Българите ще продължават да ги лъжат, защото са изконните предци на тирсените етруски, които са същите тирас със земя Тирас, засвидетелствана в библията, като се касае за едни и същи хора, леко фалшифицирани, за да не излезе истината, че етруската писменост, всъщност е тракийска (тирсенска), които етруски златни листи и книги, всъщност са тракийски, същите таблички (златни листа) и орфически златни книги. Име Орфей фалшифакиция от Орей (Арей). За тирсените ясно пише, че са деца на пеласгийците, с по-старо име пеларги, разместен словоред на българите - пелгари, пулгари, палхари (палещи орли хора - секири), палишту (палити, палики, палици - секири), пеле-сети (палещи сечи - секири). Всички техни деца носят името - секири (коси, дуло - дели, балтии, цекери, сатъри и т.н.) по своите светли отци - богове мѧ-сѣчина (мѧ сече, мене - Менес секирата) и сълньце (Сакар-Арис), като точно името са-търи (са бик) - са-туро (са-тири), е същото огледално на Тури-ас, Тири-ас, Тере-ас, предводител на тирас, тирси, тире-ни, тир-сени, познати и като скити (секити - сечити), сиреч сака (сека), тъй наречени траси (тир-аси), познатите Ви тра[в]си, които са гетите скла-виги (секла виги) - секира биги (богъ), или Тирас (Тиреас, Тереус), син на бог Арис (Япет, Яфет). Тур (бики -  биги) и АС (арилъ сълньце) - Господ-АРА (Арис), или Бакикос (Тур) и АС (Арис Слънцето - секира),

Старото име на Тур-АС (Тир-АС), сиреч Тракия, е именно Перки (Перги - Пелги) и Ария, сиреч Пелги-Ария (Пелг-Ария, Пел-Аргия - Аркия), същите пелгари, пулгари, палхари, с разместен словоред пеларги. Или пелги (белги - блегии) и арии, споменатите блегии (баргави) и арии в Индия, които съставят името блег-ари (блъг-ари).

Господин Шматарок се опитва да Ви втълпи, че тирсените (етруски) и тирсите (траки) са различни хора, като в тирсенския език имало не-индоевропейски думи, 50 на 50. Това са лъжи, защото тирсенската (тракийска) писменост се чете грешно по латински модел.

Два века преди да се появи тирсенската (тракийска) писменост, имаме - мизийска, меонска, фригийска, ликийска и карийска, като Херодот споменава, че всички те са братя тракийци, сиреч тирси, същите тирсени. Говорим за едни и същи хора с една и съща писменост. И, за да не се разбере, че траките, които реално са тирсите (тирсени), западнаците заради гърците измислят лъжата, че траки (тирси) и тирсени са различни хора, а самите траки (тирси) били безписмени. Точно гърците крадат буквите от пеласгите и финикийците (хети - канеси), предци на траките (тирси). И тъй като вече е фалшифицирана заблудата, че траките са безписмен народ, заради данайците, правят така, че тирсите да не са тирсените, тъй наречени тирени (етруски), които носят едно и също име, и които тирсени тръгват към апенините от земите на траките (тирси).


Сами разбирате, какъв отвратителен буламач е сътворен с децата на българите - тирси (траки) - тирсени (тур-ас), заради едни етиопски данайци и едни маври ромеи, които носят българско ДНК, или българи, северни гърци (вулгари - волгари) и италианци, които носят едно и също ДНК - пеласгийско, сиреч пеларгско - пелгарско.

Изяснява ли Ви се картинката?

Нека проверим дали всичко е така, както съм го написал!

Име на гръцката фалшификация Тракия, е Тирас (Тираз), чието име е същото на тирсените (тирени) - етруски.

Йосиф Флавий употребява Тирас в 6-и капител на неговите юдейски древности, в която описва наследнците на Ной като даващи имена на народите. Той дава за пример Тирас, който владее тирасите, които гърците наричат траки.

Също и в Етимологията на Исидор Севилски (9.2.31) се намира изразът:

„Thiras, ex quo Thraces; quorum non satis inmutatum vocabulum est, quasi Tiraces“.

„Тирас, от който произлизат траките; чието име не е съвсем непроменено, сякаш Тирак“.




Опитват се да Ви втълпят, че Тиреас (Тереус) на Арис (Япет), е нещо по различно от Тирсен (Тирен) на Атис (Арис), същия Тирас на Яфет (Япет) - Арис.

Големи дебили и мошеници са оказионна-та, нали?

Ο Τηρέας υπήρξε μυθικός βασιλιάς των Θρακών. Ήταν γιος του Άρη

Тиреас е бил митичен цар на траките. Той е бил син на Арис

In Greek mythology, Tereus (/ˈtɛriəs, ˈtɪərjuːs/; Ancient Greek: Τηρεύς, romanized: Tēreъs) was a Thracian king, the son of Ares

В гръцката митология Тереус (на старогръцки: Τηρεύς, романизирано: Tēreъs) е тракийски цар, син на Арис.

Dryas was a son of Ares and a brother of Tereus. But according to Hyginus" Fabulae, he was also called the son of Iapetus ("the piercer"), probably an epithet of Ares.

Дриас е син на Арис и брат на Тереус. Но според „Фабулите“ на Хигин, той е наричан и син на Япет („пронизващият“), вероятно епитет на Арис.

Tiras (Hebrew: תִירָס‎ Ṯīrās) is, according to the Book of Genesis (Genesis 10) and 1 Chronicles, the seventh and youngest son of Japheth in the Hebrew Bible.

Тирас (на иврит: תִירָס‎ Ṯīrās) е, според Книгата Битие (Битие 10) и 1 Летописи, седмият и най-малък син на Яфет в еврейската Библия.



Всъщност Тирас (тирси), Дриас (одриси), Лидо (лидийци) - бог Ладо (люди), Манес - Менес (маеони - меони) - Минос, Месеч (месечини - мизи) - Менес (месе - маса), Бригу (бриги - блиги) - Блегий (блегии) - фриги, са различни епитети на бога месечина Дионис (Бакикос), седемте разкъсани части (европейски племена) на Дионис, седем (седемъ, сетемъ, сечемъ по 7 секирата) на бог Сакар-Арис (Япет - Яфет).

Всички те са едни и същи хора, като етруските (турси) - тирсени (тирени), са същите тирси (тираси - тираки) , познати и като тур-ас, с огледална форма са-туро (сатъра - секира) - сатири, последователи бикове на Бакикос (Дионис), сиреч бог Сатурн (сатъра) - Турас (Тирас),  Турсен (Тирсен), бог Кронос (Кромос) със сърп (месечинен) в ръка, корен *съКоронъ (съ-Коромъ) - време (съ-коро, скоро), бог Бромиус (брѣмѧ), сиреч Вромиус (врѣме), казано бог Кронос, син на бог Уранос, етруски бог Сури (сУранос), име Сури съкращение от Сукури (Сакар-Арис), познат още като Аполон Суранос (Уранос), Пеан - Пеон (Перон - Перун) - Суранос (Уранос), Херос Перкон - бог Сакар Арис (Ара - Ура).

При хетите е познат и като бог Кумар-би, разместен словоред от Крума-би (Курума биги - бики) със сърп в ръка, по който е името на ншия княз Крума (Кромос), или месечината, която затъмнява бог Тешу-ба (тешѫ - сеча, секира бога), слънцето секира Сакар-Арис, по който е Тесалия (тесало - сече, сети - свети), бог Марис (миръ - свет, светлина - сети), сиреч секира море (маре), който бог Тешу-ба е мъжка форма на етруската богина Тесан (теса - тесати, сече - секира), която пък е етруската богиня Секуритас (секури - секира), по която е думата секюрити (секира), сиреч щи-тъ (защита), по български корен *щи (ща, щъ, ще - щеть) сакам - сака, исѣкам (искам) - сѣка. 


Всички имена на богове по-горе са изконно пеларгски - пелгарски, тоест белгарски с български изконни корени. Етруската богинята Секуритас (секира) е етруската богиня Тесан (теса - тесла, секира).

В римската митология Секуритас е била богинята на сигурността и защитата

В етруската религия и митология Тесан е богинята на зората. В Етрурия тя е била почитана в пристанището Пирги в Цере, където е бил посветен на нея храм и е била разкопана единствена поредица от „антефикси на зората“. Тя е приемала жертви редом с бога на слънцето Усил.

Всъщност бог У-сил, грешно се чете от О-сил (осияти), български корен *сила (сия-лъ - сияещ лъч, сиелъ), името на нашето сълньце (сълнъ - силнъ) - Сакар-Арис, Силенос паст-рокъ (пазител на времето) - Дионис (Вромиус) - време. Слънцето, пазител на времето (вренето, варенето - варемето).

Ромеите грешно предават нашата глаголическа и руническа буква О (V) като У, а гърците като И.




Богинята Тесан (теса - сеча), сиреч Зора, по-точното ѝ значение *сеча (теса - тесати), сиреч корен *сети (свети). 

Бог Нетонс, а не Нетунс, също е българско име на бога, имащо значение - *нетьлѣние (нетленност - безсмъртие).

В етруската митология Нетунс[1] е бил бог на кладенците, по-късно разширено до всички води, включително морето. Името „Нетунс“ вероятно е сродно с това на келтския бог Нехтан и персийските и ведическите богове, споделящи името Апам Напат, може би всички базирани на протоиндоевропейската дума *nйpōts „племенник, внук“. Ако тази теория е вярна, етруските може да са заимствали умбрийското име *Nehtuns (римският Нептун,[2] който първоначално е бил бог на водата).

Нетунс е споменат върху черния дроб от Пиаченца, бронзов модел на овчи черен дроб от трети век пр.н.е., използван за гадателски обреди, наречени харуспиция, като Neθ, съкращение от пълното му име.[3] Като бог-покровител, неговият профил, носещ кетос (морско чудовище), се появява на монета от Ветулония,[4] около 215 – 211 г. пр.н.е.; той е придружен от тризъбеца си между два делфина.


Богът Осил (Усил) с представка О или У, има значение сияние - същност (ипостасъ), материя (митра - мира), сиреч светлина.









Друг етруски бог с българско (пеласгийско) име е Сетлан (Светлан), сиреч сети - свети, бог Сакар-Арис (Светулен, Велчанос, вълк-орел Сети), познат още като Волканос, български (пеласгийски) - Велканос, богът на ковачите в българския род Куви-Арис (ковач Арис, Велканос-Арис), чието име Кути (ковати - сека, режа),  носят гетите (гутеи, гути, гетули) - кутеи (кути). Велканос - Зеус (Загреус), Сакрей (Сак-арей) - Сакарис (Сагарис). Същия с копие на рамо от печата на княз Тервел (тревил), Тервень (тревен).

В етруската митология Сетланс е бил бог на огъня, ковачницата, металообработването и като цяло на занаятчията, еквивалент, макар че имената им нямат обща етимология, на гръцкия Хефест, египетския Птах и ​​римския Вулкан. Сетланс е един от местните етруски богове. В етруските изкуства Сетланс може да бъде разпознат по инструментите си - чука и щипците на ковача, и по пилеуса или коничната шапка, която носи.






Бог Велканос (Светлан - Сетлан, Осил - Усил) е бог Куви-Арис (ковач Арис), с епитет Светулен. Негово друго име при етруските е Тинос (Динос), сиреч ден, по корен *дьнь (тьнь), *тьнѫ (сечи, сети - свети), ден светлина (свети - сечи).


Негова жена е богинята Уни (Юнона) по български корен *уница (юница) - млада крава, сиреч уностъ (юностъ) - младост, аргоска бигиня месечина ЙО, съкращение от йоница (крава) - Исис (кравата Хатор, Сатор - сатър), по която е Йоницко маре (Йонийско), също съзвездие Сотис, съкращение от Сотириус - сатър Сириус.



Етруските, турас (сатур, сатъри - сатири) - богове, се оказват български, сиреч пеласгийски, които пеласги (пеларги - пелгари) са предците на тирсените (тирас) - траки. Тирси (траки) и тирсени са едни и същи хора, деца на българите, а орфеевите книги са тракийски, сиреч български - пеласгийски.

Името все повече се свързва с рода пеласги. Херодот ги поставя в Крестония в Тракия, като съседи на пеласгите. По подобен начин Тукидид ги споменава заедно с пеласгите и ги свързва с лемнийските пирати и с предгръцкото население на Атика.

Някои предполагаха, че са пеласги, мигрирали там от Гърция, докато други твърдяха, че са местни жители на Централна Италия.

Изводът е, че Хеланикус е вярвал, че пеласгите от Тесалия (и косвено от Пелопонес) са били предците на етруските.



Точно така, пеласгите (българи), палишту (секири), пелесети (палещи секири) са предци на етруските (тирси - траки), познати още като сатуро (сатъри - секири) - сатири, чиито етруски златни накити са с пеласгийски, сиреч български загар, или сатур (са бик), върху чиито рога има 7 листно цвете (свете), сети (сечи), наше слънце със седем секири за лъчи, или български герб по името ни.

Сатирите не са никакви африкански данайски кози на козарите от Африка - гърци, а бикове на Дионис (Сатурн), блъг-ари (блак-ари), вол-гари (вол-ари, воло-вари)














Весел Ви Велик-ден по бог Велканос (Велик-анос) - Сетлан (Светлан) същия Арис с орлово слънчево аице (червено - огнено), чието име Пасха (песах) 10 века пр.н.е., е по българските корени пазих (пасих), пасти (песа), пазити (пасити), чиято кръв (кровь - покровител) по врати и стени е пазела уж евреите от египетските богове, сиреч български богове - пазители. Голям цирк, нали?

Нали се сещате вече какво означава думата ПОСТИ по корен ПАСТИ (пазя), ПАС[ТУ]ХА? 








П.П.

Тините (секири), са същите витини (секири), разени (режещи) етруски (сатъри - секири) - сатуро (турас).

Етимология и произход:
Корен: Произлиза от праславянския корен *tęti (сека, режа).
Смисъл: В старобългарски език тьнѫ (или тѩ - съкратена форма) се използва в контекста на рязане, сечене или разделяне (често с оръжие или инструмент).
Сродни думи: Свързва се с по-късни славянски варианти като украинското ви́тина (изрязвам) или старинни фрази, свързани с „път сечащ“.
Фонетика: Формата тьнѫ показва носова гласна (ѫ - голяма носовка), която в развоя на езика се преобразува, а глаголът влиза в корена на думи, свързани със сечене.
Някои алтернативни исторически интерпретации свързват този корен с митологични действия като „сечене на пътя“ или светлината (свързано с ден, тень), но основното езиково значение остава „сека/режа“.

HETRURIA, HETRUSCUS , Vide supra Etruria. Също както и при
HIЕROSOLYMA, vide infra lerusalem. На мен Етрус ми звучи и като Етър,А Ишкур като Искър,както и С(к)ити/Скудра като Шкодра..😃 Между другото,попаднах на едно руско клипче,в което се казваше,че в музея на Етруските не допускали руснаци и българи.Не знам дали е вярно това. Когато имам време чета Вашите неща.Харесват ми!