Името българи все по-често ще излиза наяве, като благодарение на AI то ще стане обществено достояние за всеки човек по света. Защо е важно това? Защото то е същото на най-древния народ обитавал континента Европа (Еропа - Ерис, Херис), дал името на континента Африка (Либе) и Азия (Аси). Това са пелаСгите с по-ранна форма пелаРги, видимо разместен словоред на името пелгари, пулгар, палхари. Други на Балканите и в Европа с това име - няма. AI ще направи това, което нашите чукундури от БАН не успяха, защото го крият за шепа чужди грошове.

Нашето име е вдъхновило дори Дейвид Карол Едингс, американски писател на фантастични романи. Негови творби се използват в Холивуд и серия от компютърни и мобилни игри.



Имената Полгара, Белгариад, Белгарион (Гарион), не са плод на негова си фантазия, а са извадени прецизно от исторически летописи.

Гарион е далечен племенник на Полгара Магьосницата и далечен внук на Белгарат Магьосника, въпреки че всъщност неговият произход е многократно отдалечен от тях, чрез другата дъщеря на Белгарат и сестрата близначка на Полгара, Белдаран, съпругата на Рива Желязната Хватка, първият крал (и основател) на Рива. Бащата на Гарион е Геран, каменоделец в сендарското село Анат и скрит наследник на риванския трон. Майка му, Илдера, е дъщеря на клан вожд от Алгария.



Името полгар (болгар), пелгар (белгар), пулгар (булгар), палхар (балхар), не е някаква гръцка, латинска или английска грешка, а това, че името ни в древността реално е звучало с буква П, а не с буква Б, като корен Пал е същия корен Бал, тъй както Пол е Бол, Пел е Бел, Пул е Бул. Корените са налице, но някои хора се правят на силно откачени!!!

За името пелгар не пиша ас, а е писал самият Раковски, който пък е знаел много преди всички, че кимериците не са кимерийци, а гимири. Какво ценно нещо е държал в ръцети си за българския род, никога няма да разберем.

Терминът „пелгари“ (пеласги-пеларги-пелгари) в контекста на историческите теории на Георги Раковски се отнася до опита му да свърже древните пеласги (местно предгръцко население на Балканите) директно с българите. Раковски предполага, че „пеласги“ е гръцка изопачена версия на името „Пелгари“, което той сравнява с „Българи“.

Ето разбивка на етимологията и теорията: Интерпретацията на Раковски: Георги Раковски (1821–1867), ключова фигура в Българското национално възраждане, пишейки, че пеласгите са предци на българите. Той вярвал, че пеласгите (на гръцки: Πελασγοί, още Πελαργοι) всъщност са пеларги (хора/скитници) или, в неговата формулировка, пелгари, форма, за която пише, че е свързана с „българите“. „Пелгари“ с равенство за „пеласги“: Раковски пише, че оригиналното име не е гръцкото „пеласги“, а по-скоро пелгари или белгари, свързвано с българските корени. Той предлага това, че българите са древното коренно население на Балканите, а не новодошли.

Алтернативни теории: В своите трудове, като например в изследванията си на фолклора, Раковски се стреми да докаже, че българите имат много по-дълбоко историческо, коренно присъствие на Балканския полуостров, отколкото е общоприето, свързвайки ги с древните тракийски и пеласгийски култури.

Раковски не е грешал, а е бил много прав. След него излизат ДНК изследванията, които потвърждават, че българите носят същото пеласгийско ДНК. Освен това се оказа, че българската титла канаси/канеси е пеласгийска по произход, по град Коносо и по хетите с пеласгийски загар канеси,  със столица Канеса. Също, че пеласгийската писменост, е същата на българските руни. Символите оставени по царски печати в Първото и Второто Българско царство са с особен пеласгийски загар. Оказа се също, че и самият герб на българите с бик и орел, е пеласгийски по произход, свързан директно с народностното име и съответни корени. Самият род Дуло и символ ⲓҮⲓ, също се оказаха пеласгийски по произход.

Според други изследователи, като например администратора на Българската група за генеалогично дърво, най-значимите части от българското население са от пеласгийски (предтракийски) и хаплогрупа I (европейски) произход.

таблетка TL Za 1, Новоминойска NM 1 - KANASI

Ето защо някои учени смело твърдят, че българите носят българско (пеласгийско) ДНК, а не тракийско, но българите бавно загряват с тези промити мозъци. Сиреч, българите си носят древно българско ДНК.

Освен името пелгари, имаме налице името пулгари изписвано от латински летописци, редом до вулгари (булгари). По-късно в 9-и век името се споменава от английски летописци, извадено от латинските извори. Малко преди това, името е изписано и като палхари, при наличие на буква Б в езиците. Името Пулгара продължава да се изписва и в по-късни векове върху българския герб с пеласгийски загар. Че защо? Защото е грешка, или защото българите са знаели нещо, което не е трябвало да бъде узнато от света, замазвано от враговете ни?






Всичко това дава обяснение, защо мизи, мирмидони, пеони, илири, даки, исторически са българи, като старите летописци пишат за всички тях, че са деца на пеласгийците (пеларги), сиреч... същите пелгари, полгари, пулгари, палхари. Няма нито един исторически документ, който да твърди, че българите имат нещо общо с тюрките и персийците, а буламачите бяха сътворени преди 200 години из хвърчащи теории, сиреч гнусни лъжи.


Нека сега да погледнем и латинския корен *полгарис, римляни създадени по българско име и *корен рамѣнъ (сила), от тъй наречени гръцки - пеласги (пеларги), занесли там и самата си писменост, засвидетелствани исторически.

Polgaris: Pollicāris е латинско прилагателно, което означава „на или принадлежащ на палеца“, произлиза от pollex („палец“) и наставката -āris (образуваща прилагателни, „-ary“). Буквално се превежда като „отнасящ се до палеца“, често използван за описание на елементи, свързани с размера на този пръст. Етимологична разбивка: Pollex (латински): Палецът. -āris (латински): Наставка, указваща връзка или принадлежност към.

Традиционно се свързва с праславянското *palьcь („палец“), с контаминация от латинското polleō („да бъдеш силен, могъщ“) (оттук pollex, а не *pōlex). Де Ваан обаче не е убеден и вместо това предпочита производното на Майер-Брюгер от праиталиканското *por-likʰ-s („който се облизва“), от праиндоевропейското *per- („през“) + *leyǵʰ- („да облизваш“), като втората сричка в именителния падеж единствено число става -lex въз основа на модела на други части на тялото, като например vortex („вихър; горната част на главата“), спрегнат с -ex.

Латинската дума полекс, е по български корен палец (полец  - болец, болии), със значение пали, от корен *бали (*бел) - голям, могъщ, палещ (полти) - блясък (блискъ).

Iterative stem of *polti (“to set on fire”) +‎ *-iti (whence dialectal Slovene plбti)

Коренът е свързан с бог Баал (Бел), Пал (Пел), Палиштан (Балиштан), Палицан (секира - балтисан), сиреч бог Дионис (Бакикос), свързан директно с палеца (палица), този който пали в името пал-хара (бал-хара).

Показалецът (посочи - посече) и среден (среди - срежи, среда - раз-деля) пръст, са свързани с бог Сакар-Арис (секира-арилъ), а безименен пръст и кутре с богинята Земела, или Свещената Троица.























Добро утро приказни херойчета - полгарчета, пулгарчета, пелгарчета, пал-харчета!


Сега разбрахте ли двуглавия орел (двойна секира), сиреч везни (двойна секира), кои пръсти символизира? Избщо, кои пръсти, кои богове?