Докато някои хора не виждат по далеч от носа си, ще продължават заблудите, че първите европейци са дошляци на Балканите (Валканите), някъде около новокаменната (неолитна) ера. Самата дума ера (хера), е щипната директно от данайците или директно от етруската (тракийска) богиня Ерис, сестра на бог Арис, който още е етруски бог Ерос (Херос), по който корен *ераме, е името на бог Ерми (Хермес). Ерис е женска фирма на бог Арис (Ерос), сиреч Херос (ари-лъ - арък лъч).

Етимология
Уленбек и други го смятат за сродно със санскритското रमते (rбmate, „да се успокоя; да се наслаждавам; да правя секс с“), литовското rimti („успокоявам се“), готското 𐍂𐌹𐌼𐌹𐍃 (rimis, „спокойствие“), от протоиндоевропейското *h₁rem-; гръцката дума би могла да произлиза от различно разширение *h₁er-h₂- от оригиналния корен *h₁er-. Бийкс оставя етимологията неизвестна, така че той плахо предполага предгръцки произход.

Pronunciation

IPA(key): /й.ra.mai̯/ → /ˈe.ra.mɛ/ → /ˈe.ra.me/
Verb
ἔρᾰμαι • (йrămai)

(with genitive)
to love (usually of romantic/sexual love, usually of a man)
(of things) to passionately desire, lust

Ерми (Ераме), Хермес (Хераме, хера-мъ - орел мен, азъ), разбира се, е същия бог Арис, представен Ви за различен от него бог, както много други богове, които всъщност са епитети на бог Арис (Арило, Ярило - слънцето). Меркурий е също Марку, епитет на Арис. Миркурий е още българското име Мирко със значение "СПОКОЙСТВИЕ", МИРЪ (свет, светлина), или "Почивай в Мир", Спокойстви в Мир" (светлина).

Всичко това нямаше как да Ви го обясня и да Ви просветля, ако ние не бяхме много древен народ, положил основите на Стара Европа, която Европа, реално Еропа, е богинята Ерис - ПАзителката.


Въпреки че е бил свързван предимно с Меркурий, Визуций понякога е бил свързван и с римския бог Марс, тъй като в Галия е открит посветителен надпис на „Марс Визуций“ и Визуция, женският еквивалент на Визиций.

Визуций също не е много Визуций, а Висукиус (високо), или Марис (свет, светлина) - Високо (Mars Visucius"). Познат от българския род Ерми-Арис, също Сакар-Арис (Цакар-Арис) - същото, но и Куви-Арис, до един епитети на нашето "Жарко Сълньчице - Секирка".


Именно Куви по корен *кове (куве), сиреч ковати (кувати), корен *кути, по който е коренът *кут-се (куче), е името на гетите, познати в Африка като морски народ - гетули, но и още по-древните кути (гути), кутеи (гутеи), които историци не смеят да свържат с европейските народи, за да не лъсне истината, че гетите (ковачи) унищожават акадците в края на 3-то хилядолетие пр.н е., а след това владеят Шумер няколко поколения. Те са директно свързани с другия народ, който се крие от всички нас и носи името Закара, морския народ закару (zakkaru), тъй наречени тджекери (tjeker), чуждо предава на името цекери (секери), по същия египетски (български) бог Секер, Сокарис, Сакарис, сиреч Сакар-Арис, по който е още местността Сакара, планина Сакар, пустиня Сахара на Сетус (кути - кучи) - секира, река Сакария (Сагариас) - секира, още планина Загрос, която е по местните Сагарианс (секири), същите закара (сакара) - кути (гути), сиреч кучета (ш-*тенец - секири), корен *кути (кова), със значение реже (сече) - коса (*власъ).


Става въпрос за бог Велканос (Великанос), Велчанос (Величанос), велик - величина, етруски бог Волканос, познат етруски ковач още като Сетлан (Светлан), български корени *сети (свети) - сечи, дублетна форма цвети, цветове (светлина), секири.

Смята се, че името Загрос произлиза от сагартийците (или загартите), древно индоевропейско, иранско племе, което е обитавало планините. Племето е споменато в староперсийския език като Асагарта и от гръцки историци, като е възможно планинската верига да е кръстена на тяхно име.

Всъщност името не е Асагарта, а АС-Сакарта (арилъ сълньце - АС, секирата), АС-Дулито (арилъ сълньце делити), орли слънчеви секири (хора слънчеви секири - Aš-šб-kar-ti-ia). По тях е планина Загрос по бой Загрей, който е бог Сакар-Арис - Сагрей (Сакрей), сиреч Сак-Арей (Цак-Арей), Зак-Арей, по който е името Закария (Сакария) - Захария. Аси-те в Шумер са аси-те в Скандинавия, които са българските АСъ (арилъ сълньца).

Сагарийците (секири), по които е планина Загрос, са същите закара (морски народ - закару) - цекер (секер), същите гети (гути - кути) - секири (ковачи), познати и с античното си име скла-виги (секла виги, секира биги - богъ).

Ancient History (Tjeker/Sekkar): The Zakkaru (often spelled Tjeker or Sekkar) are identified as one of the "Sea Peoples" mentioned in ancient Egyptian records, particularly in the Report of Wenamun, where they are associated with the city of Dor. Some references also link the name to the Minoan civilization and the palace of Zakros.

Древна история (Тджекер/Секар): Заккару (често изписвани Тджекер или Секкар) са идентифицирани като едни от „морските народи“, споменати в древноегипетските записи, особено в Доклада на Уенамун, където са свързани с град Дор. Някои препратки свързват името и с минойската цивилизация и двореца Закрос.

Същите Закару (Цекер/Секар) са гутеите (кутеи) - Закара, всички предци на мидийците (медийци), като медите са потомци на същите гети (кути), сиреч скити (секити, сечити), сака (сека), с отец Зарто-шта (залто ща - щеть, щить, ща - иска, исѣкам, сакам - сака), Златна Секира, сире Зарату-стра (залату сатъра), Златен Сатър, същото.

The Guti (/ˈɡuːti/) or Quti, also known by the derived Gutians or Guteans, were a nomadic people of West Asia, around the Zagros Mountains (Modern Iran) during ancient times.

Гутите (/ˈɡuːti/) или Кути, известни още с производните им имена Кутийци или Гутейци, са били номадски народ от Западна Азия, около планините Загрос (днешен Иран) в древността.




Техен е езика тохарски, сиреч токарски, същите *цекер (tjeker) - секар, закару (закара), познати и като текери, морски народ *ткр (tkr - sea people), като тохарския език (токарски), сиреч текерски, е цекерски (секерски), езикът на секирите. Познати са още със съкращенито *скл (skl - sea people), сиреч секели (секли), скла-виги. Те всички са деца на пеласгите, по-ранни пеларги, разместен словоред от пелгари, пулгари, палхари, пал-хари паликяни (павликяни), палещи орли хора палики (палици - секири), познати и като палишту (палити, палики, палици), още морски народ пеле-сети, палещи сети (сечи) - секири, деца на Сети (Сетус), изписван още Светух, епитет Светулен (Сетлан) на бог Сакар-Арис.


Секирите българи не са били само в Египет, но и в Шумер.


Гетите (кути) кутси (кучи) - ш-тене (сече, къса - щенец), са същите давос (вълци - давити), изписвани от ромеите даКос, по своя отец вълк-орел Сакар-Арис (Кан-Даон), вълчи и орлов дух, който притегля душите в подземното царство, или нестинари вълци играещи в жаркото орлово огнище (бащино огнище) - гнездо (гнето), валкари (балкари - блакари). Сет изобразяван като вълк, но и с орлова глава, който е още Хорус (Херос).






Ето защото княз Аспарух носи името на гета-гот Флавий Арда-бурис Аспар, а баща му, на гетите кровизи (покровители, покрив, крило, кръв) - Кроватон (Крова-Тъ, покровител този), познат още като КурТъ (пѣте-лъ този, пеещ по лъчите този). Те всички са слънчеви секири, деца на своя отец Сълньце Секира - Ари-лъ (арък лъч), който е още бог Ворей (Борей) - Орей, богът на ветровете, който вятър (вети), произлиза от корен *витини (тини) - секира, или вятър - секира.


Местни български племена - секири!

Пеле-сети (палещи секири), палишту (палити, палики, палици).

Цекери (секери), текери (текри - тевкри), закару (сакери) - закара.

Дии, дини, тини, витини (секири), ден секира - сети (свети), *дьнь - *тьнь (тьнѫ).

Мизи, ме-сеч (мене сече, азъ сече - секири).

Секелес, секули, сикули, сикани, сака, скити (секити) - секири, скла-виги (секла биги) секири - Богъ.

Турас (тирас), сатуро (сатъри) - секири, познати още като расени (разени) - режещи.

Три-реси (три рези) - три режещи (секири), трери.

Три-бали (три - балти) - три балтии.

Серди, среди (срежи).

Кути (гути) - секири, гети, хети (кети) - кути, кути-гури (секири горящи).

И т.н. и т.н.


Всичко започва не преди 9000 години на Балканите с дошляци, а преди милион и четиристотин хиляди години, когато нашите предци са изрязали (изсекли) първите резки (руни) върху кости (косити, сече - реже), кости сечива, вървите познати на света. Така се разждат чертите и резките, най-древните букви и лигатури познати на света, които българи до последно са изсичали по камък и метал, след костите.







АСъ знам много добре чий син съм, дете на Сети (Сечи) - Свети (Цвети), същия Ара, по който е думата аруже, оруже, оръжие, ръже - реже (резати). А Вие мили българчета? 

Не за друго пуснах последната снимка с българските руни!

Хубава седмица заблудени слънчеви секирки!