Тъй като г-н Серафимов се опитва да Ви даде някакво по-задълбочено инфо за данайците, но не му се получава, а това е, защото е буквалист и папагалства старите редакции на същите за Данай, Египт, щерки, синове и тъй нататък глупости.

Нито името данайци, нито името йонийци е на африканците от Етиопия, първи братовчеди на евреите с истинско име *ибрахими (абрахими). Днес гръцкия език е смесица от чист български (пеласгийски) с геез. Корените на гръцкия език е *геез, етиопски, смесен с български. Точно по-тази причина нашите съседи с доказана африканска кръв, не могат да обяснят всички имена, с които са наричани през вековете, които те са откраднали, като: сели (хели), дани (данайци), грети (греци) - грея (graia), йонийци (йоници - юнаци), дори (дари - дарове), ахейци (аки-вои, яки войни), и т.н. и т.н.


Всичко започва преди над 100 хиляди години на Балканите, с местните хора, които занасят на Крит каменни оръдия и оръжия на труда и войната на самият Крит, не с плуване, а с лод(к)и (ладийки), име по речния бог Ладон, епитет на Дионис - Бакикос, ладийки във формата на рога, изсечени от дърво, същия бог Дриас (Дурус) - държи (дърво), познат и като Атлас по корен *тьло (тело - теле, основа - твердо), по който е българската руническа и глаголическа буква Ⱅвердо (тьло), формата на ладийките (волски рога).








Самото име Крити, е българския корен *крия (*крити) - *крива, произхождащ от *крило, като местните хора дали му име, по някакъв начин са знаели, че островът има формата на птиче, орлово крило. Думата крило произлиза от кари-лъ (кури-лъ), като кари (хари) има значение в индо-европейските езици *орел, по който корен са българските хора (ора) - кора, но и анатолийски кари (карийци). Крилата са използвани от българите за щитове, корен *щи (ща, щет - щит) със значение *ща (искам - исѣкам, сакам - сека), по което орлово крило са секирите.













В едната ръка (РА-ка, АРА-ка) - блъг-арите държат копие, а в дугата орлово крило (секира), по техния отец Сакар-Арис (секира ари-лъ, секира арък лъч) от българския род на княз Омортаг (Мортагонъ), орел слънце секира, чийто лъчи (копия) имат формата на секири. Не за друго се споменават като пал-хари (палещи орли - хора), или само палишту (палишти), по корен палика (палица) - секира.







Държейки секира в ръка с прическа секира на главата, те са почитали своя отец бог Сакар-Арис, носейки неговия облик на секира орел. Дали преди 100 хиляди години е имало българи, не зная, но преди 7500 години, или 5500 години пр.н.е., е имало пеларги (пел-арки), пулгари, плуг-ари (секири орли), плак-ари, пал-кари (секири, палещи орли), пал-хари (палещи орли - хора), познати по-късно като белгари, блегари, булгари, блугари, балкари, блакари, балхари, блахари, българи, блъгари и т.н.

Именно сътворението на българския свят започва с лето (лети), го-дина (господар Дина - секира), с година 7534, или 5508 пр.н.е., като старите автори пишат, че до създаването на Рим, име Рамѣнъ (сила), рамо върху което е стоял *а"рьмъ (а"ремъ) - иго (гнетъ, огнетъ) - огъня, сиреч *иги - ⲓҮⲓ, дадено по а"рьлъ (рало), името на Ремъ (а"ремъ - яремъ), Ромул и Рем, едно и също име по значение, епитет на бог Арис (Марис), с епитет Руменъ (зачервен - силен, сълнъ - сълньце), пеларгите са обиколили целия свят като са покорили всички народи по целия свят, посредством *силатата си в оръжието,* а не войната. Сиреч са научили всички хора по света на оръдието на труда - аремъ (яремъ), оръдие на труда аруже (оруже) - руже, по същия бог Арис, ярем във формата на две крила - В(пряг), върху раменете на воловете, или буква А (Ϸ) - αрьмъ, единичен ярем.


Плутарх също обяснява, че на пеласгийски език РИМ означава сила (на оръжие)

„Някои казват, че пеласгите, след като са скитали по-голямата част от обитаемата земя и са покорили по-голямата част от човечеството, са се заселили на това място и че поради силата си във войната са нарекли града си Рим.“




Плутарх обяснява, че е сила на оръдие (аремъ - рамѣнъ), а други го изкривяват с война. Ето така се градят заблудите. 









Последната снимка е на хетити (канеси) от края на 3-о хилядилетие пр.н.е. - орелът, който язди бика.

Българите са тези, които са научили (покорили) хората по света как да орат земята. Не за друго носят още името вол-гари (вол-ари, воло-вари), волове - орли, орли (хора) с вол, които орат майка Земля. Орли (хора) яхнали бика (Ях - Яхос, месечината).







Същите палишту (палитси - палици, секири), пал-хари (палещи орли - хора), покоряват и Египет, като първи фараон е бог Менес (Нармер), епитет на Дионис (Бакикос) - Минотавър (месечина бик), като самата титла фараон носи истинското име - Egypt, *[par-ʕoʔ] - "парао," а Парао е епитет на бог Арис - парещо слънце Перо (Перкос), Херос Перкон, още Аполон с истинско име Пеон (Перон) - Пеан (pe-rjo-[ (Linear B: ]𐀟𐁊-[) on the KN E 842 tablet), Hyperion" ([u]-pe-rjo-[ne])), Хиперион от Иперион (оперение), бог Перун (Иперун - ирилъ пернат).


За Египетските парао (фараони) се знае, че идват от Левант и Палиштина, като в Левант са живели народ БЛКР (БЛаКаРи), плакари (палкари), същите палишту от Палиштина (Балистан). Точно по тази причина първите парао (фараони) носят български имена като: Сека, Жер, Ити, Мек, Ден и т.н.


Етиопците евреи, техен клон краде именно името Ден (Данаус), морски народ Дениен (Denyen, Phoenician: 𐤃𐤍𐤍𐤉𐤌 dnnym), познати още като: Танайо (Tanaju), като се касае за името на тините (ви-тините), изписвани още като тони, тени, тани, което ново име е дини (дии), последвали диви, дави (даки) - българи. Тини, тани, тени, тони, последвали - дини, дани, дони, дени, са по корен" дьнь (ден), финикийско и египетско *дн за ден. Българския корен за ден - *дьнь, произхожда от стария *тьнь (сека - секира), слънцето секира - ден (Тинос - Динос).

Тътен означава "секирата" на бога Слънце.






Освен българите палици (секири), такива са и мизите (ме-сеч, мене секира), гетите сака (сека), с антично име скла-виги (секла виги, секира бога), тевкрите *тджекер (Tjeker) - цекер (секер) от планина Сакара, също и тините - дини, в името мариан-дини (мариан-тини) - Марис Секирата (Сакар-Арис), техни съседи братя. Почти всички племена носят името "СЕКИРИ" по техния слънчев отец - орел секира, а техен герб е ДОЛАбрата, съкращение ЛАБРА (ДУЛО - ДЕЛИ), по бог АС ДУЛИТО (арилъ сълньце делити) - Херос Пер-кон (орел перкащ с кон), с титла КАН-АСИ (кон арилъ сълньце). Данайците носят името на тините (дини), дени (дии), даос (давос - дакос), споменати, че са българи. Именно името на Зеус, съкращение от Загреус, сиреч Загарос - Сакарос, бог Сакар-Арис, е Зен по корен *ДЗен (ден), тирсенски Тинос (Динос). 

Тирсените (турАС, турша - тереш), познати още като силени, носят старото име САтуро (сатъри - секири), сатири на Силен и Дионис (Арис и Дионис), познатите ни - траки.

„Thiras, ex quo Thraces; quorum non satis inmutatum vocabulum est, quasi Tiraces“.

„Тирас, от който произлизат траките; чието име не е съвсем непроменено, сякаш Тирак“.

Тирас (Тиреас - Τηρεας), син на Арис (Япет), от Тирас става на Тирак, съкратено от данайците на Трак. Сменяне на сатем букви на кентум, или буква С на К. 

Ο Τηρέας υπήρξε μυθικός βασιλιάς των Θρακών. Ήταν γιος του Άρη

Tiras have been identified with the Tyrsenoi, "who raided throughout the Aegean sea"; and to the Tursha (Turusha or Teresh), who were recorded by Egyptian sources at the time of pharaohs Merneptah and Ramses II.

Сатирите (на старогръцки: Σάτυρος, Satyros; мн.ч. Σάτυροι, Satyroi, на латински: Satur, Saturus) или Силен (Silen; на старогръцки: Σιληνός, Σειληνός; мн.ч. Σιληνοί, Σειληνοί; дорийски: Σιλανός; на латински: Silenus, Silanus)





ТурАС (бик - арилъ сълньце), е поредното разместено име от САтур (слънце арилъ - бик), значение сатъри (секири). 


Сега да погледнем и йонийците, който отец е Йон, син на Аполон Соранос (Перун Сури - сукури) - бог Сакар-Арис, или Йон по корен йонец, унец, юнец (млад вол), познат още като Яван син на Яфет (Япет - Арис, Апат-Ари, Апат-Ури, Festivalul Apat-uria), българско име Иван - Юван (ЙОан), двулик Янус - Бакикос (Дионис) от Тесалия (секира - *тесало), мъжка форма на аргоската месечина ЙО (йоница - крава), по която е ЙОницко маре (кравешко море) - Йонийско, или Исис кравата (Изида), по-стара ХАтор (САтор - сатър) - крава, богиня Сопдет с наша лигатура върху глава ГЬ (ГосподЬ - говедо) - Ꙉ (Ұ) - звезда АСтери(он) - САтур (сатър), обърната глава на бик - Минотавър (Менес бикъ), Сотис съкращение от Сотирис (сатър), съзвездие Голямо Куче - Сириус (Сотирус), съкращение Сотис, волъ-волкъ.


В нощното небе над Египет Сопдет често изпълнява функциите на богинята Хатор, понякога на Изида.

Касае се за една и съща богиня на нощта (кравата месечина), която държи слънцето РА (АРА), но от различно време.





Йон, ЙО (йонец - йоница), млад вол - крава, се обяснява с българския корен *юность - уность (йоность) - младост, сиреч - молодь, още молоко, името на бог Молох (Молок) - МЛК (млеко). Млад (малък - молок) има значение дете, което сучи - бозае мляко, а именно от същия род на ЙОН (ЙО) е царят на траките (тирси - сатъри) - Бизас. Бог Молок е Яван (Баал - Белос), на който са пренасяни именно юнаци (млади деца) в жертва.

Old East Slavic: молодъ (molodŭ)

Old East Slavic: молоко (moloko)

Моло́х (вокализирана версия на семитското מלך, м-л-к, семитски корен със значение „цар“), наричан още Молех, Молок, Молек, Мелех, Милком или Молком






Сега разбрахте ли, защо на бог Молок (Баал - Белос) - Дионис, са пренасяни в жертва малки (молок) деца? Той освен, че символизира месечината, символизира и Млечния път, създаден от нашето слънце и негов баща Арис (Япет, Апат-Ари), "арък - ярък" път арилъ (арък лъч). 

Всички 7 европейски рода (синове) на Япет (Арис), са седемте части на Дионис, негови 7 епитета, плюс още около 50.

Яфет има 7 сина – Гомер (Болг - Белгас, Беласг - Пеласг), Магога (Гигас - Велканос, Великан - Гигант), Мадай (Медос), Яван (Йон), Тувал (Атлас - Талас), Тирас (Турас) и Мосох (Месеч).

Господи Боже пази България, Пелгария, Пулгария, Палхария, от крадливите етиопци!