Никой не иска да пише и говори за во-истината, за да не обиди едни хора с една крадена религия и вяра от българите, яко редактирана!

Щом е рекъл Господъ и Богъ, нека да съм АС. Дори от ТЯХ не се страхувам, защото знам добре, че точно ТЕ ми осветяват пътя.

Някой е втълпил на българите, че Пасха (Великден) е еврейски празник, зародил се в Египет преди 3200 години. Той няма нищо общо с Йешуа (Исус Христос) 1200 години по-късно, син на Богъ, каквито отъ-рокъ (от време - врене) сме всички ние - врящи деца.

Името Пасхата директно е крадено от морския народ Секира, Секира Богъ - Скла-Виги (секла виги - биги), по който е право-скла-вената религия и вяра, право (прьво - първо, изпърво, горе - гори, оре - орел) - Первун (Перун), скла (секла), вена (вение - клон), орел секира клон (Сакар-Арис и Дионис - дървото) - Господъ и Богъ (единодушно), в името сла-вени (сила вение) - сълньце клон (слънчев - силен, клон - вение).

Морските народи Секира Богъ са: пеле-сети (палещи сети - сечи, секири), познати още като палишту (палишти, палити, палики, палици - секири) от Палаика (Палика), познати още като пеларги (късно пелаСги), разместен данайски (еврейски) словоред на името пелгари, пулгари, пал-хари (палещи орли хора - секири), за които пише самият Раковски преди 150 години, но нашите продажници от БАН се правят на: Ни лук яли, ни мирисали.

Другите носят името мешуеш, чуждо предаване от мешеч, сиреч месеч, капаТо-кийски (капте - kapte, минойци) мосочени (mosocheni) - месечини, със столица Мазака, същите мазики (амазиги - амазонки), със съкращение МѦ (ма, ме, мене). Ме-сеч (ме сече, мене сече, азъ сече), плюс корен *инъ в МѧСѣчИнъ, а не грешното представяне МѣСѧчИнъ, защото такива български корени *мѣ и *сѧч няма, а те са изписани така за заблуда към всички нас - българите. Месеч е името на мизите (маса - маша, мешеч) бог Менес (Минос, Манес), които реално са българите, деца на пелгари - пеларги, със земя в 4-ти век Мизия, също и Вулгария, име Вулгара споменато в 4-ти век от римляните и като Пулгара, което по-късно се използва от англичаните в 9-и век, но и на български герб с вол и орел (кръст) - огнени, орел яхнал волът за рогата, в името вол-гарь (вол-арь, воло-варь).

Друга Секира Богъ е морския народ - шекелеш, чуждо предаване от секелес, моравски (марски) - секули, също сикели и сикани от стров Сикелу (Сицилия) с формата на секира, съсечен от Апенините от бог Марти (морето) - Марис (Арис - арилъ), гигант Орион (Орало - орелъ), секелес деца на същите пелгари - паларги.

Друга Секира Богъ е морския народ - тджекер, чуждо предаване от цекер (секер), по египетски древен бог Секер, Сокар(ис), Сакар(ис) с неясен египетски произход, по който е местността Сакар, име по планина Сакар, дом на цѣкарския (цѣСарски) орел, име на местния Върховен Господ-АРА - Сакар-АРА (Арис), Цакар-Арис, по който са морския (марски - арски) народ - цекер (секер), познати още и като закару (zakkaru), сиреч сакару от планина Сакар, фалшифицирани на текери от тсекери (цекери - секери) - цекури (тсекури - τσεκούρι), тъй наречени секули (сикели), по които е името на нашия княз Ал-цеко, Ал-секо, Ал-цекурс (ала секира) - Al-tsikurs.

Същите тези морски народи от 15-и век пр.н.е., са познати три века преди да се спомене за първи път името евреи на стела в Египет, в лето 1213 пр.н.е.

Точно те гонят евреите и техен клон данайци от Египет, по времето на династия Осоркон (О"Сури-кон, орел сури - сукури с кон) - Херос Пер-кон, сиреч двадесет и първа династия, през която вече зануляват Египет, който пък по-рано създават в 3-о хилядолетие, до идването на птолемеите масе-дони (мизи - долиони).

Самият Сфинкс (сфиги - свива, свита - света), е изображение на пелгарския - пеларгски бог Велканос (Великанос), познат при етруските (тирсени - разени, секири - сатуро, сатъри) като бог Волканос, още Сетлан (Сети), сиреч Светлан, епитет Светулен на бог Арис.

Сети (сечи) - свети, името на бог Сетус, изписвано още Светус (свт - swth) - све-тух (све-дух).

Изписван е още сув-тих (*sūtiẖ [ˈsuw.tixʲ] ), сиреч сву-тих (сву-дих), светъл дух. Той е същия *пас[ту]ха (пазител) пред трите пирамиди, който евреите предават на пасха[ту] - пасха[та].

Пасхата или Песах е свещен празник и духовна прослава, включваща всички аспекти на културата и живота на еврейския народ. Празник, който отбелязва свободата, припомняйки за бягството на евреите от Египет и откупа от робството.

Той е свързан и с други два важни празника: жертвоприношението на агне, което напомняло как намазването на праговете на вратите с агнешка кръв спасявало първородните деца на Израел от Ангела на смъртта, и празника на безквасните хлябове в памет на храната, която евреите яли, за да оцелеят в пустинята по време на бягството от египетско робство.

Агнето (огън) е директно свързано с бог (Агни), същия Херос Перкон - бог Сакар-Арис, орел слънце секира яхнал кон. По неговата кора (хора) - кровь (кръв - покровител), е всичко създадено от нашия род - народ. Той е още бог Кан-даон (кон давон - вълк), бог Арис (Орион - Орало), познат и като *пьсъ (песъ), по който е думата пасити (пасти) - пазити, пазя (пася), пасях (пазѣх) - песах, същия Зеус Давос, съкращение от Загреус Давос, Закреу (Закару - Сакару) Давос, Сакару Давус (секира давеща), Зеус Тавлиос (Давлиос) - Zeщs thaъlios, “Zeus the strangler? (Phrygian god)”), Phrygian δάος (dбos, “wolf”)..


Същия празник Пастуха (Пасхату) - пазител, е Петльоден, с която куръ (петел) кръв, се мажат стените, вратите, ъглите и покривите (покровители), за да пазят хората от беди. По куръ (петел) - хуръ, кора (орел) - хора, е кур-бана от петел, и пелгарски - пеларгски езикъ карбана (карвана) - аудан (дан - тан) секира, кървава секира (загар - червен).

Евреите нарич още техния Бог - Шабак (Shabach or Shabak), който Божий Вой, реално е Сабак (сабака - песъ), който в Марвел Вселената за "Черния Адам" е представен като асирийски демон Сабак (Sabbac), в случая Шазам (Сазам), разместен словоред по бог Самас (Самаз) - слънцето, сиреч Шамаш (Shamash), същия Самазис (Сабазис - Сабакис), по който е деня Сабато (Савато) - 7, който е бил и при нас като Слънчев ден (Sunday), разместен заради християнството - исторически засвидетелствано, познат сете-мъ (сече-мъ) - седе-мъ, денят на Секирата Сълньце (сети - свети), в който се седи (сети - сечи) и не се РА-боти, денят на бог Ра (Ара), без дело ( без работа), дело (дели - секира), който ден Не-деля, буквално означава не-секира (не работа). Или същия бог АС ДУЛИТО (арилъ сълньце - делити).

Реално, по старо му, седмия (сети - сечи) ден, е по бог Сети (Свети), Сетих (Светихъ) - Сетус, същия бог Сабака (Сабат).


Яйцата (аице), аисе (исе - Исус, ице - аице), е по същия бог - орел слънце секира, слънчеви орлови яйца. Името Христос е директно смъкнато от Херос (орел), а Исус от Исе (Ице) - аисе (аице), което име Исус Христос има значение Яйце Орлово. Името Христо (Ице) има значение Орел (Аице), а не гръцко злато. То, аицето орлово, на нашите празници е заменяно с кокоши (курица - покровител), чието име куръ (пѣте-лъ, пеещ по лъчите), курица и кора (хора) - орел, носят общ корен.


То е изобразявано с Бакикос (бик Дионис), много преди християните и християнската религия.









Това орлово гигантско яйце по бог Сакар-Арис (Арило - Орало, гигант Орион) - слънце, ръчкано от бог Бакикос, е същото открито с Мадарския конник (бог Арис). Тук не става въпрос за никакви щрауси, а за айцето от снимката с бог Бакикос (Дионис), също Мадарски конник (бог Арис - арилъ) - гигантско Сълньце (силно аице).






Българите по-късно го изобразяват в реалните му размери около 7 сантиметра, като цялата митолигия е тръгнала от самите нас. Аице (аисе), е нищо повече от българското местоимение АСъ - АС (𐃏), Арилъ Сълньце (арък лъч - силен), като яйчицата са най-силния естествен протеин за човешкото тяло.





Разбира се, на нашето яйце е изоброзен и орел, заедно с руните, отдавна разчетени от мен, в ползу Българския Родъ, а онези от БАН ви лъжат с някакви примати - тюрки, а църквата с еврейски християни. 



Същите данайски християни от дановото еврейско коляно, лъжат българите, че само хората имат души, което изобщо не е вярно. Всички земни твари на Господъ и Богъ имат души и тела, а те не напускат Земята след 40-ят ден, а остават вечно на Землята (Земела), прераждайки се в нови тела.

Разбира се, църквата, за да скрие най-голямата лъжа от света, че Пасхату (Пастуха - пазител) е ересов (аресов) празник на българите, те често гледат да не съвпада със Свети Георги (Мадарски конник) - бог Сакар-Арис (Херос Перкон), за това го слагат на близък до него ден, като в повечето случаи съвпадат в един и същ ден със Свети Георги (пазителят), защото е един и същ празник на българския покровител - пазител (пастуха), Господ-АРА спасител (съ-пасити, сълньце пазити). Думата "пости" има значение (пазя) - пасти, или хора които се пазят да не ядат месо, наричани чисти (кисти).

Весел празник на всички заблудени български овчици!