За лъжите няма оправдания, а тази за Троя е една от най-големите, създавана някога.

Знаем от старите автори, че най-старото име на Троя е Тевкрия, по митичен първи цѣсар (цѣкар) Тевкрос. Неговото име също е данайска фалшификация от Текерос (Тсекерос), цекури (тсекури) - секира, отново гръцко предаване на името цекери (секери), морски народ тджекер (tjeker), египетско предаване на името от цекер (секер), по които е египетския бог Секер, Сокарис, Сакарис, с неясна египетска етимология, по който е местността Сакара, гробница на египетските фараони, гръцко предаване от пара-они,  името на бог Паро, Перо, Перон (Перун) - Пеон (Пелон - Апелон), същия български (пеласгийски) бог Сакар-Арис (Цакар-Арис) от мортагоновия род, замаскиран от мошениците БАНичари на Чакар-Ар. По него са планините с български имена Пирин и Сакар, или планина Сакар (секира) с древно име Мастейра, поредната фалшификация от Мадейра (Мадара), сиреч... шумерски бог с българско (пеласгийско) име - Мардук (Мартук) - мъдрия, в случая бог Мартис (Марис) - Арис (Мадара). Същия морски народ тджекер (цекер - секер), е познат още като *ткр (текери), но и като *скл (секли, секели, сикели, сикани), но и като закару (zakkaru), сакер (saker), гутейски (кутейски), гетски закара (zakхara) - сакара, в края на 3-то хилядолетие пр.н.е., унищожили акадците и владели Шумер няколко поколения, познати още като сагарийци (сак-арийци) - секири арли (арки лъчи), по които е планината Загрос (Загарос) - Сакарос, предци на мидийците (медийци) - сака (сека), скити (секити, сечити), гети скла-виги (секла виги, секира богъ). Те стигат чак до Индия познати там като сакара, по които е божествената дума *сакара (Sākāra), сиреч сакра (чакра). Всички долмени по света са тяхно дело, като първите са от Сакар планина, Мадейра (Мъдра), свещената планина на българите - секири.

Троя носи най-старото име Цекерия (Секерия) - Тсекерия, до река Сагариас (секира), позната още като Сакария, в областта Палаика (палика, палица) - секира, името на пеласгите с по-старо изписване - пеларги, разместен данайски словоред от пелгари, пулгари, палхари (палещи орли хора - секири), името на българите, познати като морския народ - палишту (палишти, палити, палики, палици) - секири, още морски народ пеле-сети (палещи сети - сечи, секири), носещи секира на глава и в ръка, по своя отец Сакар-Арис, слънцето секира.

Името тръгва от Балканите, достига до Шумер (Сумер, Кимер, Гимер), до Индия - Брама (Болг и Брем), също и Египет, през което време пеласгите, сиреч българите (болги) - белгарум (пелгарум), булгарум (пулгарум), подчиняват всички народи по света. Изобразявани тджекери (цекери - секери) с пеласгийски лик, тъй като се касае за едно и също име на едни и същи хора. Троя е носила най-старото име Сак-Ария (Сек-Ерия) по българите секири.


Тевкрите според древногръцката митология са народност населявала древна Троя.

Вероятно са част от т.нар. „морски народи“ в надписите на фараона на Древен Египет - Рамзес III. [1] Според други данни названието им е секер или зекер или още и чакара. 

След разрушаването на Троя се преселват в Кипър (където после били подчинени и асимилирани от елините) и в Палестина (където се „разтворили“ сред филистимляните).

Тевкър (гръцки Tευκρος) в древногръцката митология е:

Син на речния бог Скамандър и нимфата Идея. Счита се за първия цар на Троя. Земята, която после се нарича Дардания (а след това и Троя), се наричала Тевкрия на негово име. Дъщеря му Батия се омъжва за Дардан и след смъртта на Тевкър, царството започва да се казва Дардания. По-късно троянците наричат себе си тевкри.


Народът Заккару: Някои изследователи свързват името със Заккару (или Тджекер, още Сакер), морски народ, идентифициран в египетските записи (по-специално надписите Мединет Хабу на Рамзес III) като един от „морските народи“, заселили се в Левант (при Дор) в началото на 12 век пр.н.е.



Името Заккару (или Закур, Закур) е предимно от семитски/арабски произход, корени се в трибуквения корен z-k-r (ذ-ك-ر), който означава „да помня“, „да споменавам“ или „да отбелязвам“. Тълкува се като „този, който помни“, „съзнателен“ или „този, който споменава“, често носейки конотации на благодарност или признателност.

Библиотека „Мъдрост“

Библиотека „Мъдрост“
+1
Ключови етимологични и езикови връзки:
Семитски корен (z-k-r): Споделя корени с еврейското zakhor („да помня“), угаритското ḏkr и акадското zakārum („да назовавам/споменавам“).
Арабски произход: Често произлиза от арабското име Закир, което означава „този, който помни“.
Вариантни асоциации: Името е тясно свързано с името Закария (Захария), което означава „Бог помни“.
Съвременна употреба: Често се среща като фамилно име в Сирия, Ливан, Алжир и Мароко.


Има един голям проблем, че името Закара (Сакара), е споменато хиляда години преди името евреи и 2000 години преди арабите, което реално значение на Закара (Загара) - загрява, Сакара (секира), има значение - секи, сечи, сети (свети) - светлина, име на българския бог Светулен (Сетлан) - Сетус (сети), ковач *Кути, епитети на българския бог орел слънце секира - Сакар-Арис (Мадара), загряващо сълньце (сеилъ - сиялъ, сияещ лъч).




Името скла-виги" (секла, секира богъ), има значение именно - светлина блик огън, а името Сакара, Цакара, Закара, е изконно българско (пеласгийско), на същите тези - сакери, цекери (текери) - закару, с лик на пеласгийци, сиреч българи, носещи българско изконно име.




Името произлиза от планина Сакар и река Сакария, по българския отец Сакар-Арис (Цакар-Арис), познат още като Загреус (съкращение Зеус), сиреч Сагрей (сагарис) - секира, Сакрей (Сак-Арей) - секира (сакария) - арилъ (арък лъч), по който още е най-старото име на Троя - Текерия (Секерия, Цекерия), сиреч Сек-Ария (секира - арък лъч), българско слънце със седем секири за лъчи.








Създадена е още заблудата, че отец на Тевкър (Текер, Цекер, Секер), е бог Скамандър, чието име е поредната фалшификация от Скандар (Сикандар), Искандар (Исѣкан-дар), като коренът - *скам от ан-дар, произлиза от *сака (сека) - сакам (скам), от името Аре-каса-дара. Познат е още като Ксант (Касант), каса (късати), къса (сече), коса (секира) - косѧти (ко-сати, ко-сети, ко-сАНти, ко-сЕНти) - *ко-сити, гръцко *ко(п)се (сече) по българско *коса (копа) - сече.

Тевкър (Текер, Цекер, Сакер), е още бог Тешу*ба (тешѫ) - секира бога, същия Сакар-Арис, по който е Тесалия (тесало) - сеча, тесла (секира), гръцко *таляса (море) - Марис, миръ (свети, сети - сечи) - Тесало (Тешу-ба), която женска форма е богинята Тесан (секира), още богинята Секуритас (секира), дума *секюрити (защита, щить), сиреч *щеть - искам (исѣкам), сакам (сака - сека) - секира (светлина - *сети).

В етруската религия и митология Тесан е богинята на зората.[1] В Етрурия тя е била почитана в пристанището Пирги в Цере, където е бил посветен на нея храм и е била разкопана единствена поредица от „антефикси на зората“.[1] Тя е приемала жертви редом с бога на слънцето Усил (усиялъ).



В римската митология Секуритас е била богинята на сигурността и защитата.



По "Него" е още Касандра (касан-дар), новото име на Палене (А-пелон) - Аполон (Пеон - Перон, Перун), древна Блегра (блегара), сиреч белгара (пелгара), наричана от чуждите Флегра (Плегра), епитет на Арис Блегра, Арис Блегурос (белгурос - пелгурос).

Всички имена са български, сиреч пеласгийски, пеларги = пелгари, пулгари, палхари.

Смята се, че името Тевкър е свързано с името на западнохетския бог Тарку (източнохетския Тешуб) - индоевропейският бог на бурите.

Името не само е свързано, а се касае за едно и също име на един и същ бог на бурите (Борей - Ворей) - ветри (вети - витини, тини - сека) - секира, върти-ни (движи ни в кръг), бог Перкунас (Херос Перкунас) - Сакар-Арис.

Етимология и произход:
Корен: Произлиза от праславянския корен *tęti (сека, режа).
Смисъл: В старобългарски език тьнѫ (или тѩ - съкратена форма) се използва в контекста на рязане, сечене или разделяне (често с оръжие или инструмент).
Сродни думи: Свързва се с по-късни славянски варианти като украинското *ви́тина (изрязвам) или старинни фрази, свързани с „път сечащ“.
Фонетика: Формата тьнѫ показва носова гласна (ѫ - голяма носовка), която в развоя на езика се преобразува, а глаголът влиза в корена на думи, свързани със сечене.
Някои алтернативни исторически интерпретации свързват този корен с митологични действия като „сечене на пътя“ или светлината (свързано с ден, тень), но основното езиково значение остава „сека/режа“.


Оказва се, че Троя (Таруиса - Вилусия), носи древното име Сек-ерия (Сек-ария), сиреч Тек-ерия (Цек-ерия).

Самата дума *сети (свети) - сечи, има същото значение *сетя (съзнание, памет, сетива), "Светла Памет" (мъдровати) - миръ.


Докога със заблудите и лъжите, скъпи българчета - секирки, сиреч блещукащи светлинки?


АСъ тепърва започвам, защото знам още много други скрити от нас - нещица, които много скоро ще разберете и видите, а представителите шарлтани и безродници в БАН, луди ще ги направя, макар те самите да са луди, пишейки разни луди неща за нашия произход откъм Алтай и Персия, на които лично сме повлияли преди повече от 7500 години.

Нали вече се досещате, че токарския (тохарски) език, всъщност е текерски (цекерски, секерски), казано български езиКЪ?

kuśinne/kucanne, производно на kuśi (kuci), което е име на династия и държава в Таримската котловина, познати от китайски и тюркски източници под формата kušan

Кусани (къса) и Токхари (текери, цекери, секери), е едно и също нещо.

Хубави почивни дни!