързано с индо-европейския език и корени, а не такива от земята на Алтай. Тюркоманите не са взели още в предвид, че всички исторически извори от древността (античността) и средновековието свързват българите с местните индо-европейски народи, не с тези от Индия, или от Иран, а с тези най-вече на Балканите, където се появяват за първи път българите. В пети век се появява името вулгари, още волгари, също името пулгари, използвано по-късно от английски летописци в 9-и век. По същото време, в земите на днешна Украйна то е познато като балхар и палхар. Името не е свързано с бЪлхи, а с две конкретни божества познати от дълбока древност.
Името пал-хар е изписано на паметникът на княз Котраг, като е свързано с два индо-европейски корена *пал (палити) и хар (орел), стар корен ари-лъ (арък лъч), който корен *пал (палити) е името на пеласгите познати като *палишту (палишти), или по същия този корен *палити (пал), чиято тяхна земя е позната като Палиштина, но още и като Балистан, името на Баал в Бал-Хар, боговете Белос и Херос, или Дионис (бикът - бликът) и Арис (арилъ - арък лъч). Коренът *бал, е още коренът *бел, по който индо-европейски корен са всички останали за *блясък (блискъ - плискъ) и *пламък, синоними на *палити (паля).
Pronunciation
IPA(key): [ˈpalʲɐ]
Audio (Standard Bulgarian):
Duration: 1 second.0:01
Rhymes: -alʲɐ
Syllabification(key): па‧ля
Verb
*pālмti[1][2][3]
to burn, to singe
Likely an extension of *bʰel- (“shiny”).
Root
*bʰleyǵ-[2]
to shine
bʰol-s-(o-)s
Proto-Balto-Slavic: *balsas
Ancient Greek: φλέγω (phlйgō)
*bʰlй-g-mn̥
Latin: flagrō (“to burn, blaze”)
Noun
*h₃йrō m[1]
eagle
Proto-Anatolian: *Hуrōs
Hittite: 𒄩𒀀𒊏𒀸 (ḫa-a-ra-aš /χбras/)
Proto-Balto-Slavic: *arйlis (thematic, suffixed) (see there for further descendants)
⇒ Proto-Celtic: *eriros
Old Irish: irar
Middle Irish: ilar
Pronunciation
IPA(key): [ˈxɔrɐ]
Audio (Standard Bulgarian):
Duration: 1 second.0:01
Rhymes: -ɔrɐ
Syllabification(key): хо‧ра
Noun
хо́ра • (hуra) pl
people (in general)
eagles people
Името Пал-Хари, Бал-Хари, има значение: палещи хора - орли, бели хора - орли, бляскави хора - орли, балтии хора - орли, секири хора - орли, същите от пеласгийската керамика. Самото име пелаСги, по-ранно пелаРги, е разместен гръцки словоред от пелгари, пулгари, палхари, със значение орли хора - секири, а не етиопски щъркели - хора. Сиреч, тези по бог Арис (секира слънце орел) - Херос (орел), познат още като КОЛОС (колело - слънце).
Терминът „Палхар“ (и сродни фамилни имена като Палхарес/Палхаре) произлиза предимно от португалски/иберийски произход, произлизащ от глагола „палхар“, означаващ да събирам или жъна (сеча), сочещ към земеделски или фермерски произход, вероятно свързан с обработката на слама (палха). Съществува и несвързано латинско прилагателно „палар“, означаващо „на или отнасящо се до кол“, използвано в хералдиката, произлизащо от латинския palus (кол).
Първата лъжа на тюркоманите от БАН, явно неграмотни езиково инвалиди.
Втората им лъжа е, по адрес на българския род ДУЛО, изписван първоначално ДОИЛО, който те свързват с някакви алтайски племена, име с неясен произход за тях.
Etymology
Inherited from Proto-Slavic *děliti (“to divide”), from Proto-Balto-Slavic *doyl-, from Proto-Indo-European *dʰayl-, *dʰoyl-. Cognates include Old English dǣlan (English deal) and Lithuanian dailyti.
Кое е не ясно в индо-европейския корен *ДОИЛ със значение ДЕЛИ, тоест СЕЧЕ - СЕКИРА?
Значи, тези мошеници за пореден път търсят под вола - теле, или някъде в земите на Китай, а коренът е пред очите им, но в балканските земи, а не в тези от далечния изток.
Род ДОИЛО (СЕКИРА), има същото значение като ДУЛО (цев - пръчка), сиреч палица (секира) - "дулен срез" във формата на окръжност, кръгла пръчка във формата на кол (пръчка).
Защо слънцето (окръжност) е изобразявано като секира?
Секирата представлява "окръжност," през която среда минава "дръжката," която съсича окръжността. Когато разделяме окръжността, ние всъщност я делим (дуло - доило) на секира, окръжност леко разтеглена.
Окръжнастта разделена на 7, е свързана с числото за безкрайност П 3.14, или 22 :7.
Ролята на хептагона: Хептагонът, със своите 7 страни, е част от тази обща концепция за използване на многоъгълници. Колкото повече страни има един многоъгълник, толкова по-близо е формата му до окръжност и толкова по-точно може да се изчисли (pi ).
В съвременната математика, формулите за изчисляване на площта и ъглите на правилен хептагон пряко включват числото (pi ) (или еквивалентно, градуси, които са свързани с (pi )): Вътрешен ъгъл: Всеки вътрешен ъгъл на правилен хептагон е (5pi /7) радиана, което е приблизително 128.57 градуса.Площ: Площта на правилен хептагон със страна (a) се дава с формулата
По този начин (pi ) е фундаментална константа, която се използва за описване на свойствата на хептагона, както и на всички окръжности и многоъгълници.
.
След време разбрах, защо нашите предци са избрали именно числото 7 (сечемъ, сетемъ, седемъ), директно свързано със слънцето и негов базкраен живот, или наш прераждащ се безкраен дух в ново тело-вешко (человешко) тяло, на месечината Дионис (тело - теле, бик, вол, говедо, юнец).
ЗДРАВСТВУЙ СВЕТЕ (ЦВЕТЕ)
Под нашето небе
На годините, на скърбите под твара
клюмна ми главата оснежена;
но видях го вчера минзухара -
луч огря душа ми натъжена
и сърце ми трепет млад усети...
И аз рекох: зравствуй ново цвете!
В зима крача... Но животът още пази
за мен тайни чарове мамливи
и на битието в бурните талази
храбро плувам: над бърда сънливи
утром зърна ли го дневното светило
аз му шъпна: здравствуй, слънце мило!
Сняг над мене... но сърцето - жарко.
Не убиват ледните фъртуни
туй, що в мене е вечно, що е ярко,
ни в душа отзивчивите струни
и крилата песен пак засяга
моя бдящ дух: здравствуй, Музо драга!
Дни на заник... И си любя жежко
тоз мир, хор от плачове и песни
любовта с възторзите й небесни,
на живота нектара, пелина
(близко ми е всичко человешко),
и на път - към тайний бряг да мина,
аз повтарям шепота на вековете:
здравствуй, сладки свете!
Третото нещо, с което лъжат българите е, че символът на род Доило (секира) - ⲓҮⲓ, бил някакъв символ от същата далечна земя в Китай, на тъй наречени тюрки, или на късния род Кайъ, нищо че българите го използват няколко века преди това, а самият той е засвидетелстван на Балканите от новокаменната ера, през каменно-медната, бонзовата и т.н., или от около 5500 години пр.н.е., или 7500 години, засичаща се година със старобългарската календарна година 7534 в лето 2026 от новата ера.
Бързаха да прочетат символът "иИи" с гръцката главна И (Y), без да са разбрали, че именно архаичните звуци при гърците се запазили при малките ръкописни букви, а символът е със звук Г (γ). Отделно, не са обърнали внимание, че символът в руните и глаголицата е звук Г (Υ), като лигатура ГЬ по ГосподЬ (Ꙉ, Ұ), е именно същия символ обаче с ушите на главата на го-ведото (господ веди), чиято обърната глава символизира звездите (☆), бели звезди месечини по Белос, сиреч Мино-тавъра (Менес туръ - месечина бик) - АС-терион (звезда), арилъ слънце (АС) осветяващо бика (тури-он). Слънца, които осветяват месечините във вселената и ние ги виждаме на нощното небе като бели звездици.
Символът иГи е по български корен ИГО (гнетъ, огнетъ), сиреч - огън, който символизира двете светила на небето, изобразени и при пеласгите, същите българи, обаче изписван не с копието на бог Арис - I (иглъ - огнен лъч), а с другата буква И (𐅡) по Исѣщи (изсека - секира), секирата Скар-Арис, съзвездие Орало (секира), която съсича (облива) със секири (лъчи) говедото съзвездие Бик (Бакикос) - Дионис (Атлас - тьло, тело - теле, основа твердо) до 7-те плеяди, негови дъщери, или 7-те континента (Земела) съсечена на 7 части от гиганта Орион (Орало), бог Марис (Арис) - маре, което море съсича земята. Море има значение *миръ (свет, светлина) епитет на бог Арис - Светулен (цвете, светещо слънце), или море, което отразява светлината. Орион, който гони (огън) седемте плеяди (континента) с бурните си води - секири. Думата тече е по сече. Води по корен *оди, сиреч корен *ити (иди) със значение върви (въри, ври). Вода, процес на ИЗ-парения от слънчевите парещи лъчи.
Старите корени на огъ-нъ са *иг, *аг, *ог, *ег, или иги, аги, оги, еги, включително ъгъ по въгъ-лъ.
Цялата символика запечатана като съзвездие Орало (орел секира), Говедо Бик до седемте плеяди, нисиади, от която едната е Земела (Тиона), символизира нашето Слънце (Арис), негов син Месечината (Дионис) и негова майка Земята (Земела). Или Свещената Света Троица, Трите огнени секири - Три-огон Зарезан.
Де-факто, българите - пел-гари, пул-гари, пал-хари, бал-хари, са най-древния народ на Балканите и Европа, наричани първоначално от едни пришелци с разместен словоред - пелаРги, а по-късно пелаСги, като се касае за палещи орли - хора, слънчеви хора, а не етиопски щъркели. Носещи имената на върховните светила на небето Баал (Бел) и Харас (Херос), гори - горе, орел - Арис (АРА), слънцето Ярило (Арило).
Българите бяха срамно обявени за алтайско племе от дебрите на Китай, с тюрски корени, нищо че няма нито един исторически извор, който да потвърди техните лъжи и тези на западните им господари, измислили "тюркската теория" за българския народ. Най-срамно бе обявено, че името БЪЛГАР означавало на тюркски БУЛАМАЧ, нищо че до 17-и век то е изписвано от българите - БЛЪГАР. Не бяха взети и други изписвания като ВОЛГАР, ПУЛГАР, ПАЛХАР, БАЛХАР и т.н.
Изписано в различните разцветки, името е свързано с индо-европейския език и корени, а не такива от земята на Алтай. Тюркоманите не са взели още в предвид, че всички исторически извори от древността (античността) и средновековието свързват българите с местните индо-европейски народи, не с тези от Индия, или от Иран, а с тези най-вече на Балканите, където се появяват за първи път българите. В пети век се появява името вулгари, още волгари, също името пулгари, използвано по-късно от английски летописци в 9-и век. По същото време, в земите на днешна Украйна то е познато като балхар и палхар. Името не е свързано с бЪлхи, а с две конкретни божества познати от дълбока древност.
Името пал-хар е изписано на паметникът на княз Котраг, като е свързано с два индо-европейски корена *пал (палити) и хар (орел), стар корен ари-лъ (арък лъч), който корен *пал (палити) е името на пеласгите познати като *палишту (палишти), или по същия този корен *палити (пал), чиято тяхна земя е позната като Палиштина, но още и като Балистан, името на Баал в Бал-Хар, боговете Белос и Херос, или Дионис (бикът - бликът) и Арис (арилъ - арък лъч). Коренът *бал, е още коренът *бел, по който индо-европейски корен са всички останали за *блясък (блискъ - плискъ) и *пламък, синоними на *палити (паля).
Pronunciation
IPA(key): [ˈpalʲɐ]
Audio (Standard Bulgarian):
Duration: 1 second.0:01
Rhymes: -alʲɐ
Syllabification(key): па‧ля
Verb
*pālмti[1][2][3]
to burn, to singe
Likely an extension of *bʰel- (“shiny”).
Root
*bʰleyǵ-[2]
to shine
bʰol-s-(o-)s
Proto-Balto-Slavic: *balsas
Ancient Greek: φλέγω (phlйgō)
*bʰlй-g-mn̥
Latin: flagrō (“to burn, blaze”)
Noun
*h₃йrō m[1]
eagle
Proto-Anatolian: *Hуrōs
Hittite: 𒄩𒀀𒊏𒀸 (ḫa-a-ra-aš /χбras/)
Proto-Balto-Slavic: *arйlis (thematic, suffixed) (see there for further descendants)
⇒ Proto-Celtic: *eriros
Old Irish: irar
Middle Irish: ilar
Pronunciation
IPA(key): [ˈxɔrɐ]
Audio (Standard Bulgarian):
Duration: 1 second.0:01
Rhymes: -ɔrɐ
Syllabification(key): хо‧ра
Noun
хо́ра • (hуra) pl
people (in general)
eagles people
Името Пал-Хари, Бал-Хари, има значение: палещи хора - орли, бели хора - орли, бляскави хора - орли, балтии хора - орли, секири хора - орли, същите от пеласгийската керамика. Самото име пелаСги, по-ранно пелаРги, е разместен гръцки словоред от пелгари, пулгари, палхари, със значение орли хора - секири, а не етиопски щъркели - хора. Сиреч, тези по бог Арис (секира слънце орел) - Херос (орел), познат още като КОЛОС (колело - слънце).
Терминът „Палхар“ (и сродни фамилни имена като Палхарес/Палхаре) произлиза предимно от португалски/иберийски произход, произлизащ от глагола „палхар“, означаващ да събирам или жъна (сеча), сочещ към земеделски или фермерски произход, вероятно свързан с обработката на слама (палха). Съществува и несвързано латинско прилагателно „палар“, означаващо „на или отнасящо се до кол“, използвано в хералдиката, произлизащо от латинския palus (кол).
Първата лъжа на тюркоманите от БАН, явно неграмотни езиково инвалиди.
Втората им лъжа е, по адрес на българския род ДУЛО, изписван първоначално ДОИЛО, който те свързват с някакви алтайски племена, име с неясен произход за тях.
Etymology
Inherited from Proto-Slavic *děliti (“to divide”), from Proto-Balto-Slavic *doyl-, from Proto-Indo-European *dʰayl-, *dʰoyl-. Cognates include Old English dǣlan (English deal) and Lithuanian dailyti.
Кое е не ясно в индо-европейския корен *ДОИЛ със значение ДЕЛИ, тоест СЕЧЕ - СЕКИРА?
Значи, тези мошеници за пореден път търсят под вола - теле, или някъде в земите на Китай, а коренът е пред очите им, но в балканските земи, а не в тези от далечния изток.
Род ДОИЛО (СЕКИРА), има същото значение като ДУЛО (цев - пръчка), сиреч палица (секира) - "дулен срез" във формата на окръжност, кръгла пръчка във формата на кол (пръчка).
Защо слънцето (окръжност) е изобразявано като секира?
Секирата представлява "окръжност," през която среда минава "дръжката," която съсича окръжността. Когато разделяме окръжността, ние всъщност я делим (дуло - доило) на секира, окръжност леко разтеглена.
Окръжнастта разделена на 7, е свързана с числото за безкрайност П 3.14, или 22 :7.
Ролята на хептагона: Хептагонът, със своите 7 страни, е част от тази обща концепция за използване на многоъгълници. Колкото повече страни има един многоъгълник, толкова по-близо е формата му до окръжност и толкова по-точно може да се изчисли (pi ).
В съвременната математика, формулите за изчисляване на площта и ъглите на правилен хептагон пряко включват числото (pi ) (или еквивалентно, градуси, които са свързани с (pi )): Вътрешен ъгъл: Всеки вътрешен ъгъл на правилен хептагон е (5pi /7) радиана, което е приблизително 128.57 градуса.Площ: Площта на правилен хептагон със страна (a) се дава с формулата
По този начин (pi ) е фундаментална константа, която се използва за описване на свойствата на хептагона, както и на всички окръжности и многоъгълници.
.
След време разбрах, защо нашите предци са избрали именно числото 7 (сечемъ, сетемъ, седемъ), директно свързано със слънцето и негов базкраен живот, или наш прераждащ се безкраен дух в ново тело-вешко (человешко) тяло, на месечината Дионис (тело - теле, бик, вол, говедо, юнец).
ЗДРАВСТВУЙ СВЕТЕ (ЦВЕТЕ)
Под нашето небе
На годините, на скърбите под твара
клюмна ми главата оснежена;
но видях го вчера минзухара -
луч огря душа ми натъжена
и сърце ми трепет млад усети...
И аз рекох: зравствуй ново цвете!
В зима крача... Но животът още пази
за мен тайни чарове мамливи
и на битието в бурните талази
храбро плувам: над бърда сънливи
утром зърна ли го дневното светило
аз му шъпна: здравствуй, слънце мило!
Сняг над мене... но сърцето - жарко.
Не убиват ледните фъртуни
туй, що в мене е вечно, що е ярко,
ни в душа отзивчивите струни
и крилата песен пак засяга
моя бдящ дух: здравствуй, Музо драга!
Дни на заник... И си любя жежко
тоз мир, хор от плачове и песни
любовта с възторзите й небесни,
на живота нектара, пелина
(близко ми е всичко человешко),
и на път - към тайний бряг да мина,
аз повтарям шепота на вековете:
здравствуй, сладки свете!
Третото нещо, с което лъжат българите е, че символът на род Доило (секира) - ⲓҮⲓ, бил някакъв символ от същата далечна земя в Китай, на тъй наречени тюрки, или на късния род Кайъ, нищо че българите го използват няколко века преди това, а самият той е засвидетелстван на Балканите от новокаменната ера, през каменно-медната, бонзовата и т.н., или от около 5500 години пр.н.е., или 7500 години, засичаща се година със старобългарската календарна година 7534 в лето 2026 от новата ера.
Бързаха да прочетат символът "иИи" с гръцката главна И (Y), без да са разбрали, че именно архаичните звуци при гърците се запазили при малките ръкописни букви, а символът е със звук Г (γ). Отделно, не са обърнали внимание, че символът в руните и глаголицата е звук Г (Υ), като лигатура ГЬ по ГосподЬ (Ꙉ, Ұ), е именно същия символ обаче с ушите на главата на го-ведото (господ веди), чиято обърната глава символизира звездите (☆), бели звезди месечини по Белос, сиреч Мино-тавъра (Менес туръ - месечина бик) - АС-терион (звезда), арилъ слънце (АС) осветяващо бика (тури-он). Слънца, които осветяват месечините във вселената и ние ги виждаме на нощното небе като бели звездици.
Символът иГи е по български корен ИГО (гнетъ, огнетъ), сиреч - огън, който символизира двете светила на небето, изобразени и при пеласгите, същите българи, обаче изписван не с копието на бог Арис - I (иглъ - огнен лъч), а с другата буква И (𐅡) по Исѣщи (изсека - секира), секирата Скар-Арис, съзвездие Орало (секира), която съсича (облива) със секири (лъчи) говедото съзвездие Бик (Бакикос) - Дионис (Атлас - тьло, тело - теле, основа твердо) до 7-те плеяди, негови дъщери, или 7-те континента (Земела) съсечена на 7 части от гиганта Орион (Орало), бог Марис (Арис) - маре, което море съсича земята. Море има значение *миръ (свет, светлина) епитет на бог Арис - Светулен (цвете, светещо слънце), или море, което отразява светлината. Орион, който гони (огън) седемте плеяди (континента) с бурните си води - секири. Думата тече е по сече. Води по корен *оди, сиреч корен *ити (иди) със значение върви (въри, ври). Вода, процес на ИЗ-парения от слънчевите парещи лъчи.
Старите корени на огъ-нъ са *иг, *аг, *ог, *ег, или иги, аги, оги, еги, включително ъгъ по въгъ-лъ.
Цялата символика запечатана като съзвездие Орало (орел секира), Говедо Бик до седемте плеяди, нисиади, от която едната е Земела (Тиона), символизира нашето Слънце (Арис), негов син Месечината (Дионис) и негова майка Земята (Земела). Или Свещената Света Троица, Трите огнени секири - Три-огон Зарезан.
Де-факто, българите - пел-гари, пул-гари, пал-хари, бал-хари, са най-древния народ на Балканите и Европа, наричани първоначално от едни пришелци с разместен словоред - пелаРги, а по-късно пелаСги, като се касае за палещи орли - хора, слънчеви хора, а не етиопски щъркели. Носещи имената на върховните светила на небето Баал (Бел) и Харас (Херос), гори - горе, орел - Арис (АРА), слънцето Ярило (Арило).
Щъркелът ли е тоз, който носи хора, бебе...
Пътища на европейското въображение
Ама каква е тази тема за матура
Пътища на европейското въображение
Ама каква е тази тема за матура
Българите са чисти европеиди.
Наистина, стигали са до Китай (народ Бо Ло) след Потопа, застояват се на север от Памир и Хиндокуш, и, прогонени от суша, поемат обратния път през тюркския хаганат, Северен Кавказ, Северното Черноморие и накрая - през Дунава. В своята тракийска прародина (славяните са наследници на траките и едноезичните с тях скити). Българският език е изгубил падежите, вероятно през вековете в Туран
цитирайНаистина, стигали са до Китай (народ Бо Ло) след Потопа, застояват се на север от Памир и Хиндокуш, и, прогонени от суша, поемат обратния път през тюркския хаганат, Северен Кавказ, Северното Черноморие и накрая - през Дунава. В своята тракийска прародина (славяните са наследници на траките и едноезичните с тях скити). Българският език е изгубил падежите, вероятно през вековете в Туран
