Днес много хора не знаят, че думите банат (банъ) и павликени са много стари и древни думи, имена на наши богове. Едната дума е българска и фригийска титла по бог Бал, в името бал-хар (пал-хар), другата е по бог Сакар-Арис.

Думата банат е съкращение от фригийската титла банакатеи, съкращение банати (банъ), а другата - павликени, познати павликени още като паликени, по името на българите със значение секири (палики - пилици), име Па(в)ликени (палики - палици) с доложена буква В за звучност, досущ буки и букви, който египетски бог Букис (Бака), сиреч бики (бикъ, бликъ), още биги (богъ), е същия БАНЪ, корен банакати (*балакати) - банакатеи, със значение *говоря, по-точно - *казвам, сиреч - каза (казати), по корени *каса (касати), *коса (косати), *къса (секира - коса) - късати, бог Баал (Белос - благия) - Блегиас (Флегий), бог БагаЙО (блик огън йонец - млад бик), въведен в Египет от мизите - мешуеш, по асирийско мешеч (месеч), кападокийски мосочени (месечини), носещи името на същия Биги (Бики) - Менес (мино-тавър, Менес бикъ), наричан още Минос, речен маеонски бог Манес, по който са самите маеони (меони) - мени (мене-се), сиреч мизи ме-сеч.



Думата банъ (бая) няма само значение бая (говоря - казвам), а също значение бая (доста, голямо, великан), в думата ба-банка (ба-банак) - голям (великан), сиреч болий (балий) - големец, голям куп, в думата бал-тика (голяма секира), бал-сика. 

Разбира се, Вас ви залъгват, че фригийската буква F е В, а фрийската буква В е Б, в титлата БАНАКАТЕИ (ВАНАКАТЕИ) - БАНАКТЕИ. Буква В никога не е била Б, за да я причисляват римляните към тяхно Б (В), нито фригите са ромеи, още повече пеласги. Това важи и за англосаксонците, които дешифрират чужди езици, нагаждайки техните звукови стойности към техни букви, сиреч наши изконни букви и лигатури, занесени в техните земи от нас самите. Пеласгите, сиреч българите я изобразяват с главата на бикъ, бог Букис (Бака), наша втора глаголическа и руническа буква - Буки, по същия наш отец - месечина бик (F), след арилъ сълньце - АСъ (𐊛).

Буката Б (F) не е нито на фригите, нито на ромеите, нито на англосаксонците, а изконно българска (пелгарска - пеларгска) по бог Букис (буки - букви).










Буката не е нито линеарно ТО, нито фригийско В, а българско (пеласгийско) - Б (F), по бог Букис (буки), сиреч букви. Ето защо трябва да се направи пълна ревизия на дешифрираните български азбуки чрез англосаксонската глоса, които азбуки никога не са били разчитани.









Господин Шматарок Ви втълпява, че буква В е фригийско Б, което изобщо не е така, защото е по български *Впряг (двоен ярем) - *въ-прягъ (*въ-пред-зати), число Осем - 8, реално *Во-сему - 8 (восем - 8), съкращение "Сему" от именникът на българските князе - род "сему" Дуло.

Втълпява Ви също, че бука F е фригийско В, а е точно българска (пеласгийска) буква Б по бог Букис (Бака - Бага), Биги - бики (бикъ, бликъ).

In Egyptian mythology, Bukhis (Ancient Greek: Βουχις, Coptic: ⲃⲱⲱϩ, ⲃⲟϩ)[1] (also spelt Bakh and Bakha) was the deification of the kꜣ ("power, life-force", Egyptological pronunciation ka) of the war god Montu[2] as a sacred bull














Обаче той не знае нещо, което аз знам, че името му Павел (Серафимов), от Павльос, е по павликените, чиято стара форма е Пальос (паля), Паел (пал - пел) - паул, в името Пела - Пала (Пела-гония, Па[ф]ла-гония), от чиято гръцка измама Пафла(гония) - огон) се ражда името Пафла (Павла - Павел), с истинско име на земята - Палаика, името на пелгарите (белгари) с разместен данайски словоред - пеларги, морски народ палишту (палити), сиреч палики (палици - секири) - пелекос, изобразявани със секира връз глава, по своя отец Пал (Бал - балтия), Пел (Бел) и Гар (Хар - Херос) - Сакар-Арис, още в името пал-хар (бал-хар) - палещи орли - хора, сиреч пеле-сети (палещи сечи - секири).

Самите те се наричат помежду си „павликяни“ или на местното наречие „павликене“, „палкене“ (паликени) и „паулкене“ (пауликени), тъй като мнозинството от тях днес произлиза от българите павликяни (пелгари - паликяни, палики - палици, палишту - палити).






Palaica likely refers to the Proto-Slavic term *palica, meaning "staff" or "stick," often derived from palъ (thick stick) combined with the suffix -ica. It belongs to a family of Slavic terms referring to woody, rod-like tools and has Proto-Indo-European roots potentially related to splitting or pounding.
Wiktionary, the free dictionary
Wiktionary, the free dictionary
+2
Here is a breakdown of the etymology of palica:
Root: Derived from Proto-Slavic *palъ (a stake, pillar, or thick stick).
Suffix: Combined with the diminutive or noun-forming suffix *-ica.
Meaning: Historically implies a stick, rod, staff, or club.
Roots: Possibly stems from Proto-Indo-European *(s)pelH- ("to split") or *pelh₁- ("to stroke, to pound").
Context: It is not directly related to Latin pālus (stake) or palātium (palace), despite phonetic similarities.



Всичкo
Изображения
Видеоклипове
Кратки видеоклипове
Мрежата
Книги
Още
Инструменти
Английски
Български
Palaica likely refers to the Proto-Slavic term *palica, meaning "staff" or "stick," often derived from palъ (thick stick) combined with the suffix -ica. It belongs to a family of Slavic terms referring to woody, rod-like tools and has Proto-Indo-European roots potentially related to splitting or pounding.
Wiktionary, the free dictionary
Wiktionary, the free dictionary
+2
Here is a breakdown of the etymology of palica:
Root: Derived from Proto-Slavic *palъ (a stake, pillar, or thick stick).
Suffix: Combined with the diminutive or noun-forming suffix *-ica.
Meaning: Historically implies a stick, rod, staff, or club.
Roots: Possibly stems from Proto-Indo-European *(s)pelH- ("to split") or *pelh₁- ("to stroke, to pound").
Context: It is not directly related to Latin pālus (stake) or palātium (palace), despite phonetic similarities.
Палаика вероятно се отнася до праславянския термин *palica, означаващ „тояга“ или „пръчка“, често произлизащ от palъ (дебела пръчка), комбиниран с наставката -ica. Принадлежи към семейство славянски термини, отнасящи се до дървени, подобни на пръчки инструменти, и има праиндоевропейски корени, потенциално свързани с цепене или удряне.

Уикиречник, свободният речник
Уикиречник, свободният речник
+2
Ето разбивка на етимологията на палица:
Корен: Произлиза от праславянското *palъ (кол, стълб или дебела пръчка).
Наставка: Комбинирана с умалителното или съществително-образуващо наставката *-ica.
Значение: Исторически означава пръчка, прът, тояга или тояга.
Корени: Вероятно произлиза от праиндоевропейското *(s)pelH- („цепя“) или *pelh₁- („ударявам, удрям“).
Контекст: Не е пряко свързано с латинското pālus (кол) или palātium (дворец), въпреки фонетичните прилики.

Etymology
From Proto-Slavic *palica.

Noun
палица • (palica) f

stick
staff



Палика изобщо не е пръчка, а секира - кол (коло - колос) - со-колъ (сякъл), колосът слънце - секира (слънцето от Плиска със седем - сечемъ секири - 7), или цепя по името Сакар-Арис (Цакар-Арис), цепя - цека, сека, древна Палаика (Палика), крадена дума от гърците като - пелекос (секира), цикури (цекира - секира), сагарис (сакари).

Palaic is an extinct Indo-European language of the Anatolian branch, named after the region of Pala (or Palā) in Bronze Age northwestern Anatolia (modern Turkey). It is derived from the place name Pala + the English suffix -ic, referred to in Hittite as palaumnili, meaning "in the language of the Palaite".
Wiktionary, the free dictionary
Wiktionary, the free dictionary
+3
Key Details regarding Palaic Etymology and Origins:
Location & Origin: Spoken in northern Anatolia, likely near the later region of Paphlagonia.
Attestation: Found in cuneiform tablets from Hattusa, primarily used in religious rituals for the storm god Zaparwa.

Палайският е изчезнал индоевропейски език от анадолския клон, кръстен на областта Пала (или Палā) в северозападна Анатолия (днешна Турция) през бронзовата епоха. Произлиза от топонимията Пала + английската (?) наставка -ic, наричана на хетейски като palaumnili (палаумнили - пламнали), което означава „на езика на палатите“.

Уикиречник, свободният речник
Уикиречник, свободният речник
+3
Ключови подробности относно етимологията и произхода на палайския език:
Местоположение и произход: Говори се в северна Анатолия, вероятно близо до по-късния регион Пафлагония.
Доказателство: Открит в клинописни плочки от Хатуса, използван предимно в религиозни ритуали за бога на бурите Запарва.

Latin
Etymology
(This etymology is missing or incomplete. Please add to it, or discuss it at the Etymology scriptorium.)

Pronunciation
(Classical Latin) IPA(key): [paˈliː.ka]
(modern Italianate Ecclesiastical) IPA(key): [paˈliː.ka]
Proper noun
Palīca f sg (genitive Palīcae); first declension

a town in Sicily

Произношение
(Класически латински) IPA(ключ): [paˈliː.ka]
(съвременен италиански църковен) IPA(ключ): [paˈliː.ka]
Собствено име
Palīca ж.д. (родителен падеж Palīcae); първо склонение

град в Сицилия


„павликене“, „палкене“ и „паул-кене“


This is proximate in time to the Indo-European invasion[17] of the Anatolian/Lesser Armenian region of Palu/Palua

Това е времево близко до индоевропейското нашествие[17] в анадолския/малоарменски регион Палу/Палуа





Етимология
Несигурно: Сравнете санскритската परशु (paraśъ, „брадва“) и осетинския фӕрӕт (fжrжt, „брадва“), което сочи към късна, диалектна протоиндоевропейска дума като *peleḱu-, която не изглежда да е местна формация. Този етимон често се счита за скитащ се термин, с сходство с акадския 𒁄 (pilakku, pilaqqu, „дървена дръжка; вретено, арфа“), който самият той произлиза от шумерския 𒁄 (balag, „дървена дръжка; вретено, арфа; вероятно разцепено парче дърво или дървен клин“); сравнете арабския فَلَقَ (falaqa, „да се раздели“) и πέλεκκον (pelekkon, „дръжка на брадва“). Това е накарало някои да предположат, че протоиндоевропейските термини в крайна сметка са заимствани от акадския или друг семитски източник. Фърне посочва βέλεκκος (belekkos, „вид пулс“), което предполага предгръцки произход.



Няма шумери, акадци, гърци или ромеи, всичко е на пелгарите, пулгари, палхари, наричани с разместен словоред от едни етиопски фъфлещи данайски цигани - пелаРги (пелаСги), които още са павликени, сиреч - паликени (палики - палици, секири), познати и като палишту, още морски народ пеле-сети (палещи секири) - пелгари (белгари). 


Сами се сещатате вече, че бог Запарва (за-първи) - испрь (из-първи, горе - гори, оре - орел), по който е името на княз Исперихъ, е бог Пари (Перо) - Перон (Пеон - Аполон) - Сури (сукури), бог Сакар-Арис, сиреч Саг-Арис (Сак-Арис, Сок-Арис, Сек-Ер), Сакрей (Сагрей) - Загрей, Загреус със съкращение Зеус, Запарва - Загрява (Сак-Ара), нали?

Българите павликени (пелгари - палики, паликани - великани), са същите онези, по които са се наричали целите Балкани - ПелаРгия (ПелаСгия), сиреч Пулгара земя (Pulgara land) - Bulgaria (Blug-Aria), Блага Ария, Балга Ария, Балта Ария (балтия арилъ), Бал и Арис (Харис), в името Бал-Хари (Пал-Хари).


Има време за неверниците - родоотстъпници. АСъ лично ще се смея последен. Хубави почивни дни!