Докато тракоманите се двоумят над името вургара (вулгара, пулгара), бургара, бурджана, дали е свързано с българите или немците, името разбира се, се споменава в земите на българите, за българите, и няма нищо общо с германите, които по-късно го присвояват, досущ присвоявянето на името белги (белгарум, пелгари), болги (болгари, полгари), булгари (булгарум, пулгари).

Корените се въртят около един същ бог и народ, а АС съм длъжен да Ви ги покажа. Оказва се, че преди името Тракия, сиреч Тирас на тирас-ЕС (тирак-ЕС, трак-ЕС) на Тирас (Тиреас), земята е носила името на българите, а самите траки (тирас, тирсени) са деца на българите, а не както твърдят токсичните тракомани - обратното. Българите са същите пелаРГос (пелгари), расместен данайски словоред на същите с пропусната гласна като при т(и)ракес, тъй наречени пелаГРос, което реално име е ПЕЛАГ(а)РОС (БЕЛАГаРОС).

За да не Ви мъча, ще започна от края, тоест началото, или имената Перки и Ария, изписани последователно Перки и Ария, разделени умишлено от името Перк-Ария, Перг-Ария (Прег-Ария), Пург-Ария, Бург-Ария, Вург-Ария, споменатите от арабските летописци в 9-и век Бурдж-Ари, Бурдж-Ани.

Ако не беше смешно, щеше да е плачевно, но не е нито едно от двете, защото самият бог, по който е Перки, но и Ария, има изписване и в двата варианта, което не е нито данайска, нито латинска грешка.

И двете изписвания Вург-Ари (Вулг-Ари), също Бург-Ари (Булг-Ари, Пулг-Ари), е същото на Пе(л)он (Апелон, Аполон), но и Пе(р)он (Пеон, Пеан), като се касае за бог Перон (Пелон), същия бог Перун, Перкон, Перкос, Перос, Перо, Пелос, Пело, по който още е Пела (Пела-гония), Пала (Палагония, Палаика), гръцка фалшификация Па(ф)лагония. Пела (Пелагония) и Пала (Палагония) - Палаика, е едно и също име на два континента дадено от пеласгите, сиреч пеларги, още пелагри - пелагари. Те са същите пеРони (пеони) - пеЛони (аполони), споменати от историците.

The 12th-century Byzantine poet John Tzetzes also identified the Myrmidons with the Bulgars, whom he also identified with the Paeonians.

Името Аполон (Апелон) — за разлика от Пеан (Пеон), свързаното с него по-старо име — обикновено не се среща в текстовете на Линеар Б (микенски гръцки), въпреки че има възможно свидетелство за него в лакунозната форма [pe-rjo-] - пе-рьо (Линеар Б: ]𐀟𐁊-[) върху таблетката KN E 842, въпреки че е предложено също така името всъщност да се чете като „у-пе-рьо-не“ ([u]-pe-rjo-[ne]).

Точно за същия става въпрос!





И двата корена паЛя и паРя са български означаващи едно и също нещо, които са част от морския народ българи - палишту (плшт, plsht), също паришту (пршт, prsht), същите пеласги, пеларги, пелагри - пелагари, белагари.


Linear B reading as *pu-ra-wa-tu/Pyla-wastu

The Ancient RecordsThe Egyptians (prst): Inscriptions at Medinet Habu (dating to the 12th century BCE under Ramesses III) detail attacks by a seafaring confederacy. The Egyptians recorded this specific tribe using the consonants (P-r-s-t) (hieroglyphic writing omitted vowels).The

Israelites (p-l-s-t): The corresponding Semitic endonym/exonym is recorded in the Hebrew Bible as Peleshet (referring to the coastal region of Philistia).The Assyrians (Palashtu):

Later Assyrian inscriptions use Palashtu or Pilistu to describe the same coastal region.




Няма никаква грешка в изписването вург-ара-ма, сиреч вул-гара, като има споменаване и на пулг-ара, чийто еквивалент е пург-ара (огнени хора - орли), съответствие на пал-хара (палещи хора - орли), сиреч бург-ара (булг-ара).








Та, дали ще наречем бога Перо, Пело или Пего, сиреч Перки, Пелги или Перги, става въпрос за един същ бог, по който е град Перга-мъ, още Пирея (Перея), Перикон (Перперикон) и т.н., или титан Фюркос, Пюркос, Пургос (огън).

Etymology
Disputed. According to De Vaan, the term probably derives from Proto-Italic *pūr (“fire”) + agō (“to do”). The term would have originally meant "to lead the fire about," whence "to purify."[1] Schrijver alternatively suggests that the term derives from earlier *pūrigō, *pūrigāre, itself from pūrus (“pure”) +‎ -igō.[2] De Vaan, however, argues that a compound *pūro-agō- should produce a form with a medial long-vowel.

Името е изключитоно на българите и по техен върховен бог Херос Перкон, Сакар-Арис, Перьоне Суранос (Пеон Суранос, Уранос - небе-сака), бог Сури съкращение от Сукури, или Перун Сукури (секира), сети (свети) - сечи, светлина - светкавица (секира), бог Перкунас със светкавица, секира (коса) в ръка. Същия бог Сети (Свети) - Светулен (Сакар-Арис, Херос Перкон), с копис (копа - сече) - секира в ръка. По тази причина е поставена секирата (буква С) по сърп, за буква К (копис) - Ⰽ, в глаголицата. Сатаната (Сатан) - Сетон (Светон) със сърп (копис) в ръка, наречен още Смъртта, сиреч у-миръ (у светлина).










Името Перки и Ария, което видимо е разделено от Перк-Ария, Перг-Ария, Пелг-Ария, сиреч Вург-Ария, Вулг-Ария, Бург-Ария, Булг-Ария, Пулг-Ария, Пург-Ария, по своя небесен огнен отец, което е още Пал-Хария, Бал и Херос (единодушно) като небесни светила, но нашето име е най-вече по нашия слънчев отец, а не месечинен.

Името Бург-АС (Пург-АС, огнен арилъ сълньце), е по името на българите и техен отец, или казано Булг-АС, същия Пелг-АС (Пеласг), Белгас (Беласг) - Болгас.

Болгас и Брем (Бромиус), вече се сещате кои са?











Оказва се, че България съществува откак свят светува, която някой се опитал да заличи с името Тракия, също и Елада (Селада). Обаче не му е минал номерът. Много скоро ще излезе наяве, че България е най-древната държава в света, на най-малко 7533 години, замаскирана с името Пеласгия (Пеларгия), сиреч Пелагария (Пелагрия), Пелгария. Българите от земята си не са мърдали, освен през вековете на гърчеещият се Александър Велики, който ги изселва към Северния океан и Мъртво море в Палиштина, където се появява народ БЛКР (блакар, балкар, палкар) с планина Булгар (Болкар).


Имаме също споменаване и на Вургонес, сиреч Вулгонес, казано Булгонес, които са същите кимерийци българи - болги (пеласгийци).


През цялото време тракомани, тюркомани и персомани се бъзикат с Вас, а българите не са мърдали от земята си, носещи  - пеласгийска кръв, богове, име, герб, титла - канаси, азбука, кутура, символи, вяра, едно и също име хиляди години наред.

Грешки няма, просто нямаме читави лингвисти и историци в скъпата ни Родина. Все са едни безродни и прости - тракомани, тюркомани, персомани. Родолюбци, де сте... и защо спите?