Постинг
05.05 06:40 -
Ръката на Сабазис?
Много от Вас са виждали ръката на Сабазис, женска форма Танит - Астарта (Ас-тата, Атата, Ата, Атис - Арис) - тьнѫ (сече), чието име е с яки редакции като Сабазий, Сабадий, някакви римски глупости за свобода, сиреч сло-бода (сило бода), което име е спрягано за епитет на Дионис, макар сила да е името на Сълнъ, в умалително число Сълньце, чието име е абсолютна 100 процентова фалшификация от епитета на бог Арис (ари-лъ - арък лъч) - Ярило, който е Самазис, чуждо предаване от Сама-жич (Съ-варо-жич, сълно - сълньце, горещо - варъ, жичи - жечко), познат при сагарийците (сакарийци) - ас-сирийци (ас-сури - сукури, Аш-шур), познати още като закара (zakhara) от планина Загрос (Загарос), или слънчеви хора шамсиях ( сам-сиях), слънчеви хора на богъ слънце Шамаш (Сам-ас, съм арълъ - арък лъч, сълньце - силнъ).
Shamash (Akkadian: šamaš[a]), also known as Utu (written 𒀭𒌓; Sumerian: dutu, literally "Sun"), was the ancient Mesopotamian sun god.
The Shamsīyah were a tribe or sect of sun-worshippers in northern Mesopotamia, concentrated in the city of Mardin (in modern south-eastern Turkey)
Самазис (Самажич) и Самас (Шамаш) - съм арилъ сълньце (АС - 🜨), е едно и също божество от планината Загрос (Загарос), със слънчеви хора - самсиях (самосиящи), същите закара (сагарийци, сак-арийци) на бог Сакар-Арис, познат още като Зеус Забазис, чуждо предаване и съкращение от Загреус Самазис, Закрос (Закарос) Самазис, Сакарос Самазис (Сакар-Арис), от град Закрос (Закарос, Сакарос) на Крит, откъдето са корените - според казионната наука, на бог Загреус (Сакреус), който реално е от планина Сакар, по която е името на морския народ - цекер, секер, сакер, сакар, закар, текер, текери, текри (тевкри), тукари, токари, тохари, сагари, сакари, сагарийци, сакарийци, по които са шумерските зикурати, закарум, закара - пирамиди, със седем (сетемъ, сети - сечи), сечемъ (7) - изсечени стъ-пала (сетъ-пала, светъ пала - нива), по бог Ниво (Нибо), Набу, сиреч Небо (Небе-саха, Небе-сака) - щит секира (сети - свети), светлина защита, богът Мъдрий (Мадара - Мардук, Мартук - Мартис), богът писар (писати), по корен *пасити (пасти) - пазити, писане със значение - запазване, което в повечето случаи е изсичано в каменни стени. Хората секири (светлини) - по-горе, са познати и като секели, секли (скл), сикели, секули, сикани, сака и т.н.
Бог Забазис (Сабадий) не е бог Дионис (Бакикос) - месечината, а бог Самазис, епитет на бог Сакар-Арис (Цакар-Арис), тоест египетски древен бог с неясна египетска етимология Секер, Сокар, Сокарис, Сакарис, по който е местността Сакара в пустинята Сахара (as-ṣaḥrā, АС-САКРА, АС-САКАРА), в област Сахел (Сакел), сиреч Сахил (Сакил) - Ахил (Акил), същата на бог Сети (свети) - Сечи.
Името Джосер, е чуждо предаване на бог Сокер, по който са тджекер (tjeker) - цекер (секер - текер), българска титла цѣсер (цѣсар), цѣкер (цѣкар), казано цекер (цесер), цѣр (цар, цер, цяр) - светлина (сети). По него е първата пирамида - зикурата (закарум, закара) в Египет, в местността Сакара, подобна на шумерските от по-старо време.
Зеус Сабазис е чуждо предаване на Сакар (Загар, Загреус) - Самазис (Сама-жич), загряващ съм жич, Сакар-Арис (Загар-Арис), загряващ ари-лъ (арък лъч), секира арък лъч. Сакар-Арис има буквално значение загряващ ярък лъч, секира (светлина) ярък лъч.
Неговата ръка изобразява Светата Троица (светлина три, сети - сечи, секири три), Дионис (Бакикос), палец (палица - секира, тирс - турас, сатур - сатър), съ шишарка (шиш - секира) на върха. Сакар-Арис (секира орел), показалец (посочи - посече) и среден (среди, раз-деля) - пръст. Земела - змията, безименен (бе-зиме, бе-земи, бе змие) и кутре (куръ - куре, петел) - Мир-кури (Ерми) пръст. Всъщност боговете са 4 в Свещената Тройка.
Палецът (палица - секира), дионисов тирс, тирсени познати като турас (сатуро - сатър), сатири на Дионис с тирс (палица). Той изобразява палецът (палица).
Шишарка има значение шиш, копие на Арис (копа - сече, копис - сика, скалме - секал ме, сърп), която във ведическия език има значение - връх (сикхара - сикара), същото. В българския език още стърча (сатър-ча).
Думата „шишарка“ произлиза от корена шиш (остър предмет) или шиша (стърча), отнасящ се до характерната заострена и люспеста форма на плода.
Смята се, че думата има паралели в санскрит, обозначаващи заострен предмет (напр. śikhara - връх, кула).
Etymology
Borrowed from Sanskrit शिखर (śikhara, “peak”).
Pronunciation
IPA(key): /si.ka.ra/
Rhymes: -ra
Homophone: sikara
Hyphenation: śi‧kha‧ra
Noun
śikhara
top
mountaintop
Етимология
Заимствано от санскрит शिखर (śikhara, „връх“).
Произношение
IPA (ключ): /si.ka.ra/
Рими: -ra
Омофон: sikara
Стискане: śi‧kha‧ra
Съществително име
śikhara
връх
планински връх
Палец и паланина (планина) носят общ корен, синоним на гора - гори. Планина има корен още полнина (*polnina) по корен *полти (палити), чието име носят морския народ българи - палишту (палити, палитси, палици - секири) от Палаика (Палика).
Палецът на ръката символизира тирса (турас - сатър, секира - палица, палец) на Дионис (Бакикос), Бал (Бел) - балтията (копис - сърп, секира), цвети (свети), сети (сечи) - секира, който в случая е оръжието Арис (арилъ - аружа), слънцето секира (лъч), свети - цвети, шишарка, копие (връх) на бог Сакар-Арис
Панделката на тирска и багреницата символизира руническа буква О (ᛟ) по орелъ, или двуглав орел. Тя е изобразена под формата на орел на толтекските атланти, които са пеласгийците българи.
Двата пръста показалец (посочи - посече) и среден (среди - срежи, раз-деля), символизират бог Сакар-Арис (двойна секира - орел), съзвездие Орало (Орион) - Исѣ-щи (𐅡, АСъ ЩИ), двуглав орел под пръстите, или везни - два ъгълъ (въгълъ, секири) на дръжката, горе на ръцете на Самазис.
Везните за душите (орлови - орски, хорски), символизират двойната секира с дръжка, или самият орел слънце, египетски "анх" хванал бикът за рогата, орел слънце хванал бикът месечина за рога, наш символ ИГИ (огън) - ⲓҮⲓ.
Докога ще Ви лъжат глупавите тюркомани, като се касае за българите пелгари (пеларги), деца на бог Арис с родове Сакар-Арис (Цакар-Арис), Куви-Арис, Ерми-Арис, и никакъв Тенгри, тингири-мингири, цигански тотеми на приматите от далечна Азия? Кучето въ ляво и орелът въ дясно, е същата сцена от Мадарския конник, като се касае за едно и също лице, наш слънчев отец пазител на орловите ни, сияйни, безкрайни (АС - 🜨) души.
Богинята Танит (Астарта яхнала кон или бик) - секира , е бог Самазис (Сакар-Арис), яхнал кон или Бакикос (бики - биги). Същата сцена се повтаря с Европа яхнала бик, сиреч Еропа (Ерида), богинята Ерис сетра на Ерос (Херос), бог Сакар-Арис.
Shamash (Akkadian: šamaš[a]), also known as Utu (written 𒀭𒌓; Sumerian: dutu, literally "Sun"), was the ancient Mesopotamian sun god.
The Shamsīyah were a tribe or sect of sun-worshippers in northern Mesopotamia, concentrated in the city of Mardin (in modern south-eastern Turkey)
Самазис (Самажич) и Самас (Шамаш) - съм арилъ сълньце (АС - 🜨), е едно и също божество от планината Загрос (Загарос), със слънчеви хора - самсиях (самосиящи), същите закара (сагарийци, сак-арийци) на бог Сакар-Арис, познат още като Зеус Забазис, чуждо предаване и съкращение от Загреус Самазис, Закрос (Закарос) Самазис, Сакарос Самазис (Сакар-Арис), от град Закрос (Закарос, Сакарос) на Крит, откъдето са корените - според казионната наука, на бог Загреус (Сакреус), който реално е от планина Сакар, по която е името на морския народ - цекер, секер, сакер, сакар, закар, текер, текери, текри (тевкри), тукари, токари, тохари, сагари, сакари, сагарийци, сакарийци, по които са шумерските зикурати, закарум, закара - пирамиди, със седем (сетемъ, сети - сечи), сечемъ (7) - изсечени стъ-пала (сетъ-пала, светъ пала - нива), по бог Ниво (Нибо), Набу, сиреч Небо (Небе-саха, Небе-сака) - щит секира (сети - свети), светлина защита, богът Мъдрий (Мадара - Мардук, Мартук - Мартис), богът писар (писати), по корен *пасити (пасти) - пазити, писане със значение - запазване, което в повечето случаи е изсичано в каменни стени. Хората секири (светлини) - по-горе, са познати и като секели, секли (скл), сикели, секули, сикани, сака и т.н.
Бог Забазис (Сабадий) не е бог Дионис (Бакикос) - месечината, а бог Самазис, епитет на бог Сакар-Арис (Цакар-Арис), тоест египетски древен бог с неясна египетска етимология Секер, Сокар, Сокарис, Сакарис, по който е местността Сакара в пустинята Сахара (as-ṣaḥrā, АС-САКРА, АС-САКАРА), в област Сахел (Сакел), сиреч Сахил (Сакил) - Ахил (Акил), същата на бог Сети (свети) - Сечи.
Името Джосер, е чуждо предаване на бог Сокер, по който са тджекер (tjeker) - цекер (секер - текер), българска титла цѣсер (цѣсар), цѣкер (цѣкар), казано цекер (цесер), цѣр (цар, цер, цяр) - светлина (сети). По него е първата пирамида - зикурата (закарум, закара) в Египет, в местността Сакара, подобна на шумерските от по-старо време.
Зеус Сабазис е чуждо предаване на Сакар (Загар, Загреус) - Самазис (Сама-жич), загряващ съм жич, Сакар-Арис (Загар-Арис), загряващ ари-лъ (арък лъч), секира арък лъч. Сакар-Арис има буквално значение загряващ ярък лъч, секира (светлина) ярък лъч.
Неговата ръка изобразява Светата Троица (светлина три, сети - сечи, секири три), Дионис (Бакикос), палец (палица - секира, тирс - турас, сатур - сатър), съ шишарка (шиш - секира) на върха. Сакар-Арис (секира орел), показалец (посочи - посече) и среден (среди, раз-деля) - пръст. Земела - змията, безименен (бе-зиме, бе-земи, бе змие) и кутре (куръ - куре, петел) - Мир-кури (Ерми) пръст. Всъщност боговете са 4 в Свещената Тройка.
Палецът (палица - секира), дионисов тирс, тирсени познати като турас (сатуро - сатър), сатири на Дионис с тирс (палица). Той изобразява палецът (палица).
Шишарка има значение шиш, копие на Арис (копа - сече, копис - сика, скалме - секал ме, сърп), която във ведическия език има значение - връх (сикхара - сикара), същото. В българския език още стърча (сатър-ча).
Думата „шишарка“ произлиза от корена шиш (остър предмет) или шиша (стърча), отнасящ се до характерната заострена и люспеста форма на плода.
Смята се, че думата има паралели в санскрит, обозначаващи заострен предмет (напр. śikhara - връх, кула).
Etymology
Borrowed from Sanskrit शिखर (śikhara, “peak”).
Pronunciation
IPA(key): /si.ka.ra/
Rhymes: -ra
Homophone: sikara
Hyphenation: śi‧kha‧ra
Noun
śikhara
top
mountaintop
Етимология
Заимствано от санскрит शिखर (śikhara, „връх“).
Произношение
IPA (ключ): /si.ka.ra/
Рими: -ra
Омофон: sikara
Стискане: śi‧kha‧ra
Съществително име
śikhara
връх
планински връх
Палец и паланина (планина) носят общ корен, синоним на гора - гори. Планина има корен още полнина (*polnina) по корен *полти (палити), чието име носят морския народ българи - палишту (палити, палитси, палици - секири) от Палаика (Палика).
Палецът на ръката символизира тирса (турас - сатър, секира - палица, палец) на Дионис (Бакикос), Бал (Бел) - балтията (копис - сърп, секира), цвети (свети), сети (сечи) - секира, който в случая е оръжието Арис (арилъ - аружа), слънцето секира (лъч), свети - цвети, шишарка, копие (връх) на бог Сакар-Арис
Панделката на тирска и багреницата символизира руническа буква О (ᛟ) по орелъ, или двуглав орел. Тя е изобразена под формата на орел на толтекските атланти, които са пеласгийците българи.
Двата пръста показалец (посочи - посече) и среден (среди - срежи, раз-деля), символизират бог Сакар-Арис (двойна секира - орел), съзвездие Орало (Орион) - Исѣ-щи (𐅡, АСъ ЩИ), двуглав орел под пръстите, или везни - два ъгълъ (въгълъ, секири) на дръжката, горе на ръцете на Самазис.
Везните за душите (орлови - орски, хорски), символизират двойната секира с дръжка, или самият орел слънце, египетски "анх" хванал бикът за рогата, орел слънце хванал бикът месечина за рога, наш символ ИГИ (огън) - ⲓҮⲓ.
Докога ще Ви лъжат глупавите тюркомани, като се касае за българите пелгари (пеларги), деца на бог Арис с родове Сакар-Арис (Цакар-Арис), Куви-Арис, Ерми-Арис, и никакъв Тенгри, тингири-мингири, цигански тотеми на приматите от далечна Азия? Кучето въ ляво и орелът въ дясно, е същата сцена от Мадарския конник, като се касае за едно и също лице, наш слънчев отец пазител на орловите ни, сияйни, безкрайни (АС - 🜨) души.
Богинята Танит (Астарта яхнала кон или бик) - секира , е бог Самазис (Сакар-Арис), яхнал кон или Бакикос (бики - биги). Същата сцена се повтаря с Европа яхнала бик, сиреч Еропа (Ерида), богинята Ерис сетра на Ерос (Херос), бог Сакар-Арис.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
