Всички сте чели данайските глупости, които бил написал гръка Омир, който случайно не е грък, сиреч етиопски циганин (джипси, гипто - египто, гифто) - данаец, а с изключително меонски произход. Името Мир, с представка О, сиреч О"Миръ, което име е българско по произход и със значение "О Светлина (секира, сечи, сети - свети)," няма нищо общо с етиопското племе и геез език, роби в Египет. Дали Илиада не е една фантастична данайска приказка от 1001 нощ, редактирана векове наред, може да се разбере много лесно.

По какъв начин Омир е написал цялата тази налудничава история, граничеща с комиксите на Айзък Азимов за Трантор(ия), никой българин не си задава въпроса?

Омир бил писал за нещо минало преди 5 века, на какво? Според официалната казионна наука, по онова време не е имало писменост, още по-малко данайска. Като цяло гръцките надписи се появяват официално върху камък чак в 5-и век пр.н.е., но не и по-рано. Гръцки надписи върху камък от 6-и, 7-ми и 8-ми век върху камък няма. Представят се фригийски, меонски, мизийски, ликийски и карийски надписи от това време за гръцки, които някои от тях уж са разчетени в късния 20-и век от западналите псевдо-лингвисти, използващи чужди по произход писмености. Колко и те са разчетени, един Господ знае? Тъй наречена микенска писменост, линеар Б, която уж била написана за данайския език, е разчетена мошенически посредством шумерския клинопис - сричково, не откого да е, а от гръкомана Вентрис. Тази измама се случва чак в късния 20-и век.

Тук си задаваме въпроса, на какво точно е писал Омир и на какъв език? Пергамента е създаден много по-късно, или в 3-ти век пр.н.е.

Омир бил събирал историите за Троя от устни разкази, но на какво ги е записвал, на какъв език и каква писменост? Как точно данайците са разчели чуждата варварска писменост, като те не са разбирали нищо от нея.

До тук става ясно, че всичко в данайската Илиада е лъжа и измама, дори самото име. Името Илиада (Илуса), е директно редактирано от хетското Вилуса, което Вилуса е късна редакция от Вилусия. Името Троя също е късна редакция от Таруиса, като в хетските клинописи се твърди, че Вилусия и Таруиса са различни градове. Буламача става все по заплетен, тъй като града по-рано е носил името Тевкрия, който също е късна данайска редакция по морския народ записан като Текерия (ТКР), египетско предаване на морския народ Тджекерия по египетското записване тджекер (tjeker), записани още като сакер (saker), което е името на египетския бог с неясна египетска етимология Секер, Сокарис, Сакарис, онзи същия споменат от българския род Сакар-Арис, Цакар-Арис. За същите се знае, че носят още името Закару (zakkaru), изписвани още сакару, онези от остров Крит с град Закрос (Закарос), досущ Кносос от Коносо. Те се споменават в края на 3-то хилядолетие пр.н.е. в земите на днешна Сирия и Иран като народа Закара (Zakhara), познати още като сагарийци, изписвани още сак-арийци, по които са шумерските пирамиди със 7 стъпала (нива) - Зикурати (закарум, закара), високи 91 метра от всяка една от четирите страни, свързани с годишния календар от 364 дни, или 91 дни (един сезон) х 4 = 364 дни, същите като онези в Мезоамерика с по 91 стъпало във всяка една посока от четирите, или 364 стъпала. Едните и другите са правени от едни и същи хора носещи името - тджекери, цекери, секери, сакери, закару, закара, сакара, текери, тукари, токари, тохари, познати в Мезоамерика като "Толтекски Атланти." Едните и другите са изобразени с лика на пеласгийците, чието по-старо наименование е пеларги, видимо разместен словоред от пелгари, пулгари, палхари, за което споменава Раковски, носещи още името Палишту от Палаик(а), засвидетелствано име от новокаменната ера Палика, сиреч Палица, същите цекери, секери, закари, сакери, сакари, сагари със значение - секира. Познати още като морския народ пеле-сети (палещи сечи - секири), по който корен *сети е *свети, седем (сете-мъ, сече-мъ) секири на нашето уникално слънце без аналог в света, представяно в много чужди блогове за шумерско, тък като лъчите са представени като секири (Δ, 𐅡), същата форма на шумерските пирамиди - зикурати, закарум, закара, сиреч - секири (лъчи), в чест на Господ-АРА - слънчева секира (светлина).

„Някои казват, че пеласгите, след като са обиколили по-голямата част от обитаемата земя и са покорили по-голямата част от човечеството, са се заселили на това място и че поради силата си във войната са нарекли града си Рим.“

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Romulus*.html





Оказва се, че онези в Троя са изчезналите отново изневиделица пеласги (секири) от Палика, досущ траките (турас, сатур, сатър - секира), с редактирано вече от данайците име от цекери, секери, на текери, текри - тевкри, която Троя носи истинското име без редакция - Тевкрия, Текрия, Текерия, Цекерия, Секерия, сиреч Сакария в близост до река Сакария (Сагария), сакари родом от Сакар планина, който дом е на 3 часа с кон. Другото име Илион, е същата данайска фалшификация от Сили(он), слънцето - сълнъ (силнъ - силъ), в умалително число сълньце, слънцето секира намерено в Плиска, столица на българите със старо име Авова, по български корен *авъва (ба-ща, бога - ща, щет - щит, сака - сакам, исѣкам - секира).


Ако не бяхме същите пелгари (пеларги), пулгари, палхари, ас (🜨) по никакъв начин не бих Ви обяснил нищо от това, директно свързано с нашия древен език.

Тъй наречен Ахил (Акиле), чието истинско име на скита (секита) - сака (сека), е именно сАки-лъ (сечащ лъч, светъл лъч), предвождащ миръ-ми-донесъ (свети, сети - сечи, светлина ми донесе), споменати от старите автори, че са пелаРги (пелаСги), същите българи - пелгари, пулгари, палхари, 2500 - 3000 на брой. От едната страна са цекери (секери), от другата миръмидонесъ, всички българи по произход. 

Това означава, че Йоан Мала и Цеца са имали пред очите си исторически извори, които ясно са твърдяли, че ние сме мирмидоните пеласгийци, които в последствие изчезват. Също и пеоните, чието истинско име е пеРони (перуни), познати и като пеЛони от Пела (Пелагония), деца на същия Апелон (Аполон), Пеан - Пеон, бог Перьоне, титан Фюркос (Пюркос). Перони българи, пелони пеласгийци.


Ахил носи същия този щит (защита - секира), същата пеласгийска секира, на която с линеар А (български руни) - пише ЩИТААА (𐌙ⱵⰕ𐊛𐊛𐊛), с тройно ААА (троен кръст). Тук няма никакви данайски Вентрис(ови) - да-ма-те, а фонетично изписване с български руни щитааа, тройна лигатура на буква А (𐊛).

Никой не е разчитал линеарите, а ас съм разчел българските руни, посредством глаголицата и анатолийските езици, и мога да го докажа с последователност в писменостите ни, тъй като са няколко на брой.

Думата „щит“ произлиза от праславянската форма *ščitъ. Етимологично тя се свързва с праиндоевропейския корен *skey- или *skey-to-m, който означава „режа“ или „разделям“.







Оказва се, че Троя не е Троя, нито Илион е Илион, а Троя е Сакария (Такария - Текерия) - Секерия, а Илион е Силион, като се касае за слънцето сила - секира (светлина), сиялъ - сиелъ (сияещ лъч - секира), населена с българи (пелгари, пулгар, палхари) - палещи орли хора (секири).

Филолозите се опитали да транслитерират знаците на гръцки. Професор Хауг се опитал да преведе печата; той твърдял, че е прочел думите „ta.i.o.si.i.go“. Хауг вярвал, че това означава „на божествения Сиго“. Той твърдял, че божеството „Сиго“ се появява в имената на Сигеум, Скамандър и Сикион. Австрийският класически филолог Теодор Гомперц се опитал да дешифрира същия този надпис.

На троянския печат не пише данайски ТАИ О СИ-ИГО, а пише ТѦТИ О СИКО (баща осича, секира осича - осека).




Ето как българите живеят с някакви данайски фантасмагории от 1001 нощ десетилетия наред, а истината е коренно различна. Ас все още очаквам да открият масови гробници около Сакария (Троя), но такива няма. Все пак данайците ни заблуждават с някаква гигантска война водила се години наред, която уж е била между тракийци и тракийци, както дрънчи един господин Шматарок, а реално трябва да е била между пеласгийци и пеласгийци, българи сак-арийци (секири).


Българите докато къртят зимен сън хилядолетия наред, едни етиопски циганчета си присвояват техните заслуги. 


Ако има желаещи тюркомани, тракомани и персомани, нека ме оборят, ако им стиска. Пръц, пръц, лъжите и свободните съчинения свършиха!


Хубава седмица - българчета секирки, изконни троянчета! ;)