Повечето българи още не могат да осъзнаят факта, че тъй наречени от данайците пеларги (пел-арки - палещо ярки), е разместен словоред на българското име пел-гари (палещо горящи), пулгари, пал-хари (палещи хора, орли - ора), наричани от асирийците морския народ Палишту (*пали-шти, палещи секири - щи), частица *щи по богъ (блик огън) слънце - орел секира - ЩИ (ШТИ), или - щи, ща, щъ, щеть (щеТЪ) - щить (щиТЪ - секира този - *тъ), изобразено ЩИ сочещо към слънцето с български руни - навсякъде. Глаголът щи, ща, щяха, има значение *сѣка (сѣха), сиреч - *сакам (искам - исѣкам).

Буквално името Пали-щине означава палещи секири, като *щине е по корен *щене (ш*тене) - куче, със значение сече - къса (тене, *тьнѫ - *тьнеше).










Самият щит има формата на слънце или орлово крило, а на една българска сабя (са- бꙗ, за-биа) с формата на орел и дръжка на орлова глава, пише изрично - (суди гди ωбидѧψⲓѧ мѧ побори, бориψи мѧ: mi ми ωрꙋжие и ψиmω и восmани в помоψ ω мωй) - съди где (където) обиждащия ме побори, борищи ме: ти ми оръжие и щит и въСтани в помощ о моя.
















Египтяните предават другото значение на пали-шту, което е *пеле-сет, или по-точно *пеле-сети (палещи секири) по корен *сети (сечи), тъй наречен бог Сети, записан още и като бог Свет (Sutekh - swtẖ), епитет на същият бог Сакар-Арис - Светулен, корен *свети по *сети (сечи), съкращение *св - *свт от свети. Цѣсарите (цѣкарите) Севти, носят името на същия бог Свети - Светулен.










Бог Сети (свети - секира) е бог Сакар-Арис, смесица между вълк и орел, или бог Сет изобразяван на едно място с орлова глава, вместо вълча. Той е същия Кан-даон (кан-давон) - Мадарски конник с вълк (даос - давос), Арис - Орион (Орало).

Сети е още Щине (штене) в името Пали-штине (пеле-сети), името на гетите - сети, сиреч кути - гути, ковати (пронизва, сече, къса), същите орли-вълци пазители (песа), бог Сури (сукури - секира), същия Аита (Атис) - вълк с чук в ръка, господарят на подземния свят претеглящ вечните орлови души - АС (𐃏).

Aita (Etruscan: 𐌀𐌕𐌉𐌀), also spelled Eita (Etruscan: 𐌀𐌕𐌉𐌄), is an epithet of the Etruscan chthonic fire god Śuri

Бог Сури е епитет на бог Аполон Суранос, сиреч Пеан - Перьоне (Уперьоне - Хиперьон), бог Перун (Херос Перкон), същия Перун Сукури (Сакар-Арис) от българския род Куви-Арис (куче - орел), куче в умалително число - кутре (кути).








Гетите - кути (гути), гутеи (кутеи - The Guti (/ˈɡuːti/) or Quti), в Египет познати като - гетули (сетули - светули) - деца на Сети (Свети), сиреч вълци-орли, които са същите даос (давос) - вълци, тоест давос - данос, по бог Даос - Данос (Динос) - ден (дьнь), със стар корен *тьнь (сече - къса) - Тинос, по който са тините - витините.



Българите са хем волъ, хем волкъ, хем орли - хора (ора). По тази причина княз Кроватон носи името на гетите - кровизи, а неговия син Аспарух на гета-гот Флавий Ардабурис АСПАР, име АСПАР - ИСПЕР по бог АС ПАР (арлилъ сълньце Перун), Испер по същия бог Уперьоне (Перьоне) - Испери (оперение), със значение Испрь - изпърви, изправи, горе - гори, "Този Горе" - Хорус, Херос (Хорос) - Перкон, със секира в ръка, самата слънчева секира.




Ние сме тези, създателите на всичко свято по света, наричани от чуждите - пел-арги (пел-арки), пали-шту, пеле-сети, познати още с имената си - пел-гари, пул-гари, пал-хари, вол-гари, волк-ари, балк-ари (валк-ари) - блак-ари (влак-ари), влъкъ - арилъ, същия бог Велчанос (Волканос) - Зеус (Загреус), Сагрей (сагарис - секира) - Сакар-Арис, съзвездие Голямо куче - Сириус, съкращение от Сотириус (сатър - сети), дръжката (държа) на съзвездие Орало (Исѣщи - секира), която съсича съзвездие Бик до съзвездие седемте Плеяди (Нисиади), седемте континента на богинята Земела съсичана от Морето (море, маре - Марис), по корен *миръ (свет - светлина, Светулен - Сетулен).












Самият бог Велчанос (вълк), е бог Сакар-Арис (секира орел), или вълк Сфинкс (сфиги - свива, давещ - удушвач) с главата на бог Велчанос пазещ трите ъгълъ - въгълъ (пирамиди) сочещи към съзвездие Орало (орел секира) и съзвездие Сотириус (Сириус) - сатър, Голямо куче, същия от печата на княз Тервел - Сакар-Арис (бог Велчанос), ковач на съдби (души - душа, дух - удуша).