Щъркелът ли е тоз, който носи хора, бебета?

Абсолютно не. Просто евреите заменят една птица с друга, за да не лъсне истина, кой всъщност носи хора, бебета и, за да не лъсне истината, че юдеизма е една фалшива религия, присвоила си друга, от която произлиза християнството, заместител на юдеизма. И двете релиигии стоят върху основата на друга, много по-древна, древна като света, но редактирана така, че да изглежда създадена от богоизбраните юдеи, които изобщо не са богоизбрани.

Най-големия враг на евреите (хазари) са именно българите, а всичко българско е очернено точно така, както са пожелали хазарите, дори са настроили българите срещу самите им корени и българщина, когато те самите са били в забвение, терорезирани не само от османците, но и от самите западнали, където юдеите намират временна почва, откъдето да водят войната си с децата на светлината и техни потомци по кръв.

Всички пътища с несгоди на българите водят към юдеите, добре замаскирани от последните, които много често ни се пишат приятели, но истината е, че са ни най-големия враг. Открай време желаят да изчезнем като нация, за да нямат пречки по пътя към тъмнината, който градят от векове. Обаче, Господъ Богъ е рекъл и отсѣкъл друго за нашия богоравен род и народ.

Това е свързано и с митът за щъркела, който носил хора, бебета, която птица никога не е носила хора - бебета, някога в древността. Дори в реалния живот това не е истина, а истината е скрита зад щъркела, посредством съвсем друга птица, която изпълнява тази божествена мисия.

Почти всички легенди се крепят на истина, нещо което е било видимо за хората, но... или украсено, или напълно променено от чужди хора с някаква подла цел.

Така стоят и нещата с щъркела.

Кога и в кой месец посрещаме митът за щъркела?

Това е много важно, защото всичко е свързано.

Поверието за щъркела, ние българите посрещаме в римския месец Март, но по български (пеласгийски) бог Марти, в случая разбъркания словоред Митра, по корен мира (свет, светлина), по корен *сети (свети) - сечи (секира). Бог Марти, познат още като шумерски бог Мари (Ари), е шумерския бог Мартук (Мардук), същия шумерски бог Мари, или богът Светлина - мъдрец, очернен като бог на войната. Той не е шумерски, а български (пеласгийски) със синове марийци и мариандинци, българи (пеласги) по произход.

Трети месец, месецът на светлината, също топлината, първа про-лет, прьво (горе, гори), про (същотото), лет (време, врене), месецът, в който светлината и топлината си поправя път в хладните дни. Думата лето (лято) е свързана още с летене, лиа-то (изливащо то) - лѣто, или появата на птиците, които се завръщат по нашите затоплящи се родни земи, в които земи хората се самонарекли по една специална птица - небесен господар, която стои скрита зад щъркела, чакаща своята поява, която ще се появи точно днес. Тя стои в основата на целия мит и легенда, главен герой (херой) в днешната истинска история.


Обаче, трети месец при римляните, реално е Май (маиа), по българската, а не римска богиня Маиа, съкращение от МаиКа, покривителката майка на Земела, Землята, която е същата Земела, сиреч Тиона (*тьнѫ - секира), една от нисиадите на Дионис, Бакикос (месечината), която го ѝ отглежда, митология свързана със седемте континента (несиади - плеяди), на планетата Земля (Змия), същия Марис (Арис) - море (маре), миръ (свети - сети, сечи), гонещ седемте (сете-мъ, сече-мъ) плеяди (континента) - съсичащ ги.

Море, което съсича сушата - земята. Познат още като Орион (Орало) - орел. Орелът съсичащ змията (земята).




Именно третия месец при българите е Сухъй (Сух), суша (земя), имащ значение още по същата богиня Ямба Дули (майка дели - секира), или съхнѫти (sъxnǫti), който произлиза от корен *секнѫти (sęknǫti) - секна, исѧкнѫти, който реално е исѣкнѫти. В този месец почват да никнат (проникват) цветята, дублетна форма *цвети от *свети, по корен *сети (сечи) - секира, същото това слънце секира (светлина), изобразявано от нашите предци много често като цвети (свети). Сиреч - проникваща светлина, никнещи цветя. чията багра (цветове) има значение светове (светлини), същата багра (багреница) изобразявана на нашия "слънчев конник - пазител" като: секира (сети - свети), лъч (лист). Същия носи и епитетът Проникващият.





Не щъркелът носи хора (ора) - орли, а орелът, не само в исторически план, но и в реалния живот. Хората (орли) са най-вече бебета, тъй като се свързва с прераждащият се слънчев орлов дух, който носим в телата, по телето Бакикос (бик), син на орелът Сакар-Арис (секира ари-лъ, светъл арък лъч), Господ-Арят ВъзДух, който наричаме още цѣкар (цѣсар), съкращени цѣр (цяр - цер), сиреч светлина (секира) - лъч, лъчение (лечение). Ние не се лекуваме само с неговите лъчи, но и с неговите цветя (светя) - багрещи светлинки, които варим(ъ), *варъ (горещина, зной, жаръ, аръ).









Не за щъркела е легендата, а за орелът, който пренася хора (орли) - бебета, на божествената планина Олимп (олюпя, ломя, чупя, беля), позната още с древното си име според Омир - Белос, същия бог Баал (Белос) - благия, в името Бал-Хар (Пал-Хар), или Блегий (Флегий) син на Сакар-Арис, в случая бог Бакикос, Бака (Бага) син на Сакар-Арис, Господ-Ара, от името Блъг-Ара.

Зевс приема формата на огромен орел (или изпраща своя свещен орел, Aetos Dios), за да грабне момчето от планината Ида, докато то пасе овце. Ролята на Олимп: Ганимед е отведен на планината Олимп, за да стане безсмъртен виночерпец на боговете.














Гръцкото Зеус, разбира се, е съкращение от Загреус, по който е планина Загрос (Закар), по българите (пеласги) - сагарийци (сак-арийци), име на бог Сакар-Арис (Загар-Арис), загряващ ари-лъ (арък лъч).



Изображението на Гани-мед (огън меден), е изображение на бог Сакар-Арис, който орел по-късно е заменен от данайците с лешояд, тъй както се заменя орелът с щъркел от юдеите, макар да имат препратка на Зевсовата легенда в библията с орелът. Аз ще Ви покажа обаче истинското изображение на бог Арис с орел, чието име Ара е по индо-европейски корени арилъ (орел), Херос по същите корени - херос, харас, хорос (орел), по който са българските хора (ора) - орли хора, същите пал-хари (палещи орли хора), пеларги (пелгари), пелагрос (пелагарос) - белагарос, изобразявали го първи не като човек, а като хора (орел) - херой, яздещ кон.


























Овчарчето Ганимед, е същия лелег (лега, лека), овчарче лелек (орел, горе, гори, ори), не щъркел, а орел, носещ орлова шапка, или същия от Троя, чието истинско име е Цекерия (Тджекерия) по морски народ тджекер, цекер, секер, сакер, закару, закара, сакара, фалшифицирани по-късно на текери, текри, тевкри, сиреч Тевкрия по Текерия, сиреч Цекерия (Секерия), до река Сакария и недалеч от планина Сакар по бог Сакар-Арис (Цакар-Арис), който още е египетския бог Секер, Сокарис, Сакарис, по който е местността Сакара и пустиня Сахара (Сакара) - скара, суха (секира), на бог Сети (сечи), Светух (светъл дух), същия бог ковач Сетлан (Светлан), Светулен епитет на бог Сакар-Арис. По него е юдейския очернен Сатан (Сатана), името на бог Сетон (Светон, Сетлон - Светлон), който със секирата си (коса), прибира орловите (хорски) души на своите чада.

За името на лелегите (лелеки), може да прочете в предишният ми пост!

Изображение на лелега Ганимед с овчарска пръчка (кол) и орлова шапка връз глава.




Изображението на Ганимед, е изображение на Орфей, което реално име е Орлей, бог Арис стъпил върху рогата на бог Бакикос, негов син, или хванал го за рогата. Слънцето яздещо Месечината, или слънчев орлов дух яздещ тялото (телето), което е свързано с нашия безкраен живот, с умиране (у светлина, у-миръ) на тялото, но не и светъл дух (душа), по нашия безкраен (непобедим) - светъл отец, наш създател, на който носим имената в народностното си име, герб, тяло и душа. Символи гепани от юдеите и изобразени на преродения след три дни Йешуя, запечатан Йешуа ясно върху ересовия (аресов) български символ.


































































































Показвам Ви един и същ български символ АС ИГИ (АЗ ОГЪН) - 🜨 ⲓҮⲓ, от всички краища на света, наложен от българите (пеласги) посредством своята СИЛЪ (СЪЛНЪ-це), своята ВЯРА (ВАРЪ) - горещина, зной, жаръ, аръ.


Не щъркелът носи душите въ новородените, а орелът, херал-дически наш слънчев непобедим светъл и топъл отец.


На същия празник използваме конци (нишки, материя) по същата тази секира - 𐅡сѣщи, или руническа и глаголическа буква с наименование - Ижица (Ⰻ, 𐅡), И-жича (и горещина), ижи по корен иги (гнет, огън), нишка (материя). Така са изобразявани древнобългарските хора (орли секири), по своя слънчев отец - орел секира (Сакар-Арис).


Мартеница по бог Марис (Арис), корен *мира (свет, светлина), сети (свети) - сечи (секира), буквално има значение - секира. Хора Секири (орли секири).





















Разбира се, българите - орли секири, са запечатали своя отец със съзвездие Орало - Ⰻсѣщи (орел секира), разпознат добре и от други народи, и нямащ нищо общо с данайските ловци с лъкове и боздугани.













Сега разбрахте ли, че първите три месеца - Малък Сечко (малка секира), Голям Сечко (голяма секира) и Сух, са по трите секири, триглав Херос, триглаво слънце?






















Господ рече и отсече да Ви покажа истината - светлия път, пък Вие ако искате го/я следвайте.

Евреи, християни, мюсюлмани, какво Ви баламосват, българчета?

Хубава седмица!

в Европа спасиха своите евреи. Имат съвест.