Когато княз Пресиян е написал думите: Който и да търси истината, Бог вижда, който и да лъже, Бог вижда. На християните българите направиха много добрини. И християните ги забравиха, но Бог вижда.


Той е бил също толкова пестелив, колкото: „И ний сме дали нещо на света“, от одата „Паисий“ на Иван Вазов, част от „Епопея на забравените“


Едни и същи думи повтаряни през вековете, за да не се "забравят никога" от българите, за което сме им благодарни вовеки. Точно Паисий пише за аномалията, че българите се покръстили насилствено, а после за почти век се върнали към древната си ересова (аресова) вяра. По времето на княз Пресиян, България вече е била на три морета, която не е дала това и онова на християните и света, а всичко за каквото могат да се сетят. Това са: богове, писменост, език (индо-европейски), култура, религия и вяра. Писмеността не обхваща само Индия, Египет, Гърция, Рим, Мезоамерика, но и Китай, Япония, които китайски символи са изключително пеларгски (пелгарски), сиреч пеласгийски. По-късно японците ги приемат като свои, гонейки местното европейско изконно население, като голяма част от тях се смесва с него. Ето защо руснаците не дават нищо на японците, а руснаци са потомци на българите (пеласгийци), знаейки много добре кои сме ние, без да го признават. Всичко се знае, но по-голямата част от света се прави на: ни лук ял, ни мирисал.

Евреите не правят изключение, данайците също, полагайки новата си религия върху основите на българската (пеласгийска) вяра (*варъ - горещина, зной, жаръ, аръ, недоразбрали (мистерията), щото тъй им е удобно.

Нито Пасха е тяхно име, нито Великден е християнско име.

Пасха, песах е директно свързана с наименованието на нашите древни отци пазители - пасях, пастуха, пасти (пазя), която дума евреите свързват с кръста от кръв полаган на вратите, когато Госопъ Богъ покосил египтяните. За онази кръв от агнетата (огнените) по вратите и стените.

Гледали сте всички филма, нали?

Самата българска дума *кровь (кръв), има значение покровител, крило, покрив, покривка, чийто български (пеласгийски) език е познат като *карвана (карбана) - кровен (кръвен), директно свързан с нашата дума кур-бан (петел-орел пазител). Куръ (петел) и кора (хора) - орел, имат общ корен покровител (крило - крия, крива - курве). А това, което ползват евреите с кървав кръст по стени и врати, кървав кръст по лицата, е крадено отново от българите. Освен покровители петел и орел, друг такъв е пьсъ (песъ) - куче (вълк).











Думата пасха (пасух - песах) е директно смъкната от българите и има значение пасях, пастуха, пасти, песъ (пазител - покровител), по който кровъ (кровь) произлиза думата кростъ (кръст).


Глаголът pāsaḥ (פָּסַח) се споменава за първи път в разказа за Изхода в Тората, и има известен дебат относно точното му значение. Общоприетото предположение, че това означава „Той подмина“ (פסח), във връзка с Бог, който „подминава“ (или „прескача“) домовете на евреите по време на финала на Десетте египетски бедствия.

Светнали Ви българи?

Има и още!

Става въпрос и за еврейския празник Сукот, сиреч българска дума секат, по българския бог Сакар-Арис, същия.

Празнува се чрез построяването на временни колиби на открито, които наричат суки (сука в ед.ч.), в които ядат в продължение на една седмица. Празникът съвпада с узряването на плодовете, с което се бележи краят на земеделския цикъл. Отбелязва се на 15-ия ден от седмия месец, тишрей. Празникът завършва със Симхат Тора (Радост заради Тората).


Това е множествено число от думата „сука“ (סוּכָּה), произлизаща от корена сакак, означаващ „покривам“ или „защитавам“. Празникът чества Божията защита над израилтяните в пустинята и събирането на реколтата.

Точно защита е, сиреч... щи-тъ (секира този), корен *щи (ща, щъ, щеть), искам - исѣкам, сакам, сака - сека, по богът слънце орел секира - защитник, щитове във формата на слънца или криле на орли.



Сега нека видим и българското име Велик-день, който е по името на бог Велканос (Великанос) - Волканос, като се касае за двете светила Дионис и Арис (мрсечина - слънце), или корен *велъ - *волъ (бикъ - бликъ), също во-линтос (въ излива), още кан-ос от българската титла кан-ас, кан-ес, сиреч кон арилъ (орелъ) сълньце, още биги (бики) - Богъ (блик огън). Пеларгската, сиреч същата пелгарска титла е уна-кан-аси (унец - юнец, кон арилъ сълньце).




Бог Велканос (Великанос) е смесица между двата бога - светила пазители, който носи червена коса, цвета на слънцето и месечината (кървава - огнена). Същия Арис и Ладо (единодушно) с копие на рамо (рамѣнъ - сила). 





Бог Велканос (Великанос), орел - волъ (волкъ - песъ), е защитник на трите пирамиди, дума по бог Пира (Пера) - Перкос, с фараони (пара-они), сочещи пирамиди към същия бог (съзвездие) Орало (Орион) - Исѣщи (𐅡сѣщи - секира) с трите звезди в колана (коло - колело). Или триглав Херос Перко (Арис), триглаво наше съльце орел - секира.

He was also depicted with a bull. At other times, Velchanos was depicted as an eagle.

Той е изобразяван и с бик.[14] В други случаи Велкханос е изобразяван като орел.












Няма пак много да обяснявам, че великденското аице в червен кървав цвят е по кървавото (горещо) слънце, а символите по него са ересови (аресови). Кокошето (курица) аице, всъщност трябва да е орлово, по нашия жарък отец слънце орел - секира (кръст).
























Евреите и християнчовците (златните), гледат много много празника да не се застъпва с този на Херос Перкон (Светулен Георги, горе - гори, оре - орел), че да не лъснат глупостите за евреина Йешуа, син на Господъ (слънце) и Богъ (месечина), каквито сме всички ние.


Весели празници - християнчовци неверници! Те тъй, с чужда българска пита, богове, символи, имена, помен правите. 

И да не забравите, че името Валканас (Валкани), Бал-кан-АС (Бал-кани), е по същите тези богове, единодушно в името Вел-кан-ОС (Вели-кан-ОС), Бели-кан-ОС, Кан-АСъ Биги, Уна-кан-АСи.