Българите са раждани от много умни и мъдри майки, на които носят гените. Освен мъдри ба-щи, имат и мъдри ма-ти. Носят гените както на бащите си, така и на майките си. Майката е свята и е за цял живот, като това важи и за отвъдния живот. Обаче има и такива, които са майце-продавци, или такива, които без да се замислят, ще продат майките си за шепа хриса (злата), които злата в отвъдния живот не струват нищо. Българската майка носи името Амба Дули (майка дели), сиреч майка секира, дело (доило) - работа, рабъ (робъ), която ражда ражбъ  (рожбъ), носеща още името - Родия (Радия) - радост, сиреч Родина (Радина), позната и като Арина (Раина - РадиНа), по която е святото име на земята ни Ария, днешна Блъг-Ария, чиято мъжка форма е Арий (Аринъ) - РайНЪ (Радй-НЪ), който наричаме още Райчо, чийто преРАЖДАЩ се ДУХ (безкрайността), носим в личното си местоимение АС (ЕС, ИС, ОС, УС, ЪС, ЮС) - 𐃏, техни слънчеви чада АС (ари-лъ сълнъ-це) - арки лъчи силни.

















.











.

Символът, руническа българска лигатура АС (𐊛О - 𐃏), не е нито шумерска, нито египетска, нито на техните роби - данайци, нито на техен клон евреи (ибрици на Ибрахима), нито ромейска, а изконно пеларгска (пелгарска) - белгарска. 


Пъпът, който авно не забелязахте, сиреч пътя през първите девет (9) месеца от нашия живот, е от същата ДА-МАТИ (ДА - даваща съгласие) - майка, сиреч ДЕВА (девети), позната и като данайска ДЕ-МЕТРА (Дева Митра), даващ Миръ (светлина - Светулен), бог Марис (Арис), или Деметра с двата коня (конь и коньць, начало и край), в случая изобразени 2 по 2, бог Арис (Соли) - АС.







Онзи по-горе на мизийската (месеч - ме сече) - монета, име по бог Монту - Менес (месечината) - минотавър (Минос бикъ), е бог Сакар-Арис (секира арилъ, Загреус, Сакрей - Сакер Арис), изписан на турски - Сиккелер (по река Сакария), същия бог Соли, солнъ - сълнъ, сълньце в умалително число, слънцето със секира в ръка от ромейската монета.

Sokar (/ˈsɛkər/; also spelled Seker, and in Greek, Sokaris or Socharis) is a hawk or falcon god

Сакер (Сакрей - Загрей), сиреч Загреус, съкращение Зеус (Сеус - секус), сиреч Сетус по корен *сети (сечи), свети (цвети) - Светулен, който е същия бог Соли (Сакар-Арис), представен от данайците за баща на Арис, който всъщност е едно и също лице. Той не е бикъ (Монту - монета, Мент - монет, Менес - Мневис, Букис - Бака, Бакикос), а орел, който държи орел на рамо - (Ра - Ара), рамѣнъ (силъ - силнъ, сълнъ - сълньце), името на вечния град - Рама (Рома) - Румен (зачервен).

Той е още бог СаБа-зис, поредната фалшификация на бог СаМа-зис, сиреч Сама-жич (само жечко - жич), асирийски, ас-сирийци по бог АС-Сури (АШ-Шур, Ахура) - арилъ сълньце су[ку]ри (хура - Херос) - орел, слънчев бог Сам-ас (Шамаш), с последователи слънчеви хора - сам-сиях (само-сияещи). Той е също и акадски слънчев бог.

Shamash (Akkadian: šamaš[a]), also known as Utu (written 𒀭𒌓; Sumerian: dutu, literally "Sun"[2]), was the ancient Mesopotamian sun god.

The Shamsīyah were a tribe or sect of sun-worshippers in northern Mesopotamia, concentrated in the city of Mardin (in modern south-eastern Turkey)









Самазис (Сабазис - Севазис), Зеус - Загреус (Сакрей - Сакейр), сиреч Сакер, Сокер, Сакарис, Сакар-Арис (Цакар-Арис), по морския народ тджекер (Tjeker) - цекер, от планина Сакар до Загора (Закор - Сакор), познати хора още като закару (сакару) - [Zakkaru people, mentioned by the Egyptians. Zakros and the Minoans], деца на Сакар-Арис и Минос (Манес, Менес), слънцето и месечината, е още бай Илия (Соли), сиреч поредната данайска фалшификация от С-илия (силъ - силнъ, сълнъ - сълньце), бог Силенос паст-рокъ (пазител време) на Дионис (Бакикос - Монту, Менес - Мневис), глинен Колос (коло - колело) - *Илъ, калъ (колъ - коло) - колона.

Севазис е още бог Св (Севтус - Сетус) - *свт, свет (сет), сети - сечи, свети - Светулен, епитет на същия Сакар-Арис.




Изображението на Зеус (Сеус - Секус), е още изображение на Орфей, поредната фалшификация от Орей (Арей), досущ Пафла-гония по Палагония (Палаика - палика, палица - секира), която още е по Пела (Пелагония), по името на павликените (пафли-кените) - паликени (пелекос - секири), наричани още българи (пелгари) - павликяни (паликяни - палики), сиреч палишту (секири), със секира на глава и в ръка, по своя отец секира, познати още като пелаРги (пелаСги), разместен словоред от пелгари, пулгари, пал-хари (палещи орли - хора) - паликяни (секири хора - орли), павликяни. 










Орфей (Орей) - орфос (орос), е същия бог Марис (Арис), с две орлови пера из глава, или ТриОН (три той) Зарезан (секири), поредната данайска фалшификация Три[ф]он Зарезан, в случая Херос Перкон (Мадарски конник) - бог Арис (свети Георги, горе - гори, оре - орел) - Орей (Орфей).












Или бог Перкунас съответствие на Зеус, бог Перуна, казано Перон (Пеон - Пеан), бог Аполон (полон - пелон, палон) Сури (сукури), Суранос (Уранос), мъж на Гея (Земела) - Ги, или Жемина (Земина) и Перкунас, със син Менес (Бакикос - Дионис), бог Перкос (Херос Перкон), по който са Пиргос (Пиркос) - Перкос, Пергам (Перкам), Пирея (Перея) - бог Перо, Перикон (Пер-перикон), с най-стара земя Перки (Перкос), позната още като Ария (Арис), бог Перки познат като титана (секира - отец) Фюркос (Пюркос) - Перкос, титан Япет (ярък път) - пронизващ, Апет (Апия), гигант (гигантско слънце) - Орион (Орало), съсичащ газейки морето майката Земля, гонещ седемте ѝ континента (плеяди - нисиади), или море (миръ - светлина), свети (сечи), сече - Землята (Земела). Херос Перкон (Арис - Марис) със секира в ръка, съсичащ майката Земля, която напоява земята (змията) с водичка.





















Освен, че морето носи името на бог Марис (Арис), *миръ (светлина, свети - сети, сечи - секира), другото име на бога е Песейдон, сиреч Поте-даон (път ден), като корен *ден (даон) произлиза от корен *дьнь, сиреч *тьнь (сеча, късам - коса), *тьнѫ, *тьнеши, тенеше, денеше, днешен. Или път секира (поте-даон), със значение маре (мира) - свет (светлина), сет - сети (сечи - секира).


Орфей (Орей), е същия Орало (Орион), чиито орфически кън-иги (начало огън) - иго (гнетъ, огнетъ), са захванати с руническа и глаголическа буква О (ᛟ, Ꙋ)) по орелъ, спомената с български руни.











Символът е отбелязан и за съзвездие Орало и Бик, при които
българското значение е, че орелът оре заедно с бикъ (бликъ).

Буквата няма нищо общо с бик, а с формата на орелъ от българските руни.




Значението на символът - 𐠏 ⲓҮⲓ 𐰋, е: И ИГИ О, или: иго (ярем - 𐠏), иги (огън - ⲓүⲓ) орел (𐰋), ярем огън орел, който оре със съзвездие бик. Или просто - и огън орел.










Цялата орфическа (орическа), аресова (ересова) - мистерия, се състои в това, че слънчевия орлов дух се вселява в тялото (*тьло - тело, теле, основа, твердо), или хваща телето (телото) за рогата (*тьло - твердо, основа), като е свързано с нашето безкрайно прераждане, докато нашите светли отци (слънцето и месечината) бъдат живи.























Вече съм писал за буквите, опростения линеар в земите на Палиштина по пеласгите (българи) - палишту, 1700 - 1000 години пр.н.е., откъдето финикийците и данайците се сдобиват с буквите, леко щипнати. По същото време 1700 години пр.н.е., там са открити и едни златни странички от едни орфически кънижки, с едни много познати букви и лигатури върху тях. Съвпадение? Не. Просто е удобно да се крият най-вече от нас българите, защото те са изконно български, свързани с нашата вяра и богове.  Името Палиштина (Балистан) е поредната фалшификация от Бал-тина (голяма секира), което е сродно на името Балтика по бог Баал (Ма-гог), по същите българи (балтии), със стара земя Палаика (палика - палица, секира). Нашите земи Палика (секира), Балтина (голяма секира) - Палтина (Палиш-тина, Балиш-тина) - Балистан, с народ пеле-сети (палещи секири), са все български имена на българите, а орфически мистерии няма, защото никой не се е допитал до изконните творци - нас българите, пелгари, пулгари, палхари.

Хубава седмица!