Странно ли Ви звучи заглавието? В него няма нищо странно, просто показва самата действителност, а Вас Ви заблуждават разни примати от векове, наричащи себе си - тюркомани, тракомани и персомани.

За българите бяха сътворени такива лайна (органичен отпадък), а самите ние бяха наречени - Буламач, в следствие на същия този отпадък разграден (умело избран) от представителите на БАН, гнидите отговорни за целия този буламач, сиреч - лайнарщина, която ни се представя днес. Създадоха мита, че българите били някакво номадско палатково племе "иди-яла" от края на света, което е пасяло трева през цялото време, без конкретна Родина. Това също са лайна, сърворени от БУЛАМАЧА БАН, или всичко друго, но не и Българска Академична Наука. За мен специално са едни клошари, също боклучари, едни нелепи неграмотни старчета, които нямат нищо общо с историята, лингвистиката, наградени с докторска степен - майцепродавци духачи. Истината за българите е съвсем друга, като самите българи са положили основите на първата развита цивилизация в света, но и на последната, днешния задвижен технологичен мотор, които цивилизации една с друга са взаимно свързани. Българите изобщо не са балъци, за каквито ги мислят органичния отпадък БАН, а са много умни хора.

Днес света е развит благодарение на умни и всеотдайни българи, създатели на този напредък, по който вървят от хиляди лета. Те са истинските и първи орли (ора - хора), които се извисяват най-високо из всички останали и не престават да мечтаят. Един такъв е Джон Атанасов, гениален мозък, създадетеля на първия компютър в света - изчислитена машина, държейки и много други патенти, в последствие, които се опитали да откраднат. Благодарение на неговата гениалност, днес технологиите са на висота. Но без символите (букви и лигатури) създадени от неговите предци на къра, кръвта вените (карвана аудан), неговия компютър нямаше да е пълен. Благодарение на тях е създаден компютърния език (команди от български символи), които ни дават възможността да контактуваме от разстояние, да изчисляваме и следим до някаква степен реалността, отдалечени един от друг. 


Друг гениален българин е Петър Петров, изобритател на първия цифров електронен часовник - Пулсар, чрез който следим времето с точност до секундата, предпочитани часовници пред маханичните, които механични дават всеки ден отклонение с няколко секунди, заради триенето на механичните колела. Благодарение на него днес всеки носи смарт (умен) часовник свързан с компютъра на Атанасов и буквите на българите. Благодарение на него е създаден и безжичния сърдечен монитор, чрез който следим здравето си както на младини, така и жизнено важен и на старини.


Българите са великани от край време, наричани от старите автори богоравни, но самите те са изгубили вѣрата си, варъ (горещина, зной, жаръ, аръ) в самите себе си, заблуждавани от едни БАН лайнари, че са синове и дъщери на първобитни палаткови примати.


Нека разгледаме сега тези наши предци останали въ световната история като Морските народи (СЕКИРИ), заличили не само великия Египет, но по-късно и Великата Римска империя, имена на империи с български имена, създадени от българи. Българите са ги създали и българите са ги заличили.


Първите и единствени, живи дори до днес, водили всички останали свои чада са били пеларгите, разместен африкански словоред от пелгари, пулгари, пал-хари (палешти орли хора), познати още като палкари (секири), последвали балкари и блакари познати на финикийците БЛКР (балкари - блакари) до планина Болкар, родом от земя Балкар (Балкан), наричани още палишту (палишти - палити), сиреч - палици (палики) - секири, със секира на глава и в ръка, по своя отец Сакар-Арис (секира орел - слънце) - Цакар-Арис (същото), по които е земята Палаика също и Палиштина (Палиштан - Балистан), днес свещената богоизбрана земя, на която се настаняват в 12-и век пр.н.е  ибрахимите на Ибрахим - ибрици, наричани още евреи, изгонени от Египет от същите тези българи. Богоизбраната земя, на която възниква Господъ Богъ не е Палиштина, а древна Ария, Перки, позната и като Пеларгия, сиреч Пелгария, по-късна Пулгария (Pulgara land), тоест Блъг-Ария. Това е свещената земя на боговете (бликове огньове), където са родени, а Господъ Богъ е изконно блъгаринъ с име Арис Блегурос.





Следващите носят име Тджекер (Tjeker), чуждо предаване на името Цекер - Секер, по същия бог Сакар-Арис (Цакар-Арис), познат в Египет с български загар като бог Секер, Сокарис, Сакарис, по който е местността Сакара, гробница на египетските парао (фараони), титла по същия бог Перо (Перун - Перкон), чиято най-древна земя е планина Сакар (секира), домъ на цѣсарьския (цѣк-арьски) - секира орел. Наричани са още Закару по Закрей (Сагрей - сагарис, сакарис), също Цакару.

The Tjeker (also spelled Zakkaru or Tsakkaru, Tjekru, or Djekker) were one of the "Sea Peoples" recorded in Egyptian inscriptions from the late 13th and early 12th centuries BC. The name is an Egyptian exonym (a name given by outsiders), and its exact original form, linguistic origin, and etymology are not definitively known

Sokar (/ˈsɛkər/; also spelled Seker, and in Greek, Sokaris or Socharis), also Sakaris

Сакар-арис (Цакар-арис) - Τζακαρ-αρης, е прабългарски род от IX век. Единственият известен негов представител е копанът Окорсис, удавил се в река Днепър в днешна Украйна.[4] По всяка вероятност княз Паган e от същия род.


Цакарите (сакарите) са изобразявани с лика на палкарите (балкарите), които са същите от Сакар планина. Името Цекер (цакар) е с данайска редакция на текери, текри, те(в)кри.

Име тевкри, текри, текери - няма. Наричат се правилно цекери (секери), цакари (сакари), по Сакара - Сакрей, сиреч бог Сакар-Арис, казано Загара - Загрей, Загреус със съкращение Зеус, който не е Дионис, а зад Зевс се крие бог Арис, Зевс или Арис Блегурос (българинъ) - същия, бай Илия (Илион - Силион), сиреч наше Сълнъ, в умалително число Сълньце, бог Силенос баща (пастрок) на Дионис (Бакикос).

Думите Захар и Шекер са по Закар (Загар) и Секер (Цекер), същия Соли (силъ), по който е и солта. Думата "шекер" (захар) е изконно българска, а не тюркска, имаща значение - секира (загрява).


Следващи са шекелеш (shekelesh), познати още като секелес (секли), наричани още сикели и сикани от остров Сикелу (секира), с форма на секира, съсечен остров от Орион (Орало - Сакар-Арис) - морето (Марис - светлина), име на гетите - сака (сикули), скити (секити - сечити), познати още с античното си име скла-виги (секла виги, секира бога), същата от скалните гетски светилища секири из цяла Блъгария, което име гети, сиреч кути (гутеи - кутеи, гетули), е поредната данайска фалшификация от сети (сечи) - сетули (светули, Светулен епитет на Арис), кути (кова - сеча), които хети (кети) са същите сети с кентум предаване гети, по които е египетския бог Сети. Другото им име е кан-еси (кан-аси) - кон арилъ сълньце (същия) със съкращение неси (несили - кане-сили), бог Сети (Сакар-Арис), който съсича Дионис (Озирис) на 14 части в деня на месец Сечко - 14 (Три-огон Зарезан - бог Арис) - слънцето, което съсича месечината на 14 части, облива със секири (лъчи).

Бог Сети (сечи) е богът на войната Сакар-Арис (същия), което сети (сечи) е по корен *тѧти (сечи - къса), сиреч тьнѫ, тьнеше, по който е наименованието ш-тене (сече - къса) - куче, последвали корени сетене (шетене - штене), сетемъ (сечемъ) - седемъ 7. Познат е и като Кан-даон (кон - давон, вълк), или кон с вълк Арис, гигант Орион (Орало, Арило - Ярило), кучето Давос с огнена факла за тяло, който смятах за Дивонисо, но не е, досущ Загрей.

Хор (Хорос - Херос) - орел, но и Сети - кучето, е едно и също лице, или куче с орлови крила Сакар-Арис от българските ръкописи. Думата тати - тети (татко - тетко) буквално означава - секира (отец).





Следващи са Дениен, (Denyen), Танаджу (Tanaju), което име крадат етиопските данайци досущ хели от сели, елени от селѣни (селени - силени), но и грея (graia), казано греци по българско грети. Дениен е името на дините (дии - даос, давос - данос), в името мариан-дини, което по-старо име е тини (ви-тини - виги секира), по които е името на бог Тинос (Динос), Зен - Дзен (ден), в случая Зеус (Загреус), Загари, Сагари - Сакар (Арис), слънцето Дьнь (ден) по по-стар корен *тьнь (тьнѫ) - сече (секира), реалното значение на нашия *денъ (тенъ) - тенеше (сече - секира), сиреч сети (свети), дублетна форма цвети по цети (цеки) - цеко.



Следващи са мешуеш (meshwesh), египетско предаване от асирийско мешеч (meshech), ас-сирийци потомци на АС-Сура (Аш-Шура) - АС Сукура (арилъ сълньце секира), правилно предаване на името месеч (mesech), мазики (mazices) - amaziges (амазонки) със столица в Анатолия - Мазака (Mazaca) на капаТо-кийските мосочени (mosocheni) - месечини, със съкръщение и българско лично местоимение МА (мѧ - ма, ме - мене, местоимение - азъ), бог Мене (Менес), Манес, Минос (мино-тавър), минойците (мене - месечини) познати със старото си име *Капте - Kapte, по български корен *капати (капка - светлина), капиште - светилище, сиреч сети (свети), казано капка във формата на секира (сети - свети). Ме-сеч буквално означава "ме сече," мене сече, сиреч асъ сече, казано бик секира и арилъ слънце секира, слънце орел секира - месечина бик - коса (сърп) - балтия.


Следващи са Шерден (Sherden), познати и като серди (сардини - жар ден), чийто корен серди (среди) е по корен срежи. Те също са секири. Сер в ден, е Сур в Ден, съкращение Сур от сукур (секира), бог Сури (етруски Шури - Śuri (Etruscan: 𐌉𐌛𐌖𐌑, lit. "black"), Latinized as Soranus), Аполо Суранос, Пеан Суранос, сиреч от минойски и микенски (български) - Перьо, Уперьоне (The name Apollo—unlike Paean, the related older name—is generally not found in the Linear B (Mycenean Greek) texts, although there is a possible attestation in the lacunose form ]pe-rjo-[ (Linear B: ]𐀟𐁊-[) on the KN E 842 tablet, though it has also been suggested that the name might actually read "Hyperion" ([u]-pe-rjo-[ne])), Перун Суранос, Херос-Перкон - Сакар-Арис, Перо-Су(ку)ри (перо секира), орлово перо секира, наше число 7 (сече-мъ, сете-мъ) - секира.





























Онези в тоалетна БАН - луди ще ги напрява, а Господъ Богъ няма изобщо да им помогне, защото вървят срещу нашите две светила Господарят орел слънце и Богъ месечина бикъ (биги - бики).Сами виждате, че морските народи носят общото име секири, които са едни и същи хора, произхождащи от българите секири, палхари - палещи орли - хора (секири).


Нашето слънце от Плиска със седем секири за лъчи, е нашето орлово каменно аице (приблизително 7 сантиметра) от Плиска със символ и местоимение АС (𐃏) - ари-лъ сълньце (арък лъч силнъ), с изобразен орел със 7 пера (секири), заедно с български руни върху аицето слънце, които вече са разчетени от мен.


















Ние сме деца на Сети (Сечи) - секирата слънце Свети (Светулен), с имена - секира, балтия, сатър, коса, сърп, тѧти, тьнѫ - дьнь, тьнеше, дуло - дели, сети, среди - срежи, разени - режещи, кути, муши - мушки, писменост и език сатемъ 7 (секира), свещено число 7 (секира).


Толкоз с калпавите тюркомани, персомани и тракомани, чието реално име траки по траси, е разместен словоред от тирас, коетосъщо е фалшификация от три-реси (три режещи - секири) - трери, три-ас (три арилъ слънца) - секири, познати с огледалната си форма сатир (сатър - секира) - сатур, по тир-ас (три ас) - секири. Нашите свещени числа са 3 и 7, а "морски народ" има значение - деца на Марис (Арис), деца родени от светлината (миръ) - сети (свети) - секира, или ако не щеш миръ, на ти секира. Ние сме деца на морето, първите мореплаватели. Жалко, сега вече сме последни по всичко, защото ни отнеха вярата и гордостта. 

Хубави почивни дни секирки, деца на секирата Сети (Свети)!