Царете Севт, изписвани още Сетус, носят изконно българско - пеласгийско име. Дали ще е сети, севти или свети, значението е едно и също, сече - светлина. Това е епитет на нашето слънце със седем (сече-мъ, сете-мъ) секири за лъчи, което число 7, е секирата орел слънце - сечемъ (сетемъ), руническа буква Ер (Хер) малък - 7, половинка от Ер (Хер) голям - Δ.

Всички царе Сетус носят името сети, свети, сечи, изобразявани като Мадарския конник - Сакар-Арис (Цакар-Арис), секира орел.

























Всички познати оружа (аружа) - реже (разати - резати) са по бог Сакар-Арис (Ара) - секира орел. Те произлизат от секирата - долабра (съкращение лабрис), сиреч дулито (делити), епитет на същия бог АС Дулито (арилъ слънце делити), Ра-ба (ара бога), дума работа - дело (дели), български род Дуло (Доило), сиреч дѣла (дꙗла - дела) - сече.

Etymology
Inherited from Proto-Slavic *děliti (“to divide”), from Proto-Balto-Slavic *doyl-, from Proto-Indo-European *dʰayl-, *dʰoyl-. Cognates include Old English dǣlan (English deal) and Lithuanian dailyti.



Мечът по-горе, чието име скалме (секал ме, мене - азъ), е познато още като сика (сека).

Possibly from Proto-Albanian tsikā (whence Albanian thikл, "knife"), from Proto-Indo-European ḱey- ("to sharpen") possibly via Illyrian.[2][3] According to the Dictionnaire des Antiquitйs Grecques et Romaines,[4] the name Sica comes from Proto-Indo-European root sek-, meaning "to cut"

Възможното албанско *тсика, е българско цика (сика), които илири са българите (пеларги, пелгари, пулгари, палхари) - исторически. Шиптърите от Азия, дошляци с османците, нямат нищо общо с илирите българи (пеласги).





Гърците наричат сика (скалме - секал ме) - копис, чието име отново е българско, досущ сагарис (сакарис), още пелекос по българска палика (палица).

Копис е по български корен копати (сече), производна скопи (сече) - реже, сако-пи (съко-пи) - сеча (сека), по който корен е град Скопие (скопи) - сече (секира). Думата копие (скопие) има значение - секира (лъч).

Гърците от Етиопия отново си присвояват спартанците, които нямат нищо общо с данайците, а са деца на лелегите - пеласгийци, чието оръжие е *копис (скалме - сика), спартанци родени от зъбите на змея на бог Арис, по-сяти на аресовите полета, корен *полъ (реже - секира) - половина (раз-деля), поле - съсечена земя, по което поле е името на поляците, един от скла-виги(те) - секла виги (секира биги - бога) родъ, от българската секира слънце - 7. Други такива са сърпите (секири) - сърби, руси (ружи) - роси (рожи), блъгари (плуг-ари) - плугове орли, палики (палици), пеле-сети (палещи секири) и т.н., за които ще направя отделен пост.

Копис се споменава в Египет, преди някой да е чувал за данайци, носено
от фараон (парао) Сети, син на Рамзес I, баща на Рамзес II, по името на бог Сетус (Светус) - Сети (сечи). Български (пеласгийски) богове и имена. Добро утро!

Хопеш (ḫpš; също озвучавано „khepesh“) е египетски меч със сърповидна форма, развил се от бойни брадви. Стилът на меча произхожда от Западна Азия през бронзовата епоха[3] и е въведен през Втория междинен период. Хопеш става по-разпространен през Новото царство и често е изобразяван с царе в статуи и стенописи.










По копис е руската копейка (секира).

Мечовете *копис са развити от бойните секири не в Западна Азия, сиреч в Палаика (палица), а много по-рано на Балканите във Варненския некропол.







Та, дали бог Арис ще е съ копие (лъч), дали със секира в ръка, касае се за лъч - секира, слънцето секира (сети, свети, цвети) от българската розета (режа), със седем (сечемъ - сетемъ) секири за лъчи, без аналог в света (сета, сеча). Всичко е българско, но нямаме родолюбци българи - светила, читави в БАНана груп, посмешището БАН за всички българи.