Много са лъгани българите за изконният български символ ⲓҮⲓ (ⲓҰⲓ). Изконен е, защото е българския герб, който е по българското име блъг-ари (вол-гари, вол-ари, воло-вари), орящи хора (орли ора) с бикове. Самите символи са част от българската писменост. Самите българи са онези тъй наречени - пеласги, пеларги, пелагри, с пропусната гласна от пелагари (белагари), същите пал-хари (палещи орли хора), бал-хари деца на Баал и Херос (Харас, Хорос).

Символът няма нищо общо с тюрките, а е присвоен от тях, без да знаят значението му.

Той може да бъде намерен в Индия за Шива, в Персия за Ахура (Ас-сура), в Египет за египетски Анкх държащ рога на бика.



Символът е от същото време, откогато е българския календар, но и появата на пеласгите в могила Сескло, гръцка фалшификация на селището Секло. Или с точност 5507 лета пр.н.е. в българска година 7533.


Символът изобразява слънцето секира (Ижица -𐅡, нишка - материя, иго - огън) което е хванало бикът за рогата (месечината) - основата, или наш слънчев безкраен прераждащ се орлов дух, хванал се за човешкото (тело-век, чело-век) тяло, сиреч рогата, изконна българска буква Т (Ⱅ, Ⳟ) по корен *тьло (тело, теле, основа, твердо).


Символът е изконно пеласгийски, тоест български, българи наричани не случайно - пулгари, палхари, полгари, пелгари, пилгари, палкари, пергари (перк-ари) от Перк-Ария (Перки и Ария), същите булгари (вулгари), балхари (валхари), болгари (волгари), белгари (белгарум), билгари, балкари (блакари, валкари), бергари (бургари, вургари).






Символът е пеласгийски, тоест български, използван в същата трансформация от скитите (секити, сечити) - сака (сека), които по произход са българи (пеласгийци) деца на същия върховен Сакар-Арис (Цакар-Арис) - секира ари-лъ (арък лъч).






Разбира се, долната част от рогата на Бакикос (Атлас - тьло, основа - твердо) - отпада, и се получава това, което виждате по-късно при скитите на Крим, същите българи (пеласги) от Палене (древна Блегра - БлегАра), прогонени от данайците на Крим по време на Гигантомахията.







За другия символ не знаехте, нали? Той е счупен така от данайците, че да не разберем ние и света, какво изобразява символът. Много други подобни български символи на територията на Гърция също са заличени, но не всички, както сами виждате. 








Символът се среща и при етруските, същите тирсени, тоест тирасес (тиракес), гръцко-римска измама трасес (тракес) с пропусната гласна, досущ пелагри от пелагАри.








Секирата слънце Арис върху рогата на Бакикос (Дионис), присъства и в глаголическите ръкописи (зографски кодекс), но няма кой да гледа. Глаголическа буква И - ЙоТъ (Ⰺ), реално е лигатура от руническите букви ⳞⳭ (ТИ - ИТ, *ити - баща), точно такава е днешната кирилическа буква Т, която реално е лигатура ТИ (Ⳟ—) .





Египетския АНКХ, е шумерския бог ЕНКИ (АНКИ), който е същия бог АС (🜨) - арилъ сълньце Дулито (делити - секира).





На българската монета пише АС (🜨) ИГИ (ⲓҮⲓ) - арилъ сълньце огън (арък лъч силнъ - огън). То е част от името СКЛА-ВИГИ (СеКЛА БИГИ, СЕКИРА БОГЪ), секира върху рогата на Бакикос по-горе. Същите гети (скити - секити), сака (сека), SCL-AV-IGI, морския народ СКЛ (секели - сакали) - сикули (скула - скити), същите СКР (секери - сакари), с върховен бог Сакар-Арис (Цакар-Арис), по произход българи (пеласгийци).





Символът се среща при индийците, също при персите, но и при скандинавците. За Египет разбрахте. Разпространен е по целия свят откъдето са минали пеласгите и са се завърнали като българи 

























Няма как повече тюркомани и персомани да Ви лъжат, защото символът е по-стар от Шумер и Египет с няколко хилядолетия, какво да говорим за късните перси и тюрки? Откъдето са минали българите (пеласги) все са никнали цивилизации.

Честито, и повече да ни Ви лъжат разни примати!