Нашите тиквеници от БАН не могат да свържат това, че представените за родоначалници на българския род Авитохолъ и Зиези са Колосът от Родос, който избщо не е от Родос, наше Сълнъ(це) - силнъ (силъ - сияещ лъч), в случая бог Арис от трите рода на кънѧзъ Мортагонъ - Сакар-Арис (Цакар-Арис) - секира орел слънце, Куви-Арис (Велчанос-Арис), Ерми-Арис (Хермес, Кадмил-Арис), който носим в народностното си име Блъг-Ара, творец и баща на нишия - силен дух (сияещ лъч - духсъ), който наричаме с прости думички - душа.

Точно по-тази причина само българите наричат себе си - орли (ора), също - хора, индоевропейски корен *херо, *хоро, *хара (орел) - Херос, който още е *геро, *горо, *гаро, този горе, който гори и оре, предаден от гърците като *Херо, тъй като *герос в техния език има значение - старец, а в българския - гори, горе, герой, за-гори (За-грей), по който е думата *сѧ-гѧрис, *сѧ-кѧрис, българска секира, египетски древен бог с българско име - Са-карис, Се-кер, Сак-Арис, Сек-Ерис.

Древните български лигатури са много важни, унищожени от комунистите през 1945-а година, от същите, които неистово ни втълпяват фалшивите азиатски корени, тъй наречени тюрки, които при българите несъществуват, или са под 2 процента в кръвта. С лигатурите създадени специално за нашия диалект, трябва да бъде запознат всеки един българин, нещо което никога няма да научите в училище, а от старобългарските ръкописи с архаична кирилица и предшестваща глаголица, също български рунически надписи, от които около 70 налични, 50 вече са разчетени от мен, представени в първият ми пост, на които надписи пише на чист старобългарски, сиреч славянски, скла-виги (секла биги, секира бога), антично име на гетите - сака (сѣка), още скити (сакити - секити, сачити - сечити), секи-сечи по корен *сети, името на бог Сет (сече), което е изконно българско, или гети познати в Африка като морския народ - гетули със земя Гетулия, дали името на планина Атлас, по която по-късно е наречен Атлантическия океан в близост, по името на река Атлас, която се влива в Дунав, от земите на гетите въ древността. Тюрки в българските руни няма.

Гети със скални единични секири - светилища (Светулен - Сакар-Арис), насочени към майката Земля (Земела).

Атлас е епитет на бог Дионис (Бакикос - бик) по корен *тьло (тело - теле, основа - твердо), с прилагателно Дурус, или името Дриас (държи), още Тур-ас (бик аз), Тер-ес (бик аз), българско лично местоимение АС - ЕС, представен от чуждите като Тирас, Тиреас, Тереос, по който са О"Дрисите и Тираси, тираки - траки, казано Атлас син на Япет, Тирас - Дриас, син на бог Арис (Ара - Ра), същия Япет (Яфет) със седемте (сечемъ 7) - херопейски рода, седемте епитета на бог Дионис, разкъсан на сечемъ (7 - секири) - части, от титана (баща си) - секирата (тѧти - сеча), познат като Фюркос, сиреч Перкос, Херос Пер-кон (ари-лъ перкащ с кон, арък лъч парещо начало - *конь), слънцето обливащо (съсичащо) месечината с лъчи (копия), още секири.









Авитохолъ живял 300 лета, символично число 3 по трите секири (слънца) в колана на Орион (Орало) - съзвездие Секира (Исѣщи - 𐅡сѣщи), е същия Зѥзи - Зꙗзи (Зѩзи), чуждо предаване от Жѥжи - Жꙗжи (Жѩжи), жечко слънце - бог Арис (Арило - Ярило) - съзвездие Орало, Колосът - *коло (колело - колъ).

Родо-начал-никъ (Ра, Ара с кон - начало, никнещо - проникващо) е бог Арис, жечко слънце - секира орел (Сакар-Арис).














Дали ще изпишете Ави-токо-лъ, или Авито-колъ, значението е едно и също - *авити (яви) колъ (колело), яви течение (сечение) - лъч. Касае се за Колосът от Родос, бог Арис (слънцето) стъпил върху рогата на Дионис (Бакикос), сиреч пеласгийски Колос от Крит - 2000 години пр.н.е., късно име пелаСги по пелаРги, сиреч пел-гари, пул-гари, пал-хари, палещи орли - хора, палкари (балкари), палици (палишту) - секири, все блъг-ари (блак-ари), вол-гари, вол-ари, воло-вари, с АСъБука (арилъ сълньце - бика, арък лъч силен - бликъ), слънцето което забива копието си (лъча) в рогата на бика (блика) - месечина.

























Символът с кръст, наша руническа и глаголическа буква А (𐊛 - арилъ) в рогата на бикъ - Твердо (Ⱅ), или *тьло (Атлас, тело - теле, основа - твердо), заменян кръст с копие буква И (иг-лъ - огнен лъч, копие - колъ), или със слънце или секира - Исѣщи (𐅡), имащо едно и също значение и, който наш герб по името ни сме дали на руснаците, днешни украинци.
























Укранците не знаят, че всички символи са взети от българските кънѧзе и цѣсари, сиреч палхари, пелгари - пеларги, пулгари.

Представят тризъбецът на Поте-даон (Япет ден - дьнь, ярък път *тьнь - сече) - Посейдон, сиреч Марис (Арис), оре (море) - сече сушата (земята), който тризъбец не е само орел, а орел върху рогата на бика (Бакикос), или волски рога, а въ средата минава копието на бог Арис.






















Символът се среща в Египет и навсякъде по света откъдето са минали българите, тъй наречени от данайците пелаРги - пелаСги, разместен словоред от пелгари, пулгари, палхари, палкари, плакари, корен *плак (*плагос - благос), същите - наша светлост.






Името Ави-токо-лъ, Авито-колъ, е името на бог Арис - Колосът, слънцето Аве-лиос (яви и излива), чиято женска форма е богинята слънце Ава, а Ава (яви) произлиза от корен Ара (арък), явяващият се Херос Перкон - Мадарски конник, тъй наречен от данайците Хелиос, от български (пеласгийски) - Селиос (сълнъ - сеилъ), по който са българите Сели, крадено име от данайците и представени като Хели, последвали Хелени - Селѣни.

Авелиос е по корен Арелиос, Аве по Аре(с).


In Cretan it was Ἀβέλιος (Abelios) or Ἀϝέλιος (Awelios).






Пак повтарям, тези доценти и професори от БАН са пълни неграмотни смешници, щом не могат да видят името на нашия първи отец на първата страница от старобългарския речниКЪ!!! Може би се нуждаят не от очила, а от телескоп?

Господин Шматарок отново греши, че Ава е нимфа, като се касае за богинята слънце Ава (Аринна Варун), позната и като Ира (Хера - Херос), в последвалото име Ир-никъ (светлина никати - прониква), „Проникващият,“ епитет на бог Арис (Япет), проникващо, пронизващо слънце - силъ, сияещ лъч.


И тъй като слънцето е газообразно, то автоматично е свързано с водата, вода - ода, иди - *ити (вървя - въря, варъ - аръ) - пара. По него е град Варна (варъ), познат и като Оди-сос. Богинята Ава (авѣ) е изобразявана от българите със сечемъ (седем), осем и девет лъчи на глава от чуждите, женска форма на слънцето Аве-лиос (Авлꙗти).

Ава (Аринна), още Ира (Хера), е богинята Атина (Арина), богинята Ас-ар (Аст-ар-та), Ишт-ар, или бог Зарт-ошт, Злат-ошт, Сам-ас (Шам-аш), богът слънце Сама-зис (Саба-зис) - само жич, по който са слънчевите хора Сам-сиях (Шамсиях) - самосияещи, деца на самосияещото слънце.








Ето защо първите владетели са посочени с години 300 и 150, като двете имена Авитоколъ и Ирникъ са символично поставени, които епитети са на нашия отец - богъ (блик огън) - Сълньце, слъчеви прераждащи се души (духове) в ново тело-век (чело-вешко) тяло, погребвани със символът на безкрайността и лично местоимение АС (𐃏) - арилъ сълньце (арък лъч силен).

Тялото остава в земята (Бакикос - Земела, бикъ - змия), а духът (орелъ) се преражда в ново такова за около век. И така вовеки до сетния час на нашия топлещ и хранещ ни с лъчи слънчев отец.

Край с лъжите! Тюрки в нашите изконни земи няма, има само древнобългари, познати със старите си имена - пелгари, пеларги, пулгари, плугари, палхари, палкари, плакари.