Всички си задават въпроса, защо религията и езика на персите е директно свързана с тази на траките, чието име траси е гръцка фалшификация с разместен словоред от *тирас, наричани *турас от тъй наречени хати (кати), съкращение от КАне-сеТИ (кон секира - начало са-гарис, СаГрей), чиято първоначална столица е по тяхното име КАНЕСА, съкращение НЕСИ (несили - несити) с отци пеларги - пелгари, пулгари, палхари (палещи орли - хора), чийто главен град днес е познат като Кносос, сиреч КОНОСО, откъдето произлиза името на анатолийския град-столица КАНЕСА, познат под чуждото звучение КАНЕША. Става въпрос и за българската титла Кан-Аси, Кан-Еси, епитет на Херос Перкон - орел слънце перкащ с кон. Канеса и Коносо е едно и също име в Анатолия и Крит, име дадено от пелаРгите, сиреч пелаСги, АСъ-лъ пелгари, пулгари, палхари, палкари (палики - палици) - секири, познати още като палишту (палишти - палити), дали името Палиштина, но и това на Парси (Персия), по своя отец Пари (Перо), в случая Херос Перкон - бог Арис (Арило - Ярило), познат още като титана Япет (ярък път), баща на Турас (бик аз), Тирас - Терес, в случая телето ТЬЛО (теле - тело, основа - твердо) - титан Атлас, бог Дионис, познат още като Бакикос (Бики - Биги, Букис), още Звер-турдо (звер бик), С-бел-турдо (Белос, Баал, белия бик) - бяла месечина Менес (Манес, Минос), Мино-тавър (мене бик, асъ бик - турАС), име турАС (бик ас), познато и като са-тур (са бик), със значение сатър (секира), наричани още сатири, по които е съзвездие Сотирис, съкращение Сотис, още съкращение СириУС по СотириОС, богинята Хатор (Катор), чуждо кентум предаване от Сатор (сатър - сатур, са бик) - Са-турНЪ, богинята крава Исис, която е богинята месечина ЙО, съкращение от ЙОница (крава), етруска (труска, турска, тур-СА) - Уни (уница - крава), сиреч Юнона (юница - юноста) - Инана, същите уни (хУни - кУни), наричани - блъгаринъ (благ, блигскъ - блискъ, бликъ - бикъ) - аринъ (арни), бикове - орли пелгари (пулгари, пал-хари, бал-хари), имена на Бал (Белос) и Хар (Херос).

Персия (Перо), Парси (Фарси), е най-старото име на древна Ария (Арис), позната и като Перки (Περκη) по същия наш древен и изначален (ис-прьво, ис-пери) - слънчев Отец. Името Перси е по бог Перки (Перкон), а до него е това на бог СириОС (Сотириос) сиреч - Сирия, по-ранно име А-сирия (Аси-рия), скандинавски Аси (АСъ) - арилъ сълньце, орли слънчеви хора.

Същите хора са познати и като арийци (Арис, арък - ярък) и брамини (БромиОС, бреме - време), имена от нашите изконни земи, които са наименувани от самите нас, с общ език индо-европейски, сиреч брамино-европейски, в същинския корен брамино-еро-пейски, брамино-херо-пейски (бреме, време, арилъ - ярък лъч пеещо), време слънце пее.

Бог Перун е бог Пеан (пеещо слънце), сиреч Перьо - Уперьоне (pe-rjo-[ (Linear B: ]𐀟𐁊-[) on the KN E 842 tablet,[9][10][11] though it has also been suggested that the name might actually read "Hyperion" ([u]-pe-rjo-[ne])), познат и като бог Аполон (пеещо слънце) - Япет (Апет - Апия), титан Фюркос (Пюркос) - Перкос (Перкон).




















Върховен бог на персийците не е Арис, откъдето са арийците, защото нямат, а бог А-хура (Херос) Маздра (Мадра), мадара по корен мара (*миръ - свет, светлина), или Мира познат и като Ми(т)ра, сиреч Арилъ (арък лъч) Светлина, слънцето орел секира - Сакар-Арис, който наричаме Мадарски конник (мъдръ - мъдър), съкращение Ум от У-мира (у светлина), българска древна поговорка - "ако не щеш миръ, на ти тази секира," казано: "ако (яко) не щеш (сакаш - сечеш) мира (светлина), на ти секира (сагарис - загар)," което е същото. От светлината не мож да избяга никой.
















Нашия духовен Отец (вечен, безкраен дух АС - 𐃏), е наричан още Непобедимия Соли (сила) - Солно Пек (силен пек), който наистина е непобедим и вечен, които частици (чада) сме самите ние. Наричан е още Сети (сечи), по който е нашия род Сетемъ (сечемъ - седемъ), с езиКЪ сатемъ (сечемъ) - есиКЪ (ерилъ сълньце къ, към - кам, по-сока - по-сека, начало) , значение още "сто" по корен *съто (сето - сечо) - СЪлнъ(це) То (сълно то). Наричан е още Аша, сиреч АСъ (арилъ СЪлнъ) - 𐊛ОΔ, наше лично местоимени АСЪ, символът на безкрайността, наш прераждащ се дух.













Наричан е още Зарто-щъ, сиреч Залто-щъ (златен щъ - сакам, исѣ-към - ис-кам, секира), Злато Щъ (щеть - щить).














Зарто-ща няма значени "Златно Ухо" както Ви баламосва г-н Серафимов, а има значение "Златна Секира," същия Ахура Маздра - Сакар-Арис (секира орел слънце), Херос Мадара - АСъ (Аша), или пеласгийска - българска златна секира в чест на златното слънчице - Ярило (Арило), с корени *щить (*щеть), ис-кам - 𐅡сѣ-към (корен към - кам, КЪ), сиреч секира. Казано скити (секити - сечити), сака (сека), гети с антинчно име скла-виги (секла виги, секира богъ) - златна секира (орел слънце), от групата Сатемъ (сетемъ - сечемъ, седем), секира 7 (сети - сечи), съто (сето - сечо) - сто.









































Всичко от българите идва, пелгари, пулгари, палхари, наричани от едни африканци пеларги - щъркели (птици), реално палещи орли - хора (пал-хари), слънчеви хора секири, разпространили вярата си навсъде по света преди 7534 лета - години, от родъ 7 (сетемъ - сечемъ), още Дуло (Доило) - секира (дели), с език сатемъ (седем).