Голяма част от българите си мислят, че връх Мусала носи османско или арабско име, без дори да предполагат, че името е засвидетелствано за първи път в Мала Азия и Африка, занесено там от нашите предци - "морски народ," в последствие станало име за град Марсилия, който алтернативен и по-стар вариант е Масалия. Връх Мусала и френския град Масалия (Марсилия) носят едно също име, без да предполагат българите. 

За произход на името отново се посочват данайците, наши етиопски съседи гърци, но това не е така. Масалия, или Марсилия е име на бог Марис, Арис (арилъ), който връх Мусала (Масалия - Марсилия) се намира в планина Рила, отново име на бог Арис (арило - орило), със значение орел (ари-лъ - арък лъч), или богът Слънце - орел секира, от българския род Сакар-Арис. В близост извира и река Марица, която отново носи неговото име, сиреч по Марис, по която са и местните мариан-дини, носеща старото име Еврос, минаваща през провинция Европа в Сакар (секира) планина, която отново носи неговото име. Старато произношение на Еврос е Ерос (ерилъ), познато име още като Хебрус от Херус, същия Херос Пер-кон (орел перкащ с кон). Името ЕроПа (Европа) е женска форма на бог ЕроСа (Херос), яздеща бик (Бакикос), държаща го за рога, сиреч Арис (арилъ) яздещ Бакикос (Дионис), или слънцето, което язди (яхнало Яхос) - месечината, държащ го за рога, наш древен герб по името ни. Ерос е представен от данайците за син на Херос (Арис), но се касае за едно и също лице. Точно по тази причина всички имена свързани с нашия отец, произлищи от него, и се намират на Блъг-Арска земя, са дадени от местните български племена.










Еропа е женска форма на Ероса (Хероса), която още е Ира (Хера), богинята слънце Арина. Всички те са още богинята Астарте (Ат-ар, отец орел), яздеща по същия начин като Европа, не бик, а кон, с два крака от едната страна, още с лик на Тракийския конник - Херос Перкон.








Богинята АТ-АР (Астарте) - Ищар, не е Зеринтия (Венера), а богинята Слънце стъпила върху кон, бик, лъв, въл(къ), крокодил и т.н. ликове на земната основа (тьло, тело - теле) месечина Бакикос (Йон-ец, ЙО-ница) - волъ (волкъ). 





Изобразявана е още със 7-те (сечемъ) слънчеви лъчи (Соли - сълнъ, сили - сиящи лъчи) - Атис (Арис), слънцето орел - Херос Перкон (Ярило - Арило). Абсолютно в същата поза от мизийските монети 7 века пр.н.е., сиреч по свастиката орел слънце.












За арабската дума Масала, се знае, че произлиза от Сала, която произлиза от наши сила (силнъ - сълнъ, сълньце), или молитва на килимчето с лице към Слънцето (Богъ - блик огън), сиреч Масалия (Марсалия), познат и като Тасалия (тесало, секира) - Тесалия, бог Тешуба (тешѫ - сека), който е Сакар-Арис (Сак-Арис, Сек-Ер).


A musalla (Arabic: مصلى, romanized: muṣallā) is a space that is not a mosque, mainly used for prayer in Islam.[1] The word is derived from the verb صلى (ṣallā), meaning "to pray".
Мусала (на арабски: مصلى, романизирано: muṣallā) е пространство, което не е джамия, използвано главно за молитва в исляма.[1] Думата произлиза от глагола صلى (ṣallā), което означава „да се моля“.



Вече се досещате каква е тази молитва към слънцето (Масала, Мусала, Марсала), сиреч Сала (сила), съкращение от българско *Ала в името Ал Блакарин, Ал-Секо (Ал-Цеко) - Силна Секира (Ал-лах - сила лъч)?


Масала е свързано с Тасала, което при  данайците е с разместен словоред на Таласа (море, маре), по бог Марис - Тѧсалото, познат и като Тѧти (сеча) - тати (тети), съкращение Ати (Ети), гиганта Орион (Орало) - морето, което съсича земята навсякъде по планетата Земля (7-те плеяди - континента), гонейки ги.



Гръцка етимология (паретимология): Някои интерпретации се опитват да свържат името с гръцки корени, като например Μάσσα (маса, буца), вероятно означаващо скалата „La Garde“, или от фразата Μάσσων (по-нататък) + ἅλς (море), т.е. „(град) на брега на морето“.

Марсилия (на латински: Massilia, на френски: Marseille), днешна Марсилия във Франция, е основана около 600 г. пр. н. е. от йонийски заселници, дошли от Фокея в Мала Азия.

Йонийците на Йон (Яван - Юван) - юнец Дионис, не са никакви гърци, а пеларги - пелгари, български юнаци. За тях може да прочете в предишният ми пост.

Тези йонийци, докато са били в Пелопонес, са живели в днешна Ахая и преди Данай и Ксут да дойдат в Пелопонес, както казват гърците, са били наричани егиалски пеласги. Те са били наречени йонийци на името на Йон, сина на Ксут.



Връх Мусала, най-високия връх на Балканите, носи името на бог Марис (Арис), по който е думата маре, море, по корен *миръ (свети, светлина), което свети (цвети) е по корен *сети (сече), епитет на бог Сакар-Арис - Светулен (Цветулен), или вода, ода - ида, иди - ити (вървя, въря), която горещина (светлина) съсича земята. Казано с няколко народни думи: Водата винаги си проправя път, светъл път, ярък път - Япет (Апет), епитет на бог Арис, пронизващо, проправящо си път слънце, създателят на водата, вода - H2(O). Там където има слънца, има и вода, пара (вара).

Богът на моретата е Посейдон, който реално е Поте-даон, а поте е българско понтъ (пѫтъ, пътъ - пОНтъ), още даон - ден, корен *дьнь по *тьнь (сеча) - *тьнѫ, "път сечащ," светъл, ярък, (Я)-пет.

Япет е баща на Яван (Йон), сиреч Аполо Соранос (Перун Сури - сукури), Херос Перкон.

Aeolic, as Ποτε(ι)δάων (Pote(i)daōn); in Doric, as Ποτειδάν (Poteidan) and Ποτειδᾶς (Poteidas);

pe-rjo-[ (Linear B: ]𐀟𐁊-[) on the KN E 842 tablet,[9][10][11] though it has also been suggested that the name might actually read "Hyperion" ([u]-pe-rjo-[ne]).[12]







Нашата държава няма нито лингвисти, още по-малко историци, а онези в БАН са някакви подобия на смешници.